След смъртта на мой близък трябва да установя кой наследява имуществото му, какъв е моят дял и има ли задължения. Наследяването по закон се определя от родствената връзка и наличието на съпруг, а не от това кой първи е получил удостоверение за наследници или кой се грижи за имота.
Наследството се открива в момента на смъртта. Законът за наследството определя наследниците, когато няма завещание, както и за онази част от наследството, която не е обхваната от валидно завещателно разпореждане. Деца и други низходящи, родители и съпруг могат да имат и запазена част, защитена срещу завещания и дарения при условията на закона.
Правилата по-долу са за наследяване по българското право. Когато починалият е живял в чужбина или е избрал приложимо право със завещание, първо трябва да се установи кой закон урежда наследството. Самото наличие на имот в България не решава винаги този въпрос.
Децата наследяват по равни части, независимо дали са родени в брак, извън брак или са осиновени. При осиновяване има значение неговият вид: при непълно осиновяване осиновеният и неговите низходящи не наследяват роднините на осиновителя.
Ако починалият има две живи деца и няма съпруг, всяко дете получава по 1/2. Ако едното дете е починало преди него и е оставило две деца, тези внуци могат да заемат неговото място: живото дете получава 1/2, а всеки внук — по 1/4.
Ако няма деца или други низходящи, които наследяват, наследяват родителите поравно. Ако е жив само единият родител, той получава дела, предназначен за този ред наследници. Когато има съпруг, той също участва в наследяването по правилата по-долу. Братята и сестрите не наследяват едновременно с жив родител на починалия.
При липса на низходящи и родители могат да наследяват братята и сестрите, както и бабите, дядовците или по-далечни възходящи. От възходящите наследяват най-близките по степен.
Брат или сестра само с един общ родител получава половината от дела на брат или сестра с двама общи родители. Ако всички са само с един общ родител, дяловете им помежду им са равни.
При липса на наследници от предходните редове и на съпруг могат да наследяват роднини по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния. Степента се определя по броя на ражданията до общия родоначалник и от него до другия роднина.
Например чичо или леля, които са брат или сестра на родител, са кръвни роднини. Съпругата на чичо или съпругът на леля не наследяват само заради тази връзка по сватовство.
Това е наследяване по заместване. Низходящ на починалия, който е починал преди него или е недостоен да наследява, се замества от своите низходящи без ограничение на степените. Починал преди наследодателя или недостоен брат или сестра се замества само от своите деца или внуци.
Делът се разпределя „по коляно“: всяка семейна линия получава дела на замествания, а лицата в нея го поделят. Отказът на жив наследник от наследството сам по себе си не поражда право неговите деца да го заместят. Отказът има различни последици — по правило уголемява дяловете на останалите наследници.
Преживелият съпруг наследява заедно с определени роднини и може да изключи по-далечните. Необходимо е да е имало действащ граждански брак към смъртта. Фактическото съжителство не дава само по себе си наследствен дял по закон.
Не винаги. Първо се определя какво е принадлежало на починалия. Ако жилището е било съпружеска имуществена общност и дяловете при прекратяването ѝ са равни, преживелият съпруг запазва собствената си 1/2. Само другата половина влиза в наследството.
Пример: съпруга и едно дете наследяват починалия съпруг. От неговата 1/2 от общото жилище всеки получава половината, тоест по 1/4 от целия имот. Така съпругата има общо 3/4 от жилището, а детето — 1/4. Ако жилището е било лично имущество на починалия, например получено от него по наследство, тази сметка не се прилага: при същите наследници всеки наследява по 1/2 от него.
Наследството се придобива с приемане, което действа от момента на смъртта. Приемането може да е с писмено заявление до компетентния районен съд или с действия, които недвусмислено показват намерение да приема наследството. Затова преди разпореждане с наследствено имущество проверявам и задълженията.
Приелият наследник отговаря за наследствените задължения според своя дял. Приемането по опис ограничава отговорността до размера на полученото наследство, ако се спазят законовите изисквания. По общото правило то се заявява пред районния съд в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито; съдът може да продължи срока с до още три месеца. За недееспособните лица, включително децата, се прилага специална защита и приемане само по опис.
Не мога да приема само имотите, а да откажа дълговете. Отказът е формално изявление пред съда и се вписва в специалната книга. Не мога да се откажа валидно, след като вече съм приел наследството. Приемане или отказ само за част от наследството, под условие или за срок е недействително.
Няма общ шестмесечен срок за обикновено приемане на наследство. Възможно е обаче съдът по искане на заинтересуван да определи срок за отговор; при приложимост на чл. 51 от Закона за наследството пропускането му води до загубване на правото да се приеме наследството. Не пренебрегвам получена съдебна призовка.
Преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничение в степените не плащат данък върху наследството. Това включва деца, внуци, родители, баби и дядовци. Те не подават и декларация по чл. 32 ЗМДТ за данък върху наследството. Освобождаването не отменя отделните задължения за местни данъци и такси върху наследен имот или автомобил.
За останалите наследници ставката се определя от съответния общински съвет в законовите граници:
Декларацията се подава в общината по последното местожителство на наследодателя в шестмесечния срок по чл. 32 ЗМДТ. За брат или сестра срокът тече от откриването на наследството. За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, той започва от узнаването за откриването му. При последно местожителство на наследодателя в чужбина декларацията се подава по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в България; законът урежда и други специални случаи. Задължението за деклариране при неосвободен наследник не отпада само защото стойността на дела е под необлагаемия праг. Дължимият данък обичайно се плаща до два месеца от съобщаването му.
Получавам удостоверение за наследници, проверявам дали има завещание и събирам информация за имотите, сметките и дълговете. Удостоверението не е делба и не заменя проверката на собствеността. Ако има неизвестни задължения, непълнолетен наследник, международен елемент или спор за дяловете, изяснявам тези въпроси преди приемане или разпореждане с наследството.
Закон за наследството — чл. 1–12, 28–30 и 48–61; Семеен кодекс — чл. 21–28; Министерство на финансите — данък върху наследствата.
Автор: Георги Гочев.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
2.10.2026
