Представете си, че сте майка на две деца. Бащата не плаща присъдената от съда издръжка. Завеждате изпълнително дело, установявате, че той няма доходи и имущество, и подавате молба до Агенцията за социално подпомагане — държавата да поеме плащанията вместо него. До тук всичко е наред. Но след това чувате нещо, което ви изненадва: „Ще започнем да ви плащаме чак след като съдебното решение влезе окончателно в сила." А бащата е обжалвал — и обжалването може да отнеме още година или повече.
Точно това се случваше на хиляди семейства в България. Не защото законът го изискваше, а защото така пишеше в една наредба на Министерския съвет от 2011 г. И точно тази наредба беше атакувана пред съда — и отменена.
През 2026 г. Върховният административен съд постанови окончателно решение: спорната разпоредба е незаконна и се отменя. Това означава, че занапред държавата трябва да започва да плаща издръжка много по-рано — без да чака всички обжалвания да приключат.
Когато един родител е осъден от съда да плаща издръжка за детето си, но не го прави, законът предвижда механизъм за защита. Ако след образуване на изпълнително дело се установи, че длъжникът — родителят, който трябва да плаща — няма доходи и няма имущество, от което да се събере дължимото, държавата го замества. Тя изплаща издръжката на детето, а после търси парите от неплащащия родител.
Основанието за това е чл. 152 от Семейния кодекс. Той задължава държавата да осигури средства за детето, когато частното изпълнение е невъзможно. Кандидатства се чрез Агенцията за социално подпомагане. Нужни са две неща: влязло в сила (или подлежащо на предварително изпълнение) съдебно решение за издръжка и доказателство, че длъжникът не може да плаща — установено по изпълнителното дело.
Системата сама по себе си е добра идея. Проблемът беше в детайлите — конкретно в това от кога точно държавата дължи парите.
В Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с Постановление на Министерския съвет № 167 от 2011 г., пишеше следното (чл. 10, ал. 3, изречение първо): „Размерът на издръжката по ал. 2 се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение."
На пръв поглед звучи логично. Но на практика означаваше следното: ако бащата обжалва съдебното решение за издръжка пред по-горна инстанция, държавата отказваше да плаща, докато обжалването не приключи. А едно обжалване може да отнеме шест месеца, година, а понякога и повече. През цялото това време детето оставаше без пари — нито от бащата, нито от държавата.
Парадоксът е очевиден: ако бащата плащаше редовно, детето щеше да получи парите веднага след първото съдебно решение — без да чака то да „влезе в сила". Защото законът изрично предвижда предварително изпълнение на решенията за издръжка. Но когато дължащият родител не плащаше и се налагаше държавата да се намеси, децата трябваше да чакат. Двоен стандарт — в ущърб на най-уязвимите.
Две граждански организации — СНЦ „Асоциация Интегро" и СНЦ „Инициатива за равни възможности", представлявани от адв. Кашъмов — обжалваха спорната разпоредба пред Върховния административен съд.
С Решение № 4355 от 28 април 2025 г. тричленен състав на ВАС отмени изречение първо на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Министерският съвет, министърът на правосъдието и министърът на финансите подадоха касационни жалби. С Решение № 3737 от 2 април 2026 г. петчленен състав на ВАС — висшата инстанция в административното правосъдие — отхвърли всички тези жалби и потвърди отмяната. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
И двете решения са обнародвани в „Държавен вестник", брой 37 от 21 април 2026 г., и са в сила от датата на обнародването.
Съдът установи три отделни, независими едно от друго основания за отмяна. Всяко едно от тях само по себе си е достатъчно.
Член 152, ал. 5 от Семейния кодекс казва ясно: „Издръжката се изплаща считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който са установени обстоятелствата." Никъде в закона не пише, че трябва да се чака съдебното решение да „влезе в сила". Наредбата е добавила изискване, което законът не съдържа — а подзаконовите актове нямат право да ограничават или надграждат законовите права.
Член 242, ал. 1 от ГПК е категоричен: решенията, с които се присъжда издръжка, подлежат на предварително изпълнение. Това означава, че те се изпълняват веднага — без да се чака обжалването да приключи. Тази защита е въведена именно заради интереса на децата, чиято нужда от издръжка не може да чака години. Наредбата на практика е обезсилвала тази защита за случаите, в които плаща държавата.
Законът изисква проектите за нормативни актове да се публикуват предварително в интернет и да се дава минимум 14-дневен срок за становища от граждани и организации. При приемането на тази наредба през 2011 г. това не е направено. Никакви доказателства за публикуване или обществено обсъждане не са открити по делото. Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна.
Ако сте родител, на когото бащата или майката на детето не плаща присъдената издръжка, ето какво трябва да знаете след това решение:
Молбата се подава в дирекция „Социално подпомагане" по настоящ адрес — тя е под управлението на Агенцията за социално подпомагане. За да бъде уважена молбата, трябва да сте изпълнили следните стъпки:
Размерът, който държавата изплаща, е ограничен — определя се ежегодно с бюджета. Но дори и частичната помощ е по-добра от нищото, а след отмяната на незаконната клауза достъпът до нея ще бъде по-бърз и по-справедлив.
Случаят е важен и по-широко. Той показва, че гражданските организации могат да постигнат реална промяна чрез съдебен контрол над наредбите на правителството. Незаконна разпоредба, прилагана 14 години, беше отменена — не от парламента, не от министерство, а по инициатива на сдружения, работещи за правата на хората.
Показва и нещо друго: когато правителството приема наредби „на тихо", без да пита гражданите, последствията могат да се усещат с години. 14-дневното обществено обсъждане не е формалност — то съществува именно за да могат засегнатите хора и организации да кажат дали дадено правило ще навреди на реални хора. В случая с издръжката то е щяло да покаже точно това.
За хилядите деца и самотни родители, засегнати от тази норма, решението на ВАС е сигнал: правата ви имат значение, и когато системата работи не по закон — има начин да се поправи.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
