Болнична инфекция е всяка инфекция, която човек не е имал при постъпването в болницата, но я е получил по време на лечението или след изписването си. Официалното им наименование е „инфекции, свързани с медицинското обслужване" (ИСМО). Те могат да засегнат не само пациентите, но и медицинските специалисти — лекари, медицински сестри, санитари, студенти по медицина.
Представете си следното: постъпвате в болница за планова операция на коляното. Операцията минава добре, но след изписването се появява инфекция на раната. Тя не е свързана с контакт в ежедневието ви — придобита е по време на болничния престой или веднага след него. Точно такива случаи регулира новата наредба.
Болничните инфекции са особено опасни, защото се причиняват от бактерии, които живеят в болничната среда и много често са устойчиви на антибиотици. Това ги прави трудно лечими и понякога животозастрашаващи — особено за хора с отслабена имунна система, възрастни пациенти и новородени.
До момента тази тема се уреждаше от наредба от 2005 г. — документ на над 20 години, който не отговаряше на съвременните стандарти. С Наредба № Н-4 от 30 март 2026 г., обнародвана в Държавен вестник, брой 35 от 14 април 2026 г., държавата въвежда актуализирани и значително по-строги изисквания към всички болници в страната.
Едно от ключовите нови изисквания е, че всяко лечебно заведение — болница, онкологичен център, дом за медико-социални грижи — трябва да определи конкретни лица, отговорни за контрол на инфекциите. Това не е формалност — тези хора носят реална отговорност за безопасността на пациентите.
Лицето по контрол на инфекциите трябва да е лекар с призната специалност по епидемиология на инфекциозните болести, клинична микробиология или инфекциозни болести. Ако болницата няма такъв специалист на щат, лекарят трябва да е преминал специално обучение по инфекциозен контрол. Наред с лекаря, задължително се определя и медицинска сестра, акушерка или инспектор по обществено здраве, също обучени по темата.
Какво правят тези хора на практика? Следят дали персоналът спазва хигиенните изисквания, разследват случаи на инфекции, организират обучения за медицинския екип и изготвят доклади. При съмнение за огнище на инфекция в дадено отделение, те са първите, които предприемат действия.
За пациентите това означава конкретна отговорна личност в болницата, към която може да се отправят сигнали. Вече не може да се случи ситуация, в която „никой не е отговорен" за зачестили инфекции в дадено отделение.
Новата наредба задължава всяка болница да има постоянно действаща Комисия по вътреболнични инфекции. Тя не е нещо ново като идея, но сега задълженията й са значително разширени и конкретизирани. Комисията включва лекари от различни специалности, главната медицинска сестра и специалиста по инфекциозен контрол.
Отделно от комисията, всяка болница трябва да създаде мултидисциплинарен екип по антибиотична политика. Това е изключително важно, тъй като неправилната употреба на антибиотици е една от основните причини за появата на резистентни бактерии. В екипа влизат микробиолози, инфекционисти, хирурзи и фармацевти.
Задачата на този екип е да разработи правила за употреба на антибиотици в болницата — кога се прилагат, в какви дози, за какъв период. Те изготвят списък с разрешените за употреба антибиотични препарати и следят за спазването му. Веднъж годишно изготвят доклад за употребата на антибиотици и устойчивостта на бактериите в болницата.
За пациентите това е важна гаранция: антибиотиците ще се предписват разумно, а не на принципа „да се даде нещо". Така се намалява рискът от поява на бактерии, срещу които стандартното лечение вече не действа.
Наредбата въвежда задължителни стандартни предпазни мерки, които персоналът трябва да прилага при работа с всеки пациент — не само при очевидно болни. Принципът е: третирай всеки пациент като потенциален носител на инфекция, за да предпазиш останалите.
Хигиената на ръцете е на първо място. Звучи просто, но е доказано най-ефективният начин за предотвратяване на болнични инфекции. Наредбата разграничава обикновено миене с вода и сапун от хигиенна дезинфекция с алкохолен разтвор и хирургична дезинфекция преди операции. Медицинският персонал е длъжен да носи ръкавици, маски, предпазни очила и престилки при определени процедури.
Медицинските инструменти, бельото и повърхностите в болничните стаи подлежат на строги изисквания за почистване, дезинфекция и стерилизация. Болниците трябва да имат централно звено за стерилизация — специализирано място, където всички многократно употребявани инструменти се обработват по установени протоколи.
Важна новост е и задължителното документиране при наранявания с остри предмети — убождания с игла, порязвания с скалпел. Такива инциденти вече задължително се вписват в специален дневник и се изготвя доклад. Това защитава медицинския персонал и помага за анализ на рисковите ситуации.
