Представете си следната ситуация. Преди шест години сте били задържани за нещо, в което се оказва, че нямате никаква вина — делото е прекратено или съдът Ви е оправдал. Свободен сте, чист сте пред закона. Но името Ви, пръстовите Ви отпечатъци, снимката Ви и личните Ви данни продължават да стоят в полицейския регистър. И там могат да останат с години, ако никой не направи нищо.
Това се нарича „полицейска регистрация" и тя се извършва върху всеки, който е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Регистърът не е просто формалност — той може да изскочи при проверки за работа в сектори, изискващи добра репутация, при издаване на разрешителни за оръжие, при кандидатстване за определени лицензи, понякога дори при гранични проверки. С други думи: чисто съдебно минало не е същото като чисто полицейско досие.
Българските граждани имат право да поискат заличаване на тази регистрация — например когато делото е приключило с оправдателна присъда, когато производството е прекратено, когато е изтекла давността, или когато са били реабилитирани по закон. Проблемът досега беше друг: МВР нямаше задължителен срок, в който да отговори на такова искане. Преписките можеха да висят месеци, дори години.
На 28 април 2026 г. в Държавен вестник, брой 39, беше обнародвано Постановление № 49 на Министерския съвет от 23 април 2026 г. То изменя Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Промяната е технически невзрачна, но за гражданина — сериозна крачка напред.
Най-важното нововъведение е създаването на нова алинея в член 21 от наредбата, която гласи: „Компетентният орган се произнася по мотивираното писмено искане за снемане на полицейска регистрация в сроковете по чл. 53, ал. 3 от Закона за защита на личните данни."
Какво означава това на човешки език? Че МВР вече е длъжно да Ви отговори в стандартния срок на Закона за защита на личните данни — по правило един месец от подаване на искането. Ако случаят е сложен, срокът може да бъде удължен до общо три месеца, но институцията е длъжна писмено да Ви уведоми защо отнема повече време.
Допълнително е стегнат и вътрешният срок на самото МВР: мотивираното предложение и комплектът документи се изпращат в Главна дирекция „Национална полиция" в едномесечен срок от постъпване на Вашето искане. С това се пресича практиката преписки да се „изгубват" между местното полицейско управление и централата в София.
Това е важен юридически детайл. Досега заявленията за снемане на полицейска регистрация се движеха общо по правилата на Административнопроцесуалния кодекс, където сроковете са по-разтегливи и се толерира по-голямо забавяне. Сега препратката към Закона за защита на личните данни прави нещо различно: третира искането Ви като упражняване на основно право на субект на лични данни — правото да поискате заличаване на данните си, когато законното основание за тяхното съхранение е отпаднало.
Това е прякото отражение на европейския Общ регламент за защита на данните (GDPR) в българското полицейско законодателство. Имате право на „право да бъдете забравен", и сега МВР има конкретно задължение да го уважава в разумен срок.
Това е може би най-важната практическа последица от промяната. Когато МВР има задължителен срок и не го спази, мълчанието вече не е просто административна досада — то е нарушение на Вашите права като субект на лични данни.
Това отваря две защитни пътеки:
С други думи: ако подадете искане и месец по-късно нямате никакъв отговор, не сте безсилни. Имате институционален и съдебен лост.
Постановление № 49 въвежда още една промяна, която засяга всеки, който е имал контакт с граничните власти. Главна дирекция „Гранична полиция", регионалните дирекции и граничните полицейски управления вече са изрично включени в списъка на структурите, които извършват полицейска регистрация.
На пръв поглед това изглежда като техническо признание на съществуващата практика. Но за гражданина означава нещо съвсем конкретно: ако сте били регистрирани от Гранична полиция — например при опит за нелегално преминаване, при митнически инцидент или при други погранични случаи — сега имате ясно дефинирана адресатна институция, при която да подадете искането си за заличаване.
Процедурата не е сложна, но е важно да я направите правилно от самото начало:
Представете си Иван — 45-годишен мъж от Пловдив. Преди десет години е бил привлечен като обвиняем за измама, но след четиригодишно дело съдът го оправдава окончателно. Полицейската регистрация обаче остава. През 2024 г. кандидатства за работа в банка, при проверка излиза старата му регистрация, въпрос възникват, изпуска позицията.
До 28 април 2026 г. Иван трябваше да подаде заявление и да чака — без срок, без сигурност, без лост. От 28 април нататък: подава искане, прилага оправдателната присъда, чака максимум един месец. Ако МВР не отговори — Иван може да отиде в КЗЛД и в съда с конкретно нарушение в ръката си. Това е фундаментална разлика в баланса между гражданина и държавата.
Промяната е малка с няколко изречения, но идеологически тя е част от по-голяма тенденция: българското право постепенно възприема логиката на GDPR не само в частния сектор, но и в най-чувствителните държавни регистри. Полицейските бази данни винаги са били „черна кутия" за гражданина. Сроковете, прозрачността и възможността за обжалване са основните инструменти, с които тази черна кутия се отваря.
За хора, които са преживели несправедливо обвинение или просто искат миналото им да остане минало, тази промяна е реална възможност за чиста биография — не само пред съда, но и пред държавните регистри.
Накратко: Ако имате стара полицейска регистрация, която вече няма законно основание да съществува — сега е моментът да поискате заличаването ѝ. МВР има един месец да Ви отговори. Ако мълчи — имате с какво да се защитите.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
