Какво са санкциите по „Глобалния закон Магнитски“ и какво следва за санкционираните и фирмите

Защо се казва „Магнитски“ и какво дава законът

Името идва от Сергей Магнитски – руски адвокат и одитор, който разкрива данъчна измама за стотици милиони долари с участието на държавни служители. Вместо да бъдат разследвани те, през 2008 г. той е арестуван, а през 2009 г. умира в затвора след побой и лишаване от медицинска помощ. В отговор през 2012 г. Конгресът на САЩ приема първия „Закон Магнитски“ – срещу руски длъжностни лица, свързани със случая.

През 2016 г. законът е разширен и от „руски“ става „глобален“ (Global Magnitsky Human Rights Accountability Act). Оттогава той може да се прилага срещу лица от всяка държава на две основания: тежки нарушения на човешките права и значима корупция – подкупи, присвояване на държавни средства, злоупотреби с обществени поръчки. Прилага се чрез Указ на президента на САЩ № 13818 (в сила от 21 декември 2017 г.), а списъкът се води от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ.

Списъкът е напълно публичен и всеки може да провери дадено име или фирма в безплатната търсачка на OFAC. В него има осем български граждани: Делян Пеевски, Илко Желязков и Васил Божков (санкционирани на 2 юни 2021 г. заедно с 64 свързани дружества) и Румен Овчаров, Александър Николов, Иван Генов, Николай Малинов и Владислав Горанов (на 10 февруари 2023 г., заедно с пет свързани дружества).

Какво означава да бъдеш санкциониран

Мярката има няколко основни ефекта:

Цялото имущество на лицето, което се намира на територията на САЩ или е във владение или контрол на американски граждани и компании, се блокира. Това включва банкови сметки, недвижими имоти, дялове и ценни книжа.
На американските лица и компании е забранено да извършват почти всякакви сделки със санкционирания – плащания, доставки, услуги, преводи.
Правилото за 50%: дружество, което е собственост – пряка или непряка, включително сумирана собственост на няколко блокирани лица – в размер 50% или повече, се смята за блокирано, дори без да е изрично вписано в списъка.
Влизането в САЩ е забранено. При вълната от 2023 г. Държавният департамент наложи визови ограничения и на членове на семействата на част от лицата. Вълната от 2021 г. донесе забрани за влизане и на други трима българи – Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов.

Санкцията не е присъда и не произтича от наказателен процес – тя е административна мярка на американската държава. Лицето може да поиска отмяна чрез петиция до OFAC, а решенията подлежат на съдебен контрол в САЩ.

Законът е американски. Защо тогава българската банка блокира сметката?

Пряко задължени да спазват санкциите са само американските лица и имуществото на територията на САЩ. Българският закон не задължава българската банка да блокира сметката на лице от американския списък. На практика обаче почти всяка банка по света го прави – ето защо.

Международните плащания в долари минават през кореспондентски сметки, открити в американски банки. Банка, която обработва плащания на лице от списъка, рискува собствения си достъп до доларовата система и може сама да се окаже обект на мерки от американските власти. Затова банките не чакат български закон – те се защитават сами.

Така стана и у нас. Още през юни 2021 г. БНБ изпрати на банките указания за работа с клиенти от списъците на OFAC и обяви, че банките са предприели ограничителни мерки – блокиране на сметки и карти, запори и закриване на сметки. Оттогава за лице от списъка е изключително трудно да открие нова сметка, да ползва кредитни или дебитни карти и да получава преводи. Това е и най-осезаемият ефект на санкциите – финансовата изолация.

Какво казва българското право

Американският закон няма пряко действие у нас. Когато през 2021 г. Министерството на финансите състави свой „черен списък“ на свързани фирми (нараснал до 98 дружества) и разпореди на държавните предприятия да не работят с тях, Върховният административен съд обяви през 2022 г. подхода за незаконосъобразен: за да се прилагат у нас последиците на чужд санкционен списък, е нужен специален национален закон, а такъв няма.

