Виждам, че летище, пристанище или друга обществена инфраструктура се управлява от концесионер. Това означава, че определена дейност е възложена за срок срещу право на експлоатация и при условия, определени със закон и договор. Концесията сама по себе си не е продажба на държавния или общинския имот.
По Закона за концесиите това е форма на публично-частно партньорство за строителство или услуги. Избраният икономически оператор — концесионер — получава право да експлоатира строежа или услугата и поема оперативния риск. Възнаграждението може да идва от потребителите, от концедента или от съчетание на източници при законовите условия.
Оперативният риск означава реална възможност концесионерът да не възстанови инвестициите и разходите си при обичайни условия. Договор, който на практика му гарантира покриване на всички разходи независимо от търсенето и изпълнението, не се превръща в концесия само защото е озаглавен така.
Действащият общ закон урежда два вида според предмета:
Според възлагащия орган концесиите са държавни или общински. Възможни са съвместни концесии и концесии за определени секторни дейности. За добив на подземни богатства и за морските плажове има специални правила, затова не прилагам автоматично общия режим към всеки обект, наречен „концесия“.
Собствеността, правата върху обекта и допустимото му използване се проверяват отделно. Приходите от държавен имот не са сами по себе си категория недвижима собственост и не определят вида на концесията.
По общото правило на чл. 34 всяка концесия се възлага за определен срок до 35 години, освен ако специален закон предвижда друг срок. Конкретният срок трябва да бъде обоснован с необходимото време за възвръщане на инвестициите и разходите и получаване на доход от вложения капитал.
Удължаване е допустимо само при законово основание и при спазване на правилата за изменение. Общият срок на удължаванията по общия режим не може да надхвърля една трета от конкретния договорен срок. Самото наличие на тази граница не дава автоматично право на удължаване.
Проектът преминава през планиране, обосновка и подготовка на необходимите решения и документация. Следва процедура за определяне на концесионер при спазване на публичност, прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност.
Участници могат да бъдат допустимите икономически оператори и техни обединения. Те доказват съответствие с условията за участие и липса на основания за изключване. Точният вид процедура, етапите, документите и сроковете се установяват от обявлението и документацията. Не всички концесии се възлагат чрез една и съща процедура.
Оценката се прави по предварително определени критерии и методика. Изборът се оформя с мотивирано решение, а договорът се сключва след изпълнение на законовите предпоставки. При обединение трябва да се проверят изискванията за проектно дружество, представителство и отговорност — посочването на водещ партньор не освобождава останалите от приложимите им задължения.
Те се определят от закона, условията на процедурата, офертата и договора. Могат да включват инвестиции, поддръжка, качество и непрекъснатост на услугите, безопасност, достъпност, опазване на околната среда, отчетност и гаранции за изпълнение. В предвидените случаи се дължи и концесионно възнаграждение.
Концедентът следи изпълнението и може да използва договорните и законовите средства при нарушение. Концесионерът не може едностранно да променя задълженията си, цените или предназначението на обекта извън допустимото.
Загубата или промяната на пазарните условия не създават безусловно право държавата или общината да възстанови печалбата. Измененията се допускат само на основанията и в границите на закона. Недопустима съществена промяна не може да заобиколи необходимостта от нова процедура.
В Националния концесионен регистър търся обявленията, решенията и информацията за възложените концесии. Проверявам кой орган е концедент и какви са срокът и предметът. За специалните режими използвам и съответните ведомствени регистри.
При лошо изпълнение подавам конкретен сигнал до компетентния орган с място, дата, описание и доказателства. Например за концесия на морски плаж следва да се установят правомощията на Министерството на туризма, а при нарушение на потребителските правила — и компетентността на КЗП.
Сигналът за изпълнението е различен от обжалването на акт в процедурата за избор. За второто са необходими правен интерес, надлежен ред и спазен срок; по общия закон компетентност има Комисията за защита на конкуренцията с последващ съдебен контрол.
В съавторство с Александра Василева.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
3.10.2026