МВР може да обработва отпечатъци, лицево изображение и ДНК при полицейска регистрация само при конкретните предпоставки на закона. Обвинението не позволява автоматично събиране на всички видове данни: необходимо е да се установят абсолютна необходимост и съразмерност.
Полицейската регистрация се извършва за лица, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер. Самото привличане като обвиняем не означава осъждане, но законът позволява на МВР да обработва определени идентификационни и биометрични данни за разследване, оперативно-издирвателна дейност и полицейско сътрудничество.
Данните по Закона за българските лични документи и биометричните данни не са едно и също. За основните идентификационни данни не се изисква съгласие. За отпечатъци, лицево изображение и ДНК се прилагат по-строги условия.
Дактилоскопични данни и снимка или лицево изображение могат да се обработват, когато лицето е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, за което законът предвижда лишаване от свобода не по-малко от една година.
Наличието на това обвинение не е достатъчно само по себе си. Полицейският орган трябва да прецени дали обработването е абсолютно необходимо за конкретна цел и дали същата цел не може да бъде постигната с мярка, която засяга правата на лицето в по-малка степен.
Обработването на генетични данни е ограничено до изрично посочени категории случаи. Законът го допуска за обвинения за престъпления по глави първа, първа „а“, втора, пета и единадесета от Особената част на Наказателния кодекс, както и при особено тежък случай, опасен рецидив или друго престъпление, с което е причинена смърт.
Тези категории обхващат престъпления срещу републиката, тероризъм, престъпления против личността, против собствеността и общоопасни престъпления. Трябва да се провери точно правната квалификация на обвинението, а не само общото описание на случая.
Законът задължава полицейските органи да отчитат природата и тежестта на престъплението, повторност или опасен рецидив, риска, който представлява лицето, връзки с други висящи производства, съдебното минало и профила на обвиняемия.
Преценката трябва да бъде индивидуална. Законът не разрешава автоматично събиране на всички биометрични данни от всеки обвиняем за умишлено престъпление.
За основните данни по Закона за българските лични документи съгласие не се изисква. Ако лицето не даде съгласие за отпечатъците, лицевото изображение или ДНК, обработването може да се извърши само с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението.
Лицето е длъжно да не пречи на органите, но това не премахва изискването МВР да обоснове законовите предпоставки, абсолютната необходимост и съразмерността и при отказ да получи съдебно разрешение.
Снемането се извършва с писмена заповед на администратора на лични данни или оправомощено длъжностно лице, служебно или след мотивирано писмено искане. Член 68, ал. 6 ЗМВР предвижда следните основания:
Осемте и дванадесетте години не започват просто от присъдата. Законът ги брои след изтичането на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 НК. Затова общият период може да е значително по-дълъг и трябва да се изчисли според конкретното престъпление.
Ако осъденият не е изтърпял или изпълнил наказанието си, регистрацията не се снема на това основание, независимо от изтичането на срока по чл. 82, ал. 4 НК.
Да. Законът изисква периодични служебни проверки дали е настъпило основание за снемане и дали по-нататъшното съхранение на данните остава необходимо. Самият закон не определя периодичността и работния ред — те се доразвиват в наредбата за извършване и снемане на полицейската регистрация.
Служебната проверка не пречи на заинтересованото лице да подаде мотивирано писмено искане и да представи документите за настъпилото основание.
Искането трябва да посочи кога и от коя структура е направена регистрацията, на какво основание се иска снемане и кои документи го доказват — например постановление за прекратяване или влязла в сила оправдателна присъда. Подаването с входящ номер позволява да се проследи срокът.
По чл. 21, ал. 2 от наредбата компетентният орган се произнася в сроковете на чл. 53, ал. 3 от Закона за защита на личните данни: до два месеца от получаване на искането. При сложност или голям брой искания срокът може да се удължи с още един месец. Това е специалният режим за обработване от компетентните органи за наказателноправни цели. Едномесечният срок за изпращане на предложението и преписката в ГДНП по чл. 19, ал. 7 от наредбата е отделен вътрешен срок.
Отказът трябва да се прецени според конкретното основание и мотивите на МВР. При бездействие или спор за необходимостта от по-нататъшно съхранение може да се използва редът за защита по Закона за защита на личните данни и съдебният контрол върху съответния акт.
Когато спорът засяга ДНК, отпечатъци, старо осъждане или изчисляване на дългите срокове, може да се потърси адвокат.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
3.10.2026
