Проект на Закон за възстановяване и отнемане на имущество: консултация до 13 ноември 2026 г.

За какво е консултацията

Министерството на правосъдието откри обществена консултация по проект на Закон за възстановяване и отнемане на имущество. Становища и коментари се приемат до 13 ноември 2026 г. — през Портала за обществени консултации, по електронна поща на посочените експерти, чрез системата за сигурно електронно връчване или по пощата.

Законът трябва да въведе в националното право Директива (ЕС) 2024/1260 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно възстановяването и конфискацията на активи. Крайният срок за транспониране е 23 ноември 2026 г. (чл. 33 от директивата). Заради него срокът за консултация е съкратен до законовия минимум от 14 дни на основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове.

Статут на проекта: не е в сила и може да се промени. Публикуваният документ е само структура по глави и раздели, без разпоредби по членове. След консултацията предстои изработване на пълния законопроект с мотиви, оценка на въздействието и таблица за съответствие, който ще мине през отделно обществено обсъждане.

Какво очертава структурата на проекта

Публикуваният проект предвижда седем глави:

глава първа — общи положения;
глава втора — нова Комисия за възстановяване на активи;
глава трета — проследяване и установяване на имущество, с раздели за основанията, сроковете и обхвата и за международно сътрудничество;
глава четвърта — обезпечаване и отнемане на имущество, включително раздели „Значително несъответствие“, „Подлежащо на отнемане имущество“, „Обезпечителни мерки“, „Участие на проверяваното лице“ и „Съдебно производство“;
глава пета — управление на обезпеченото и отнетото имущество;
глава шеста — електронен регистър;
глава седма — административнонаказателни разпоредби, заедно с допълнителни и преходни разпоредби.

Конкретни правила още няма — нито правомощията и съставът на новата комисия, нито процедурите и санкциите са разписани. Затова изискванията по-долу описват самата директива, чийто минимум законът трябва да изпълни.

Отнемане без осъдителна присъда — кога е възможно

Директивата урежда мерки в наказателните производства. Обезпечаването (например запор или възбрана) може да предхожда присъдата, за да не бъде разпиляно имуществото. Мярката се налага само докато е необходимо, а имущество, което не бъде отнето, се освобождава без неоправдано забавяне (чл. 11).

Окончателното отнемане по правило изисква влязла в сила осъдителна присъда (чл. 12). Без предходна присъда то е допустимо само когато (чл. 15):

наказателно производство е образувано, но не е могло да продължи поради болест, укриване или смърт на заподозряното/обвиняемото лице, или защото давностен срок под 15 години е изтекъл след образуването на производството;
производството е можело да приключи с присъда за престъпление, което би донесло значителна икономическа полза;
съдът се е убедил, че имуществото е придобито чрез това престъпление или е свързано с него пряко или косвено.

Предвидени са и разширена конфискация (чл. 14) — отнемане на имущество на осъдено лице, за което съдът е убеден, че е придобито чрез престъпно поведение, при престъпления, които вероятно носят икономическа полза — и отнемане на „богатство с неизяснен произход“ (чл. 16), когато имущество е установено в хода на разследване и съдът се убеди, че е придобито чрез престъпно поведение в рамките на престъпна организация. Показатели са например стойност, несъответстваща съществено на законните доходи, липса на правдоподобен законен източник или връзка с лица от престъпна организация. Правата на добросъвестните трети лица се запазват.

Понятието „престъпно поведение“ няма самостоятелно определение в чл. 3 на директивата: то означава вредното поведение, чрез което е придобито имуществото; за целите на чл. 16 това е всякакъв вид престъпление, извършено в рамките на престъпна организация, което може пряко или косвено да доведе до значителна икономическа полза. Директивата покрива престъпления по изброени актове на ЕС — организирана престъпност, тероризъм, трафик на хора, сексуално насилие над деца, наркотици, корупция, изпиране на пари, измами с финансовите средства на ЕС, киберпрестъпления и други (чл. 2), а правилата за проследяване се прилагат към всички престъпления, за които се предвижда поне една година лишаване от свобода.