Една от най-важните новости е задължителният скрининг за мултирезистентни бактерии — микроорганизми, устойчиви на множество антибиотици. Най-известните от тях са MRSA (метицилин-резистентен золотистый стафилокок) и CRE (карбапенем-резистентни ентеробактерии). Тези бактерии са трудно лечими и могат да бъдат смъртоносни за уязвими пациенти.
Кой подлежи на задължителен скрининг? Пациенти, при които рискът е най-висок: тези с предишни хоспитализации, тези, за които е известно, че вече са носители на такава бактерия, и техните контактни в болницата. Автоматично се изследват всички пациенти, постъпващи в отделения с висок риск — интензивно лечение, хирургия, неврохирургия, урология, онкология, неонатология (новородени), хемодиализа и трансплантация.
Нова мярка е скринингът и на новоназначения персонал в рискови отделения. Медицинска сестра, която постъпва на работа в интензивното отделение, трябва да се изследва за патогенни бактерии — включително чрез носен и гърлен секрет и фекална проба. Ако резултатите са положителни, лицето временно се премества в друго отделение до пълно оздравяване.
Това може да изглежда крайна мярка, но логиката е ясна: носител на резистентна бактерия, без да го знае, може да заразва тежко болни пациенти, при които инфекцията би имала катастрофални последствия.
Огнище на инфекция е налице, когато в рамките на кратък период в едно отделение се появят няколко случая на един и същи тип инфекция. Сигнал за тревога може да е например три пациента в хирургичното отделение с еднакви симптоми и еднакъв причинител за две седмици.
При такова съмнение наредбата предвижда ясна верига от действия. Персоналът незабавно уведомява специалиста по инфекциозен контрол и ръководителя на болницата. Незабавно се предприемат мерки за прекъсване на заразяването — изолация на засегнатите пациенти, засилен контрол на хигиената, ограничения за влизане в отделението.
Директорът на болницата е длъжен незабавно да уведоми Регионалната здравна инспекция (РЗИ) и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Сформира се специален екип за управление на огнището, включващ председателя на Комисията по вътреболнични инфекции, специалиста по инфекциозен контрол, микробиолог и ръководителя на засегнатото отделение.
НЦЗПБ извършва молекулярно-епидемиологично типизиране — с други думи, специалисти изследват изолираните бактерии, за да установят дали са свързани помежду си (дали произхождат от един и същи източник), как се предават и какви са механизмите им на резистентност. Тези данни са ключови за овладяване на огнището и предотвратяване на подобни в бъдеще.
Новата наредба въвежда систематична отчетност на всички нива. Болниците изпращат данни за инфекциите до РЗИ до 5-то число след всяко тримесечие. РЗИ обобщава данните и ги изпраща до Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) до 10-то число на следващия месец. НЦОЗА изготвя годишен доклад до 10 февруари на следващата година.
Микробиологичните лаборатории в болниците изпращат ежегодни отчети до НЦЗПБ с данни за причинителите на инфекции, тяхната антибиотична резистентност и употребата на антибиотици. При изолиране на особено резистентен щам уведомяването е незабавно — не се чака до следващия отчет.
Тази система от доклади позволява на национално ниво да се следи тенденцията на болничните инфекции, да се идентифицират болниците с проблеми и да се реагира навреме. Данните служат и за научен анализ и изготвяне на препоръки.
Ако ви предстои хоспитализация, новата наредба ви дава по-голяма защита. Болниците вече са задължени да имат специалисти, чиято единствена задача е да следят за безопасността от инфекции. Медицинският персонал е обвързан с ясни правила за хигиена, стерилизация и употреба на антибиотици.
Имате право да очаквате, че болничният персонал дезинфекцира ръцете си преди всяка процедура, че инструментите са стерилизирани и че при съмнение за инфекция ще бъдете своевременно изолирани и лекувани. Ако забележите нарушения — например персонал, който не носи ръкавици при интервенция — имате право да сигнализирате пред специалиста по инфекциозен контрол в болницата или пред РЗИ.
За медицинския персонал наредбата носи по-добра защита на работното място — задължително документиране при инциденти с остри предмети, скрининг при постъпване на работа и ясни процедури при съмнение за носителство. Здравето на медиците е неразривно свързано с безопасността на пациентите.
Накратко: по-строгите правила срещу болничните инфекции не са просто бюрократично изискване. Те са конкретни мерки, които при правилно прилагане спасяват животи и предотвратяват тежки усложнения. Тяхното спазване е отговорност на болниците — но и право, което всеки пациент може да отстоява.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
