Подслушване, проследяване и други специални разузнавателни средства могат да се използват само на законово основание, от компетентни органи и при установения съдебен контрол. Пътуването през граница или обикновено подозрение на частно лице не дават сами по себе си право за прилагане на СРС.
Специалните разузнавателни средства включват технически средства и способи като наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване, проверка на кореспонденция и компютризирана информация и използване на служител под прикритие. Те служат за събиране и документиране на информация при изрично предвидените в закона условия.
СРС се използват при условията на чл. 3 от закона за предотвратяване и разкриване на изрично посочените в него престъпления, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или това е свързано с изключителни трудности. Те не са допустими за всеки спор, нарушение или престъпление. Законът допуска използването им и за дейности, свързани със защитата на националната сигурност.
Лице може да бъде обект на СРС, когато има основание да се предполага, че подготвя, извършва или е извършило такова престъпление, както и в други конкретно уредени случаи — например когато е използвано от извършител без да знае престъпния характер на дейността или е дало писмено съгласие за защита на живота и имуществото си.
Използването се иска с писмено мотивирано искане от органите, изрично посочени в закона, а при образувано досъдебно производство — и от наблюдаващия прокурор. Разрешението се дава от компетентния председател на съд или оправомощен заместник. След съдебното разрешение председателят на ДАТО или другият компетентен орган издава писмено разпореждане за прилагането.
При непосредствена опасност от тежко умишлено престъпление или заплаха за националната сигурност законът допуска начало без предварително съдебно разрешение, но използването трябва да бъде одобрено от съда в 24-часов срок, иначе се прекратява.
В обичайните случаи срокът е до два месеца, с възможност за продължаване по съдебния ред до общо шест месеца. За обекти, чрез които се установява самоличността на определените в закона лица, срокът е до 20 дни, с продължаване до общо 60 дни. За посочените в чл. 21 дейности по защита на националната сигурност и предотвратяване на тежки умишлени престъпления по глава първа от Наказателния кодекс законът предвижда до две години и продължаване до общо три години.
Продължаването не е автоматично — искането трябва да посочи изчерпателно получените резултати. Прилагането се прекратява при изтичане на разрешения срок, постигане на целта или когато не дава резултат, както и в другите законови случаи.
Мога да сезирам Националното бюро за контрол на СРС със сигнал за неправомерно прилагане. Бюрото уведомява служебно гражданите, когато установи, че спрямо тях са прилагани неправомерно СРС. Законът допуска неуведомяване при опасност за целите на предотвратяването и разкриването на престъпления или защитата на националната сигурност, при опасност от разкриване на оперативните способи или техническите средства, както и за живота или здравето на служителя под прикритие и посочените негови близки. Не е предвидено автоматично уведомяване след всяко законосъобразно прилагане.
При незаконосъобразно използване на СРС държавата може да отговаря за причинените вреди. Ако има конкретно наказателно производство или съмнение за незаконно следене, може да потърсите адвокат за преценка на доказателствата и възможните действия.
Действащият закон урежда международната правна помощ и продължаването на наблюдение от чужди служители на българска територия. По общия ред Върховната касационна прокуратура се произнася по молбата и, ако я допусне, иска разрешение от председателя на Софийския градски съд или оправомощен заместник. Спешното преминаване без предварително разрешение е допустимо само при условията на приложим международен договор и на закона.
Предложенията от обществената консултация през юли–август 2026 г. са проект. Консултацията е приключила на 11 август 2026 г., а справката за предложенията е публикувана на 13 август. Към 4 октомври 2026 г. в досието на консултацията не е публикуван окончателен акт на Министерския съвет. Описаните по-долу предложения не заместват действащия закон.
Проектът урежда случай, в който по досъдебно производство вече е започнало използване на СРС въз основа на съдебно разрешение и наблюдаваното лице преминава от България в друга държава. Целта е наблюдението да може да продължи по реда на международната правна помощ, без премахването на граничните проверки да създава празнота в процедурата.
За държава от Шенген молбата за продължаване ще се подава от наблюдаващия прокурор. За държава извън Шенген молбата ще се подава от Върховната касационна прокуратура по предложение на наблюдаващия прокурор.
По общото правило българският орган изпраща мотивирана молба за правна помощ до компетентния орган на другата държава. Наблюдението продължава на нейна територия след получено разрешение и при условията, които тя постави.
Когато наблюдението се извършва от български служители, разрешението се изпраща за изпълнение на ДАТО или ДАНС, а председателят на съответната агенция или оправомощен заместник издава писмено разпореждане.
Проектът допуска изключение, когато границата е пресечена в хода на наблюдението и предварително разрешение не е поискано. Българските служители ще могат временно да продължат по искане на наблюдаващия прокурор и след разпореждане на председателя на ДАТО или ДАНС.
Чуждият компетентен орган трябва да бъде уведомен незабавно, а молбата за правна помощ да бъде изпратена веднага с обосновка защо границата е пресечена без предварително разрешение. Наблюдението се прекратява, ако другата държава поиска това или ако до пет часа не бъде получено разрешение, освен ако международен договор предвижда друг срок.
Информацията, събрана без предварително разрешение, ще може да се предостави на наблюдаващия прокурор само след разрешение от компетентния орган на другата държава.
Проектът децентрализира част от процедурата. За молби от държави от Шенген ще се произнася окръжната прокуратура по предполагаемото място на преминаване на границата, а разрешението ще се иска от председателя на съответния окръжен съд или оправомощен заместник. За държави извън Шенген се запазва ролята на ВКП и Софийския градски съд.
Той не разрешава автоматично следене на всеки, който пътува през вътрешна шенгенска граница. Не превръща граничната проверка в СРС и не създава общо право за подслушване без съдебен контрол. Предложената процедура започва от вече разрешено използване на СРС по конкретно досъдебно производство и зависи от разрешението или спешната процедура на другата държава.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
4.10.2026
