Много често законът говори за „плодове“. Когато ги споменем се сещам за шепа череши набрани през ранното лято, апетитни горски ягоди, прелестният цвят на гроздето Булгар, круши, праскови, кайсии и пр. Ако реша да покажа особени знания, бих могъл да спомена и домата, за който ботаниците непрекъснато спорят дали е плод или зеленчук. Е, за правото този въпрос е решен още преди хилядолетия.
За закона „плод“ е много по-широко понятие. Това е всеки доход (натурален или пък пари), който мога да получа от една вещ, без, по някакъв начин, да се накърни целостта ѝ. Тази вещ правото нарича „майка“.
Според това, дали плодовете са продукт на биологични процеси или пък са част от някаква природна даденост, в правото различавам два различни вида плодове - естествени и граждански.Естествените плодове се „раждат“ по биологичен или по друг природен път. Така „плодове“ в закона съвпада и с общото им разговорно понятие (ябълки, банани, мандарини), но на същото качество отговарят и зеленчуците. Те също са плодове за правото. Плодове са и животните, родени във фермата, но и животинските продукти. Теленцето е плод на кравата (тя е негова „майка“), вълната – на овцата, яйцето – на кокошката и т.н. Пържолата обаче няма да е “плод” на прасето, защото нейното „извличане“ би накърнила целостта му, което е недопустимо за плодовете. „Вещта майка“ трябва да остане непокътната. Между другото не е нужно „майката“ да е женско животно, както сме свикнали в житейските си разбирания. „Вещ майка“ ще бъде, например, и овощното дърво.Има една група естествени плодове, които не се появяват по органичен начин, а по друг, макар и отново в следствие на природни явления. Те се извличат от тяхната „майка“. Това са различните полезни изкопаеми: рудите от мините, камъните в кариерите, въглища, неф, манган и пр. Строго погледното, целостта на „майката“ ще бъде засегната, но поради огромният ѝ размер и продължителното ѝ използване, вредите биха се отразили след десетилетия.За правото има и една друга група плодове, наречени „граждански“. Те нямат нищо общо с биологични и други природни феномени, а са доход от вещи, който аз получавам на основание някаква сделка или друга правна връзка. Така ако отдам недвижим имот под наем, заплащането, получено от наемателя, ще се счита за плод. Лихвата по отпуснат заем също е плод. Нейна „майка“ са парите. Плод са и парите, които получавам от аренда на нивите си и т.н.
Важно е да се отбележи, че, докато не са отделени от своята „майка“, плодовете са част от нея, а не отделни вещи. До тогава с тях не мога да сключвам отделни сделки, например покупко-продажба или заем на потребими вещи. Така ябълката ще стане отделна вещ, когато бъде откъсната. Тогава мога да я продам.
Общият принцип е, че плодовете са на този, който е собственик и на „вещта майка“. Лозето е мое, значи и гроздето също, овцата е моя, значи и вълната също и т.н. Отклонения от това са предвидени в различни закони и за различни случаи, разглеждането им обаче би излязло от темата на статията.(*) От рубриката ни “Стани автор”Автор: Слави Ганев[toggles][toggle title=Източници]
чл. 93, ал. 2 от ЗС - относно правото на собственост върху плодовете
[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
рубриката
“Стани автор”
26.12.2016