Мерки срещу пране на пари - разкодирани

Пране на пари, “мръсни пари”, “пералня” – все думи, които чувам, но не съм много сигурен в както точно се изразява тази дейност. Знам само, че е доста сериозно престъпление, като мога да нося сериозна отговорност за действията си. Но защо, какво представлява прането на пари и какви мерки се предприемат, за да се предотврати то?

Престъпление!

Прането на пари е престъпление против финансовата система, при което пари и блага с “мръсен” или престъпен прозход, т.е. получени в резултата на престъпна дейност, са предмет на законна финансова операция (банков превод) или сделка с имущество (покупко-продажба на вила на морето например). Целта е парите да бъдат “пречистени” и да им се “придаде вид”, че са получени в резултат на законна дейност.

Какви са мерките срещу изпирането на пари?

За да се предотвратят подобни действия са предвидени редица мерки, сред които:

• комплексна проверка (например ако съм управител на дружество, което се занимава с недвижими имоти и реша да закупя апартамент, който да се дава под наем, то нотариусът може да иска данни и информация за дружеството, дейността му, произхода на средствата и др.);
• иденфитициране на клиента чрез събиране, изготвяне и съхраняване на документи и информация като имена, дата и място на раждане, гражданство, ЕГН, постоянен адрес, наименование на фирма, ЕИК, седалище, предмет на дейност и др. (например ако използвам услугите на счетоводна къща да се занимава със счетоводство и заплатите на моите служители, то тя има право да изисква подобна информация, за да ме идентифицира като клиент);
• разкриване на информация на компетентните органи за съмнителни операции, сделки и клиенти (ако имам съмнение че парите, които съм получил от продажбата на апартамента си, имат незаконен произход, то трябва да подам сигнал до прокуратурата).

Кой е задължен да предприема тези мерки и по какъв начин могат да ме засегнат?

Тъй като става въпрос за престъпление против финансовата система, задължение да се следи и да се предотвратят подобни дейности имат:

• БНБ и всички банки в България,
• обменните бюра,
• застрахователите и пенсионноосигурителните дружества,
• счетоводни къщи, регистрирани одитори,
• нотариусите, частните съдебни изпълнители и др.

Аз съм управител на фирма и искам да изтегля кредит от банката, за да инвестирам в строежа на спортно игрище. Банката има задължение да поиска информация за това кой е действителният собственик, какъв е произходът на средствата ми. Аз, от своя страна, не мога да се въздържа и да не й предоставя тази информация. Подробна информация може да ми бъде изискана и от агенции за недвижими имоти, търговци на едро, ЮЛНЦ, професионални спортни клубове и др. Извън тези случаи, ако имам съмнение за пране на пари, трябва да подам сигнал до компетентните органи.

Що е то действителен собственик?

В някои случаи като например лоша репутация или дългове, не искам да се разбира, че съм действителния собственик на дадена фирма. При подобни ситуации офшорните фирми позволяват запазване в тайна на собствениците на фирми, които са регистрирани в офшорните зони. Но ако съм от другата страна (например търгувам на едро с безалкохолни напитки) и искам да сключа голяма сделка с фирма, която ще изнася и продава в чужбина напитките ми, то за мен ще е важно да знам кой стои зад сделката, кой е действителният собственик.Мога да бъде определен като действителен собственик в дружество, ако:

• притежавам най-малко 25 % от акциите или дяловете на дружеството, или
• упражнявам контрол върху дружеството (т.е. участието ми е важно, защото без мен не могат да се вземат решения за това кой да бъде в състава на дружеството, дали да се прекрати дейността му и др.), или
• от мое име се извършва дадена операция, сделка или дейност.

Ако не може да се установи кой е действителният собственик по някой от горните начини и аз съм на висша ръководна длъжност във фирмата (в пример с безалкохолните напитки аз съм Търговски директор за страната), то отговорност ще нося аз.

Задължително ли е да се знае кой е действителният собственик?

Да! Информация и данни трябва да се публикуват по партидите на дружествата в Търговия регистър и регистъра на ЮЛНЦ или Регистър БУЛСТАТ. Важно! Срокът, в който информацията трябва да бъде обявенa е 1 февруари 2019 г. Ако не обява в предвидения срок, че съм действителен собственик или кой е действителния собственик в моята фирма, то ме чака санкция. Тя може да бъде в размери от 1 000 до 10 000 лв, ако съм физическо лице, и от 2 000 до 20 000 лв, когато нарушението е извършено от моята фирма. Размерът на санкция расте ако повторя нарушението или е системно (повече от 3 пъти).

Кой упражнява контрол за мерките против изпирането на пари?

Ако:

• имам съмнение и/или
• узная за изпиране на пари и/или
• узная за пари с престъпен произход,

то трябва задължително да уведомя дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” преди извършването на операцията или сделката, като забавя нейното изпълнение. В уведомлението трябва посоча максималния срок, в който мога да отложа операцията или сделката. Уведомление трябва да подам и до органите на прокуратурата и полицията, които ще предприемат необходимите действия и мерки. След като научих някои основни неща за изпирането на пари съм по-подготвен в случай че попадна на такава дейност. Ако имам подобни съмнения за подобни дейности, винаги трябва да сигнализирам компетентните органи.[toggles][toggle title=Източници]Наказателен кодекс (НК): чл. 253 - относно дефиниция за престъплението изпиране на пари.Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП):чл. 2, ал. 1 - относно дефиция за престъплението изпиране на пари;чл. 3 - относно мерките за превенция използването финансовата система за изпирането на пари;чл. 4, т. 1, 4, 5, 11, 12, 13, 14, 17, 18, 19, 28, 29 - относно кои са задължените субекти да прилагат мерките; чл. 53, ал. 2 и 4 - относно начина за идентифиране на физически лица; чл. 63, ал. 1 и 2 - относно задължението за вписването на действителните собственици по партидите на дружествата в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ и Регистър БУЛСТАТ; чл. 72 - относно задължението за разкриване на информация при пране на пари;чл. 108 - относно задължението за упражняване на контрол от Държавна агенция “Национална сигурност”; чл. 116, ал. 1, т. 1 и 2 - относно размера на санкциите;пар. 2, ал. 1, 2 и 5 от ДР - относно дефицията за действителен собственик; пар. 9 от ПЗР - относно срока за вписването на действителните собственици по партидите на дружествата в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ и Регистър БУЛСТАТ.[/toggle][/toggles]