Правата на засегнатите лица

Директивата изисква (чл. 23–24), при зачитане на презумпцията за невиновност:

съобщаване на актовете за обезпечаване, отнемане и продажба без неоправдано забавяне, с посочени причини и способи за защита; съобщаването може да се отложи само докато е необходимо, за да не се застраши наказателното разследване;
право на ефективни правни средства и справедлив процес: достъп до досието, изслушване по правни и фактически въпроси; за заподозрени и обвиняеми — и превод;
оспорване пред съд на актовете за обезпечаване, отнемане и предварителна продажба; съдът може да спре продажбата при опасност от непоправима вреда;
право на третите лица да предявят права на собственост или други вещни права върху засегнатото имущество;
право на достъп до адвокат през цялото производство по обезпечаване и отнемане, за което лицето се уведомява.

За проверявано лице ранният достъп до адвокат е решаващ — съобщаването на обезпечителните актове може да бъде отложено заради разследването, а защитата е най-силна, когато започне от първия сигнал за интерес към имуществото. Подборът на адвокат по конкретния казус е възможен през платформата Advokatami.bg.

Електронният регистър — стойност в три момента

Чл. 27 от директивата изисква инструменти за управление на обезпеченото и отнетото имущество — например централен регистър. В него трябва да се отличава за всяко имущество:

имуществото и данните, които позволяват установяването му;
прогнозната, а когато е подходящо — действителната стойност към три момента: обезпечаването, отнемането (конфискацията) и разпореждането;
собственикът, включително действителният собственик, когато данните са налични;
номерът на производството, във връзка с което имуществото е обезпечено или отнето.

Регистърът показва и кой орган и кой служител е въвел данните. Съхраняването им е ограничено — най-късно до разпореждането с имуществото или докато служат за годишната статистика, която по чл. 28 се изпраща на Европейската комисия до 31 декември всяка година. Записът на стойността в три момента не е техническа подробност: така се вижда дали имуществото губи стойност, докато е обезпечено.

Как се отнася новият закон към действащия режим по ЗОПДНПИ

Сега отнемането на незаконно придобито имущество в България се урежда от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). Разликата със заложения в новия проект модел е съществена:

режимът по ЗОПДНПИ е гражданско производство, което не изисква осъдителна присъда и се образува по искане на КПКОНПИ;
директивата и проектът уреждат мерките в наказателните производства — отнемане, обвързано с присъда или с образувано наказателно производство, което не може да продължи на изчерпателно изброени основания, при съдебна проверка.

Чл. 1 от директивата изрично не засяга мерките за обезпечаване и конфискация по граждански или административни дела — действащият режим остава извън нейния обхват. В същото време структурата на новия закон заимства понятия от действащия режим (проверка, „значително несъответствие“) и създава нова Комисия за възстановяване на активи. Как точно новият закон ще се съотнесе със ЗОПДНПИ, НК и НПК, какви функции ще има новата комисия спрямо КПКОНПИ и кои разпоредби ще отменя или изменя, ще стане ясно от пълния законопроект. В законодателната програма на правителството за юли – декември 2026 г. темата фигурира във връзка със ЗИД на Наказателния кодекс, а силата на сегашния документ е, че министерството представя уредбата като самостоятелен нов закон.

Срокове и какво предстои

до 13 ноември 2026 г. — приемат се мнения и становища по консултацията;
23 ноември 2026 г. — краен срок за транспониране на директивата (чл. 33);
24 май 2027 г. — краен срок за национална стратегия за възстановяване на активи (чл. 25) и за уведомяване на Европейската комисия за определените органи (чл. 32).

След края на консултацията постъпилите предложения се обобщават в публична справка и се отразяват в оценката на въздействието. Участието сега не изключва участие в обсъждането на пълния законопроект на по-късен етап.

За собствениците на имущество добрият ход още сега е да пазят документите за произхода на придобитото — договори, банкови извлечения, данъчни документи, и при покупка на имот да направят правна проверка преди сделката, например чрез правна проверка на имот.