Как се насърчават чуждестранни инвестиции в България?

Чувам, че в България през последните години са се увеличили чуждестранните инвеститори, което пък било добре за икономиката ни, защото се създавали нови работни места. Всичко се дължало на политиката на държавата и на мерките, предвидени в закона, чрез които държавата на практика стимулира инвестициите. Чудя се какви са тези мерки?

Мерки за насърчаване на инвестициите

Законът предвижда редица мерки с цел насърчаване на инвеститорите, с други думи – с цел да ги привлече да инвестират в България. Ето кои са тези мерки:

1. Административното обслужване се извършва в съкратени срокове.
2. Продажбата или учредяването на ограничено вещно право (например право на строеж) върху имоти/терени - частна държавна или частна общинска собственост се извършва, без да се провежда търг или конкурс.
3. Финансово подпомагане (отпускане на средства) за изграждане на елементи на техническата инфраструктурата.
4. Осигурява се финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация.
5. След като инвестирам в България, аз ставам и работодател. В качеството си на работодател аз плащам задължителни осигурителни вноски, плащам също вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и за задължително здравно осигуряване. Всичко това за мен са разходи. Държавата, за да ме стимулира, частично ми възстановява посочените разходи.
6. Предвиждат се и други форми на държавна помощ, както и осъществяване на публично-частно партньорство. То представлява дългосрочно сътрудничество между двама партньори (публичен в лицето на държавата) и частен (аз в качеството ми на инвеститор), като целта е евентуалните рискове, които крие осъществяването на съответната дейност, да бъдат по някакъв начин разпределени между мен и държавата.
7. Друго, което стимулира инвестициите, е сключването на различни сделки между инвеститора и търговско дружество, което е създадено с цел изграждане и развитие на индустриални зони. Такова дружество е например „Национална компания индустриални зони” ЕАД, седноличен собственик на капитала Министерство на икономиката.
8. Данъчни облекчения във връзка с корпоративното подоходно облагане.

Важно! Когато международен договор, който България е сключила с друга държава, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни инвеститори, се прилагат именно тези по-благоприятни условия. Например в договор сключен между България и Италия да се предвиди, че когато инвеститори от Италия инвестират у нас, България е длъжна да възстановява направените от тях разходи за задължителни осигурителни вноски изцяло, в пълен размер.

Условията в държавата, в която инвестирам се влошават. Как да не пострадам икономически?

Каквото и да направя, не мога да съм сигурен, че няма да загубя пари, но ето нещо, което до някаква степен ми гарантира по-малък размер на загубите.По силата на специална конвенция, която е в сила за България от 1992 г., се създава Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите (АМГИ или MIGA). Ако аз съм инвеститор и инвестирам на територията на развиваща се страна (България е именно такава), Агенцията ми издава гаранция, с която гарантира обезщетението ми в случай че настъпят т.нар. нетърговски рискове. Т.е. ако аз съм инвеститор, който е решил да открие верига хранителни магазини в България, но претърпя загуби поради подобни нетърговски рискове, Агенцията ще ми изплати обезщетение, като впоследствие Агенцията ще иска българската държава да й възстанови въпросната сума.

Кой разрешава споровете между инвеститора и държавата, в която той осъществява инвестицията?

Вариантите са няколко:

• Споровете могат да бъдат разрешени от Центъра за инвестиционни спорове. Този център се намира в централния офис на Международната банка за възстановяване и развитие във Вашингтон (МБВР или IBDR).

Важно! Страните по инвестиционния спор (т.е. инвеститора и държавата, където инвестира) трябва писмено да са се съгласили, че споровете им ще се разглеждат от Центъра.

• Спорът може да бъде разрешен от съдилищата на държавата, в която се осъществява инвестицията.
• Спорът може да се разреши от арбитражна институция, в случай че страните са се съгласили за това.

Играе ли ЕС някаква роля, когато става въпрос за инвестиции?

Ролята на ЕС всъщност е огромна. Когато говорим за чуждестранни инвестиции, най-често става дума за инвестиции от държави, които не са членки на ЕС (по-долу те ще бъдат наричани трети страни), тъй като правото на Съюза премахва пречките за свободното движение на капитали и създава вътрешен пазар. Чуждестранните инвестиции са част от общата търговска политика на Съюза. След влизане в сила на Договора от Лисабон (1 декември 2009 г.) общата търговска политика става изключителна компетентност на ЕС. Както бе посочено по-горе, България може да сключи споразумение например с Китай, което да урежда режима на инвестициите между двете страни. След 1 декември 2009 г. ЕС може да сключи споразумение с Китай, което да урежда начина, по който Китай ще осъществява инвестиции на територията на всички държави членки на съюза. Тогава се питам – какво става, ако споразумението между България и Китай и това между Китай и ЕС си противоречат? Разграничават се три момента:

1. Споразумения, сключени между България и трети страни преди 1 декември 2009 г. – Такова споразумение може да остане в сила и да продължи да се прилага, но само докато ЕС не сключи споразумение със съответната страна. С други думи, ако България е сключила споразумение с Япония през 2008 г., а ЕС е сключил споразумение с Япония през 2010 г., то договорът между България и Япония ще се прилага две години – от 2008 г. до 2010 г.
2. Споразумения, сключени между България и трети страни между 1 декември 2009 г. и 9 януари 2013 г. – могат да останат в сила, само ако ЕС (в лицето на Европейската комисия (ЕК)) разреши.
3. Споразумения, сключени между България и трети страни след 9 януари 2013 г. – има специални правила, при които протичат преговорите за сключване на подобно споразумение. ЕС трябва да даде нарочно разрешение за започване на преговорите. Разрешение не се дава обаче в случай че самият ЕС е започнал или скоро ще започне преговори със съответната държава.

Ако е налице инвестиционен спор между инвеститор от трета държава и България, то нашата държава е длъжна да уведоми Съюза за развитието на делото. По-конкретно – следва да бъде уведомена Европейската комисия. Това задължение на България на практика произтича от сътрудничеството между държавите членки и ЕС.[toggles][toggle title=Източници]Договор за Европейския съюз (ДЕС):чл. 4 § 3 – относно задължението за лоялно сътрудничество.Договор за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС):чл. 207 §1 – относно това, че чуждестранните инвестиции са част от общата търговска политика на ЕС.Закон за насърчаване на инвестициите (ЗНИ):чл. 3, ал. 1 – относно това кога се прилага режима по ЗНИ и кога този, предвиден в международен договор, по който България е страна;чл. 2, т. 1 – т. 9 Относно различните начини и мерки за насърчаване на инвестициите.Закон за публично-частното партньорство (ЗПЧП)чл. 3, ал. 1 – относно това какво представлява публично-частното партньорство.Конвенция за създаване на Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите (КАМГИ)чл. 14 – относно степента на гарантиране на инвестициите от Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите.чл. 17 - относно изплащането на обезщетение;чл. 18 - относно правото на Агенцията да търси платеното от съответната държава.Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (Конвенция за инвестиционни спорове)чл. 2 – относно седалището на Центъра за инвестиционно спорове;чл. 25, т. 1 – относно компетентността на Центъра за инвестиционни спорове;чл. 26 във връзка с чл. 27 - относно това, че спорът може да бъде разрешен от арбитраж;чл. 26 изр. 2 -ро; информация на официалната страница на Българската агенция за инвестиции (БАИ) - относно това, че спорът може да се разрешава от съдилищата на държавата, в която се осъществява инвестицията.Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите:чл. 34 - 41 - относно финансовото подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура.Регламент 1219/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държавичл. 2 във връзка с чл. 3 – относно споразуменията сключени преди 1 декември 2009 г.;чл. 12 – относно споразуменията сключени между 1 декември 2009 г. и 9 януари 2013 г.;чл. 8 във връзка с чл. 9 §1 б. б – относно споразуменията, сключени след 9 януари 2013 г.Регламент 912/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за уредбата на финансовата отговорност, свързана с арбитражните съдилища за уреждане на спорове между инвеститор и държава, учредени по силата на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна (Регламент 912/2014 г.)пар. 16 – относно задължението на България за уведомяване на ЕС при наличие на инвестиционен спор.[/toggle][/toggles]