При принудително изпълнение законът защитава определени вещи и доходи на длъжника — физическо лице. Тази защита се нарича несеквестируемост. Тук разглеждам правилата на ГПК, прилагани от държавните и частните съдебни изпълнители. При събиране на публични задължения по ДОПК има отделни правила; решаващ е приложимият ред, а не само кой е кредиторът.
Чл. 444 ГПК и списъкът, приет с ПМС № 113/2003 г., предвиждат следната закрила:
1. Вещи за лично употребление:
2. Всички детски храни и принадлежности.
3. Вещи за домашно употребление:
4. Изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от мен или от членовете на семейството ми поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение.
5. Учебни пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното ми обучение, както и това на членовете на семейството ми.
6. Домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба.
7. Семейните и личните ордени и отличия.
8. Необходимата храна за мен и семейството ми за един месец, а ако съм земеделски стопанин – необходимата храна до нова реколта или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава.
9. Необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца.
10. Ако упражнявам свободна професия или съм занаятчия – машините, инструментите, пособията и книгите, необходими за упражняване на занаята ми.
11. Ако съм земеделски стопанин – земите ми: градини и лозя с площ общо до 5 декара или ниви или ливади с площ до 30 декара, както и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, препаратите за растителна защита и семето за посев – за една година.
12. Необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша.
13. Жилището ми, ако аз и никой от членовете на семейството ми, с които живея заедно, няма друго жилище, независимо от това, дали живея в него. Ако жилището надхвърля жилищните ми нужди и тези на членовете на семейството ми, надвишаващата част може да бъде продадена само ако са изпълнени и условията на чл. 39, ал. 2 ЗС за обособяване. Надхвърлянето на нормата само по себе си не позволява продажба на произволно определени квадратни метри. Нормите по наредбата са за жилищна площ, а не за цялата застроена площ с общи части:
При определяне на необходимата жилищна площ се взема предвид и детето, което ще се роди. За задоволяване на специфични нужди към жилищната площ може да се включи допълнителна жилищна площ (стая) до 15 кв. м., ако член от семейството страда от болест, която дава право на самостоятелна стая за живеене, съгласно списъка, утвърден от министъра на здравеопазването, или се нуждае от помощта на друго лице съгласно експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Ако задължението ми е към лице, в чиято полза съм учредил залог или ипотека върху горепосочените вещи, забраната да бъдат продавани от съдебния изпълнител няма да важи. Ако задължението ми е за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети, то не мога да се ползвам от забраната по т. 11 и т. 13.
За 2026 г. минималната работна заплата (МРЗ) е 620,20 евро.
Ако принудителното изпълнение е насочено върху каквото и да е мое възнаграждение за труд, както и върху пенсията ми, ако тя е с размер над минималната работна заплата, то съдебният изпълнител може да удържа само в следните размери:
Дробните части се изчисляват върху целия нетен доход, но трябва да ми остане поне една МРЗ. Например при нетна заплата 750 евро и без издържани деца една трета е 250 евро, но по общия ред може да се удържат най-много 129,80 евро, за да останат 620,20 евро. Изключението за текуща издръжка е разгледано по-долу.
Тези ограничения важат и когато получавам доходите си по банкова сметка, включително и ако получавам помощи и обезщетения, които са постъпили по банковата ми сметка един месец преди да ми наложат запора. След налагане на запора, постъпилите в банковата ми сметка помощи и обезщетения са несеквестируеми, а ако в нея постъпи пенсията ми - до размера на минималната работна заплата. Банката не изпълнява запора и когато е видно, че постъпилата сума е от трудовото ми възнаграждение до размера на минималната работна заплата.
Възнаграждението ми за труд се определя, след като се приспаднат дължимите от мен данъци и осигурителни вноски. Ако задължението ми е за издръжка, то не се ползвам от гореспоменатите ограничения за удържане от възнаграждението ми. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения и за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките ми доходи.
Върху вземанията ми за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Ако получавам стипендия, то върху нея може да бъде насочено принудително изпълнение само ако дължа издръжка на член на моето семейство или на бившия си съпруг.
Кредиторът ми не може да се удовлетвори принудително и от застрахователната сума за застраховка „живот" и „злополука", както и от обезщетението по застраховка „гражданска отговорност" и застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, а също и от застрахователното обезщетение по имуществени застраховки, ако застрахованото имущество е било несеквестируемо. Несеквестируемост е невъзможност на съдебния изпълнител да насочи принудително изпълнение върху несеквестируемите вещи.
Ако банката е блокирала защитени постъпления, уведомявам незабавно нея и съдебния изпълнител, като представям извлечения и документи за произхода им. Натрупани по-стари спестявания не получават автоматично същата закрила като текущите доходи. Съдебният изпълнител трябва да определи сумата за превеждане по реда на чл. 446а ГПК; не приемам, че всяка постъпила по сметката сума е защитена.
Подавам писмено възражение до съдебния изпълнител с доказателства за характера на вещта или дохода, семейното положение и издържаните деца. Мога да обжалвам насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Жалбата е чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението. Срокът по чл. 436 ГПК е две седмици от действието, ако съм присъствал или съм бил призован, а иначе — от съобщението. Искането до съдебния изпълнител не удължава съдебния срок. Жалбата не спира автоматично изпълнението; мога да поискам спиране от съда по чл. 438 ГПК.
Проверявам и съразмерността на мерките по чл. 442а ГПК. Мога да предложа друг достатъчен способ за събиране по чл. 443 ГПК. Налагането на възбрана, извършването на опис и продажбата имат различни правни последици; защитата се преценява спрямо конкретното действие.
Всеки мой отказ от закрила във връзка с несеквестируемостта на гореизброените мои вещи и доходи е недействителен.
Граждански процесуален кодекс, чл. 435–438 и 442–447; Кодекс за застраховането, чл. 381; ПМС № 113/2003 г. за списъка на вещите за обикновено употребление; Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство; ПМС № 243/2025 г. за МРЗ през 2026 г.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
3.10.2026