Обща уредба липсва и днес:

През май 2025 г. ПП-ДБ внесе предложения санкциите по „Магнитски“ да се прилагат и в България – чрез промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, с довода и за изваждане на страната от „сивия списък“ на FATF.
Предложение на „Възраждане“ санкционираните лица да не заемат държавни и партийни постове беше отхвърлено от Народното събрание.
През август–септември 2026 г. Министерството на външните работи проведе обществена консултация по проектозакон за международните ограничителни мерки. Според публикувания проект обхватът му са мерки, наложени с актове на Съвета за сигурност на ООН, на ЕС и на други международни организации, задължителни за България по международен договор – едностранните американски санкции не са предмет на проекта. Това е проект – не е приет и не е в сила.

За сравнение: за ограничителните мерки на ЕС, свързани с войната на Русия срещу Украйна, България има специален закон от 2023 г. Те са задължителни за държавите членки и замразяването на средства на лица от списъците на ЕС важи пряко и у нас.

Банкови сметки, пенсии, заплати

Няма българска норма, която да задължава НОИ, работодател или община да спрат плащания към лице от американския списък. Проблемът не е в това дали плащането се дължи, а дали достига: ако банката е блокирала или закрила сметката, преводът не може да бъде получен по нея.

За пенсията има изход. Тя се изплаща или по банкова сметка по избор на пенсионера, или в брой през клон на Български пощи. Този, който не може да ползва сметката си, може да подаде в териториалното поделение на НОИ искане да получава пенсията през пощенски клон.

Съвсем различно е положението, когато лицето е вписано и в списък на ЕС – например по Глобалния санкционен режим на ЕС за правата на човека от 2020 г. Тогава замразяването на средства е задължително на територията на целия Съюз, а за основни нужди може да се поиска специално разрешение (дерогация) от българските компетентни органи.

Фирмите, които работят със санкционирани лица

Фирма, 50% или повече от която принадлежи – пряко или непряко – на лице от списъка, се смята за блокирана по силата на самото правило, без да е вписана в списъка. Сделките с нея се третират като сделки със санкционираното лице.

Фирма, която просто има договор с такова лице като клиент, доставчик или наемател, не става автоматично блокирана – освен ако в сделките ѝ няма американски елемент. Но навлиза в рискова зона:

собствената ѝ банка може да прекрати обслужването ѝ по съображения за риск – това е познатата практика „de-risking“;
партньори с връзка към САЩ изобщо не могат да плащат на санкционираното лице или на негово дружество;
плащанията през посредници може да не достигнат, а самата фирма може да попадне на радара на санкционните органи, ако улеснява заобикалянето на мерките.

Практични стъпки за всеки бизнес: преди договор проверете контрагента и собствениците му в публичния списък на OFAC; проследете веригата на собственост – дялове под 50% на няколко санкционирани лица се сумират; включете в договорите санкционни клаузи; ако вече имате връзка с лице от списъка, обсъдете с адвокат как да я прекратите или преструктурирате, преди банката и партньорите ви да са го направили вместо вас. Можете да потърсите специалист през търсачката на Advokatami или да поискате преглед на търговски договори.

Накратко

„Глобалният закон Магнитски“ е американска мярка срещу корупция и тежки нарушения на човешките права по света; прилага се от 2016–2017 г.
Тя блокира имуществото на санкционираните под американска юрисдикция, забранява сделките с тях и покрива автоматично техните дружества (правилото за 50%).
В България няма закон, който да прилага американския списък – блокиранията по банките са собствено решение на банките, които пазят достъпа си до доларовата система.
Пенсиите и заплатите продължават да се дължат по българското право, но не могат да бъдат получени през блокирана сметка; пенсията може да се получава в брой през Български пощи.
Ако лицето е вписано и в списък на ЕС, замразяването на средствата е задължително в целия Съюз и се прилага пряко.
Списъкът е публичен, проверката е безплатна, а отмяната може да се поиска по официален ред.