Когато правителството решава колко ще е минималната работна заплата, колко часа в седмицата се работи, какви са задължителните осигуровки или как изглеждат условията на труд — то не взема тези решения само. По закон то трябва да се консултира с представители на работодателите и на синдикатите. Това се нарича тристранен диалог и е залегнало в Кодекса на труда.
Мястото, където се провежда този диалог, е Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Там от едната страна седи правителството, от другата — синдикатите (КНСБ и КТ „Подкрепа"), а от третата — работодателските организации. В момента за национално представителни работодателски организации са признати КРИБ, БТПП, БСК и АИКБ.
Ако искате да участвате в тези решения — тоест да имате реална дума при определянето на работните условия в страната — трябва да бъдете призната за „национално представителна" организация. Именно около тези правила за признаване се роди делото, за което ще разкажем.
Правилата за признаване на работодателска организация за „национално представителна" са записани в специална наредба на Министерския съвет. Сред изискванията има едно, което изглежда логично на пръв поглед, но на практика отрязва цял тип съвременен бизнес: всеки член на организацията задължително трябва да е „работодател" — тоест да има служители, наети по трудов договор.
Освен това организацията трябваше да представи списък с БУЛСТАТ номерата на членовете си и точния брой на техните служители, а Националният осигурителен институт (НОИ) трябваше да потвърди тези данни. Накрая организацията трябваше да е представена в повече от една четвърт от всички икономически сектори по официалната класификация.
Представете си IT компания, която тепърва е набрала инвестиция, изгражда продукта си и още не е наела служители — тя не може да е „работодател" по смисъла на закона. Или холдинг, чиито дъщерни дружества са регистрирани отделно и не фигурират директно като наематели. Или асоциация, която обединява иновативни фирми, някои от които в определен момент нямат наети хора. Всички тези случаи ги изключват от диалога.
Организацията, която реши да оспори тези правила в съда, се казва БРАИТ — Българска работодателска асоциация иновативни технологии. Тя се представлява от БАСКОМ — Българската асоциация на софтуерните компании, и обединява фирми от IT сектора и иновативните технологии.
Тези компании са именно от типа, описан по-горе: стартъпи, бързорастящи технологични фирми, холдинги с нестандартна структура. Те искат да участват в социалния диалог — особено когато се определят минималните заплати за IT сектора — но формалните изисквания на наредбата ги изключват. Затова БРАИТ обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) три конкретни разпоредби от наредбата.
Делото мина на две инстанции. Първо се произнесе тричленен съдебен състав (Решение № 8126 от 23 юли 2025 г.), а след обжалване от двете страни — петчленен състав (Решение № 3462 от 26 март 2026 г.), чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване. И двете решения са обнародвани в Държавен вестник, брой 37 от 21 април 2026 г.
ВАС не разглежда само дали изискванията са справедливи или несправедливи. Той проверява дали самото приемане на правилата е станало законно — дали процедурата е спазена. И тук открива сериозен проблем.
Законът за нормативните актове (ЗНА) изисква, че когато министерство или правителство иска да промени дадена наредба, трябва да публикува проекта за промяна и да даде най-малко 14 дни на гражданите и организациите да изразят становище. Чак след като изтекат тези 14 дни, промяната може да бъде приета. Целта е проста: всеки, когото засяга дадено правило, да може да каже своето преди то да влезе в сила.
В случая с разпоредбите, оспорени от БРАИТ, се оказва, че правителството е нарушило точно тази процедура:
Тричленният съдебен състав отмени две разпоредби — изискването за списък с брой служители и задължителната справка от НОИ — заради нарушената процедура от 2016 г. Петчленният съдебен състав отиде по-далеч и отмени и третата разпоредба — тази, която изискваше всеки член на организацията задължително да е работодател с наети служители — тъй като и тя е приета без спазване на 14-дневния срок (промяната от 2012 г.).
Резултатът: и трите оспорени разпоредби са отменени. Министерският съвет е осъден да плати на БРАИТ съдебните разноски и за двете инстанции — сумата 2 855,76 евро.
Тази победа в съда не означава, че БРАИТ веднага сяда на масата на тристранния диалог. Трите отменени разпоредби регулираха конкретна процедура, и след отмяната им съществува правен вакуум — правилата частично липсват. Правителството ще трябва да напише нови разпоредби, но този път е задължено да спази 14-дневното обществено обсъждане.
Промяната е значима в поне три посоки:
Може би най-широката поука от това дело е не за работодателските организации, а за начина, по който правителството приема наредби изобщо.
Съдът е категоричен: дори ако дадена наредба е действала над 10 години без никой да я е оспорил, това не заличава процедурното нарушение при приемането й. Министерският съвет се е опитал да се защити точно с този аргумент — „прилагаме я от толкова години, никой не се е оплаквал". ВАС не го е приел. Законът е ясен: 14-дневният срок за обществено обсъждане не е формалност, която може да се пренебрегне.
Това е важна защита за всички — граждани и бизнес. Ако дадено правило засяга вашите права или задължения и е прието набързо, без обществено обсъждане, може да се окаже уязвимо на отмяна в съда — достатъчно е процедурата по приемането му да не е спазена. Ако сте засегнати от дадена наредба и се чудите че е била приета набързо — проверете дали е имало 14-дневно обществено обсъждане. Ако не е — и ако имате правен интерес — това може да е основание за оспорване пред административния съд, независимо колко отдавна действа наредбата.
БРАИТ, асоциация на IT работодателите, оспори три изисквания на наредбата за национална представителност. Съдът установи, че те са приети без задължителното 14-дневно обществено обсъждане — и ги отменя. Правилата за признаване на представителна работодателска организация ще се пренапишат, и при новото им изписване иновативните и малки организации ще имат по-реален шанс да получат глас в решенията, засягащи трудовите права на всички нас.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
