От 21 април 2026 г. структурата на Министерския съвет изглежда по различен начин. С Постановление № 47, обнародвано в „Държавен вестник" брой 37, правителството промени вътрешните си правила — кой отдел съществува, колко хора работят в него и кой на кого е подчинен. Тези промени може да изглеждат като административна рутина, но зад тях стои нещо по-съществено: засилен контрол върху сигурността на информацията, по-ясна отчетност и по-добра защита при кризи.
За обикновения гражданин промените в правителствената администрация рядко изглеждат вълнуващи. Но когато се говори за защита на секретна информация, готовност при земетресение или наводнение, противодействие на тероризма и сигурни комуникации с НАТО — всичко това вече е под шапката на една нова, силна дирекция, директно подчинена на министър-председателя.
Устройственият правилник е нещо като „конституцията" на правителствената администрация. Той определя кои отдели и дирекции съществуват, какво прави всеки от тях, колко служители имат и кой пред кого отговаря. Промяната му означава реална реорганизация — не само на хартия.
Представете си го като вътрешния наредник на голяма фирма: описва кои отдели съществуват, какво работи всеки и кой е шефът на кого. Когато правителството го промени, действително се местят хора, закриват се или се създават звена и се преразпределят задачи. Всичко това рефлектира върху начина, по който работи държавата — и косвено върху всеки гражданин, който някога е имал работа с Министерския съвет.
Най-важната новост е създаването на пълноценна Дирекция „Сигурност" с 14 щатни служители. Преди тази промяна в МС съществуваше само малко звено по сигурността на информацията — по-скоро регистратура, отколкото истинска структура. Сега се изгражда цялостна дирекция с широки правомощия.
Ключова подробност: тази дирекция не е подчинена на главния секретар — тя е директно под министър-председателя. Това е важно, защото означава, че чувствителните въпроси за националната сигурност и защитата на класифицирана информация се докладват направо на върха на изпълнителната власт, без посредници. Директорът на дирекцията по закон е и „служител по сигурността на информацията" — длъжност, която носи специфични отговорности по Закона за защита на класифицираната информация.
В дирекцията има и двама специално определени служители с конкретни роли: единият е национален координатор за мрежата sTESTA — защитената европейска мрежа за комуникация между правителствата на държавите членки; другият е служител за мрежова и информационна сигурност. Освен тях, отделен служител отговаря за защитата на личните данни в администрацията на МС.
Правомощията на новата Дирекция „Сигурност" са изброени подробно в постановлението. Ето какво означават на практика, разделено в няколко групи:
Дирекцията контролира как се обработват документите с гриф „Секретно" или по-висок — от момента на тяхното създаване до съхранението и унищожаването им. Води регистър на всички служители, получили разрешение за достъп до класифицирана информация, следи дали тези разрешения са валидни и при нужда предлага мерки за отстраняване на нарушения. Организира и обучението на служителите как да боравят с такива документи.
Дирекцията следи за сигурността на всички информационни и комуникационни системи в МС — от имейл системите до защитните стени и домейн сървърите. Провежда постоянен мониторинг на мрежата и защитава достъпа до интернет. Ако например хакери се опитат да атакуват сървърите на Министерския съвет, именно тази дирекция е отговорна за защитата и реакцията.
Може да звучи далечно, но дирекцията разработва конкретен план за това как Министерският съвет ще продължи да функционира при военно положение. Тя организира денонощно дежурство, което при нужда оповестява правителственото ръководство. Поддържа в готовност т.нар. „пунктове за управление" — специални защитени места, от които правителството може да ръководи страната при екстремни обстоятелства.
Дирекцията изработва планове за евакуация при пожар, земетресение, наводнение, радиационна или химическа опасност. Занимава се и с противодействие на тероризма — разработва планове за действие при терористична заплаха срещу сградата на МС или срещу правителственото ръководство.
Чрез мрежата sTESTA (защитени трансевропейски услуги за телематика между администрациите) МС комуникира с другите правителства в ЕС по сигурен канал. Дирекцията е националният координатор на тази мрежа от страна на България.
Паралелно с изграждането на новата Дирекция „Сигурност", постановлението закрива две съществуващи дирекции: „Информационни и комуникационни технологии" и „Управление на собствеността". Техните функции се обединяват в преименувана дирекция — „Административно и правно обслужване и управление на собствеността", която ще разполага с 79 служители.
Закрива се и отдел „Контрол по изпълнението на актовете и договорите". Крайният резултат: общата численост на администрацията на МС намалява от 497 на 491 души — с 6 по-малко. Това е конкретен пример за оптимизация: вместо три отделни структури с ръководства и режийни разходи, функциите се събират на едно място.
На практика това означава, че ако имате въпрос, свързан с имот — държавна собственост, управляван от МС, или с обществена поръчка на администрацията, ще се обърнете към обединената дирекция, а не към две различни звена.
С промените редица решения, които досега са взимали главният секретар, сега минават към министър-председателя. Той определя гъвкавото работно време за конкретни звена и длъжности. Той утвърждава вътрешните правила за работата на самостоятелните отдели. И той ръководи пряко новата Дирекция „Сигурност".
Тази централизация може да се разглежда като засилване на политическия контрол върху чувствителните административни функции. От друга страна, прякото подчинение на дирекцията по сигурността към министър-председателя е стандартна практика в повечето европейски страни — чувствителните теми изискват пряка линия към върха.
Ново и практично правило: работното време на служителите в сградите на Министерския съвет вече ще се отчита чрез електронна система за контрол на достъпа. Просто казано — служителите влизат и излизат с електронна карта, а системата автоматично отчита часовете.
Това не е само техническа промяна. Тя означава обективност и прозрачност — не може да се „коригира" списъкът на хартия, не може да се отбележи някой за присъстващ, ако физически не е бил там. За гражданите това е сигнал, че дори в административната работа се въвеждат механизми за по-добра отчетност.
Постановлението урежда подробно как Министерският съвет приема сигнали и предложения от граждани. Ето най-важното, което трябва да знаете:
Тези правила са важни, защото поставят ясни рамки. Ако имате основателна жалба и я подадете правилно — с имена, подпис и в срок — тя ще бъде разгледана. Ако не — рискувате тя да бъде архивирана без разглеждане.
На пръв поглед незабележима, но симптоматична промяна: навсякъде в правилника, където досега е писало „лева" (лв.), вече пише „евро". Това засяга финансовите прагове и разпоредбите за трудовите възнаграждения в администрацията на МС.
Промяната е технически израз на подготовката за присъединяване на България към еврозоната. Правителствената администрация настройва вътрешните си документи да отговарят на новата реалност — постепенното преминаване от лев към евро.
Промените влязоха в сила от деня на обнародването — 21 април 2026 г. Те не изискват нищо конкретно от обикновените граждани, но е полезно да знаете как работи структурата, с която може да се наложи да имате работа — особено ако някога решите да подадете сигнал или предложение до Министерския съвет.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
