Министерството на правосъдието откри обществена консултация по проект на Закон за възстановяване и отнемане на имущество. Становища и коментари се приемат до 13 ноември 2026 г. — през Портала за обществени консултации, по електронна поща на посочените експерти, чрез системата за сигурно електронно връчване или по пощата.
Законът трябва да въведе в националното право Директива (ЕС) 2024/1260 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно възстановяването и конфискацията на активи. Крайният срок за транспониране е 23 ноември 2026 г. (чл. 33 от директивата). Заради него срокът за консултация е съкратен до законовия минимум от 14 дни на основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове.
Статут на проекта: не е в сила и може да се промени. Публикуваният документ е само структура по глави и раздели, без разпоредби по членове. След консултацията предстои изработване на пълния законопроект с мотиви, оценка на въздействието и таблица за съответствие, който ще мине през отделно обществено обсъждане.
Публикуваният проект предвижда седем глави:
Конкретни правила още няма — нито правомощията и съставът на новата комисия, нито процедурите и санкциите са разписани. Затова изискванията по-долу описват самата директива, чийто минимум законът трябва да изпълни.
Директивата урежда мерки в наказателните производства. Обезпечаването (например запор или възбрана) може да предхожда присъдата, за да не бъде разпиляно имуществото. Мярката се налага само докато е необходимо, а имущество, което не бъде отнето, се освобождава без неоправдано забавяне (чл. 11).
Окончателното отнемане по правило изисква влязла в сила осъдителна присъда (чл. 12). Без предходна присъда то е допустимо само когато (чл. 15):
Предвидени са и разширена конфискация (чл. 14) — отнемане на имущество на осъдено лице, за което съдът е убеден, че е придобито чрез престъпно поведение, при престъпления, които вероятно носят икономическа полза — и отнемане на „богатство с неизяснен произход“ (чл. 16), когато имущество е установено в хода на разследване и съдът се убеди, че е придобито чрез престъпно поведение в рамките на престъпна организация. Показатели са например стойност, несъответстваща съществено на законните доходи, липса на правдоподобен законен източник или връзка с лица от престъпна организация. Правата на добросъвестните трети лица се запазват.
Понятието „престъпно поведение“ няма самостоятелно определение в чл. 3 на директивата: то означава вредното поведение, чрез което е придобито имуществото; за целите на чл. 16 това е всякакъв вид престъпление, извършено в рамките на престъпна организация, което може пряко или косвено да доведе до значителна икономическа полза. Директивата покрива престъпления по изброени актове на ЕС — организирана престъпност, тероризъм, трафик на хора, сексуално насилие над деца, наркотици, корупция, изпиране на пари, измами с финансовите средства на ЕС, киберпрестъпления и други (чл. 2), а правилата за проследяване се прилагат към всички престъпления, за които се предвижда поне една година лишаване от свобода.
Директивата изисква (чл. 23–24), при зачитане на презумпцията за невиновност:
За проверявано лице ранният достъп до адвокат е решаващ — съобщаването на обезпечителните актове може да бъде отложено заради разследването, а защитата е най-силна, когато започне от първия сигнал за интерес към имуществото. Подборът на адвокат по конкретния казус е възможен през платформата Advokatami.bg.
Чл. 27 от директивата изисква инструменти за управление на обезпеченото и отнетото имущество — например централен регистър. В него трябва да се отличава за всяко имущество:
Регистърът показва и кой орган и кой служител е въвел данните. Съхраняването им е ограничено — най-късно до разпореждането с имуществото или докато служат за годишната статистика, която по чл. 28 се изпраща на Европейската комисия до 31 декември всяка година. Записът на стойността в три момента не е техническа подробност: така се вижда дали имуществото губи стойност, докато е обезпечено.
Сега отнемането на незаконно придобито имущество в България се урежда от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). Разликата със заложения в новия проект модел е съществена:
Чл. 1 от директивата изрично не засяга мерките за обезпечаване и конфискация по граждански или административни дела — действащият режим остава извън нейния обхват. В същото време структурата на новия закон заимства понятия от действащия режим (проверка, „значително несъответствие“) и създава нова Комисия за възстановяване на активи. Как точно новият закон ще се съотнесе със ЗОПДНПИ, НК и НПК, какви функции ще има новата комисия спрямо КПКОНПИ и кои разпоредби ще отменя или изменя, ще стане ясно от пълния законопроект. В законодателната програма на правителството за юли – декември 2026 г. темата фигурира във връзка със ЗИД на Наказателния кодекс, а силата на сегашния документ е, че министерството представя уредбата като самостоятелен нов закон.
След края на консултацията постъпилите предложения се обобщават в публична справка и се отразяват в оценката на въздействието. Участието сега не изключва участие в обсъждането на пълния законопроект на по-късен етап.
За собствениците на имущество добрият ход още сега е да пазят документите за произхода на придобитото — договори, банкови извлечения, данъчни документи, и при покупка на имот да направят правна проверка преди сделката, например чрез правна проверка на имот.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството: