Имам български родител или български предци и искам да получа български документи. Първо трябва да установя дали вече съм български гражданин по произход, или трябва да кандидатствам за придобиване на гражданство чрез натурализация. Това са различни случаи и изискват различни действия.
По чл. 8 от Закона за българското гражданство български гражданин по произход е лицето, на което поне единият родител е български гражданин. Когато това условие е било налице при раждането ми, по правило не кандидатствам за натурализация само защото съм роден в чужбина или имам и чуждо гражданство. Нужно е да бъдат установени гражданството и произходът ми и при необходимост да се отрази раждането ми в българските регистри. При по-стари случаи значение имат приложимият към съответния момент закон и евентуални последващи промени в гражданството.
За удостоверяване на наличието или липсата на българско гражданство има отделна процедура по чл. 39 от закона. Ако родителят ми е придобил българско гражданство след моето раждане, това не означава автоматично, че съм български гражданин по произход. Тогава се проверяват правилата за придобиване на гражданство, включително специалните правила за деца.
Ако не съм български гражданин, но съм от български произход, мога да кандидатствам за облекчена натурализация по чл. 15, ал. 1, т. 1. Трябва да представя официални документи от български или чуждестранни органи, които установяват родствената ми връзка с поне един възходящ до трета степен включително, който е от български произход — родител, баба или дядо, прабаба или прадядо. Документите трябва да съдържат имената и данните за родствената връзка. Често е необходима последователност от актове за раждане, брак и промени на имена, а не само един документ.
Отделни основания по чл. 15 са пълното осиновяване от български гражданин и случаят, когато единият родител е български гражданин или е починал като такъв. Документите зависят от основанието: например влязло в сила решение за пълно осиновяване или официално удостоверяване на гражданството на родителя.
При натурализацията по чл. 15 не се изискват петгодишно постоянно или дългосрочно пребиваване, доказване на доход или занятие, удостоверяване на владеенето на български език по общия ред и освобождаване от досегашното гражданство. Остават изискванията за пълнолетие и тези относно осъждането и наказателното производство по чл. 12, ал. 1, т. 3, както и останалите законови пречки. За непълнолетни и малолетни деца се проверяват самостоятелните основания по чл. 17 и 18.
Подавам молба по образец на български език лично в Министерството на правосъдието или в българско дипломатическо или консулско представителство. Проверявам предварително начина за записване и прием на документи в избраното звено. При подаването на молбата се провежда интервю по утвърден въпросник.
Когато за дете е приложима процедура за придобиване на гражданство, молбата на лице под 14 години се подава от родителите или настойника. Лице от 14 до 18 години я подава лично с приподписване от родителите или попечителя. Необходимото съгласие на родителите и изключенията се определят според конкретното основание.
За пълнолетен кандидат по чл. 15 официалният списък на Министерството на правосъдието включва:
Според публикувания официален списък таксата е 153,39 евро, а за учащи се до 26-годишна възраст при представяне на уверение от висше училище — 51,13 евро. При подаване чрез консулство проверявам и приложимите консулски такси. Разходите за преводи и заверки са отделни.
Произходът се доказва с официалните документи по чл. 15, ал. 2. Не е достатъчно да заявя, че се чувствам българин, нито да представя само фамилна история без необходимите удостоверителни документи. Ако те липсват, производството се прекратява. При необходимост министърът може да поиска допълнителни документи или проверка чрез Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина по реда на чл. 29.
За чуждестранните документи проверявам приложимия международен договор, режима на апостила и изискванията за превод на български език. Не всички документи се легализират по еднакъв начин. За определени официални документи от ЕС се прилага Регламент (ЕС) 2016/1191, а за многоезични извлечения за гражданско състояние — съответната международна конвенция.
Например освобождаването по европейския регламент не обхваща медицинските документи. При свидетелствата за съдимост има значение дали държавата от ЕС издава документа за свой гражданин. Затова проверявам изискванията за всеки документ и издаваща държава, преди да заплащам заверки.
За молбите за придобиване на гражданство от лица от български произход законът предвижда деветмесечен срок за предложението на министъра на правосъдието до президента. Срокът тече от постъпването на молбата в министерството, а при нередовности — от отстраняването им; законът предвижда и случаи на спиране. Това не е гарантиран срок за получаване на български паспорт и не е срок за самия президентски указ.
При натурализация гражданството се придобива от издаването на указа на президента. Подадената молба, проведеното интервю и доказаният произход сами по себе си не означават, че вече съм български гражданин.
Прекратяването на производството и бездействието на министъра да се произнесе в срока по чл. 35 подлежат на обжалване пред Административния съд – София област по специалния ред на закона. При тази проверка съдът разглежда движението и сроковете на производството; той не замества президента при предоставянето на гражданство.
Автор: Милена Бояджиева, рубрика „Стани автор“.
Закон за българското гражданство — чл. 8, 12, 15, 17–19, 29, 35, 36 и 39; Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г.; официални образци и списъци на необходимите документи на Министерството на правосъдието.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
4.10.2026
