Преди преглед, изследване или лечение имам право да разбера какво се предлага, защо е необходимо, какви са рисковете и какви други възможности съществуват. Информираното съгласие е свободно решение след достатъчно обяснение. Подписът върху формуляр не заменя разговора с лекаря.
Лекуващият лекар или лекарят по дентална медицина трябва да ми обясни:
Информацията трябва да е своевременна и представена в подходящ обем и форма, така че да мога да избера. Мога да поискам пояснение на неразбираемите термини, да задам въпроси и да уточня за коя точно дейност давам съгласие. Имам право да знам и имената, длъжностите и специалностите на участващите в лечението лица.
Законът не изисква писмено съгласие за всяка обикновена медицинска дейност. То обаче е задължително при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето или до временна промяна в съзнанието. В тези случаи и информацията, и съгласието се предоставят писмено. Специални закони могат да предвиждат допълнителни изисквания.
Преди да подпиша, проверявам дали документът описва предложената интервенция и дали съм получил отговор на въпросите си. Общото съгласие за постъпване в болница не е неограничено разрешение за всякакви процедури. Мога да поискам достъп до медицинските документи, които се отнасят до мен, включително документа за съгласието.
Мога да откажа да бъда информиран за заболяването и прогнозата, както и за планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и рисковете им. Това право не се прилага, когато здравословното ми състояние застрашава здравето на други лица. Отказът се отразява писмено в медицинската документация.
Мога и писмено да упълномощя човек, който да получава информация вместо мен. Упълномощаването за получаване на информация не означава автоматично, че този човек може да взема всички решения за лечението ми. За даване на съгласие вместо пациента трябва да има съответно законово основание.
При дете, настанено по съдебен ред извън семейството, ако съгласието на родителя, настойника или попечителя не може да се получи своевременно, съгласие изразява лицето, на което са възложени грижите, след положително становище на дирекция „Социално подпомагане“. При временно административно настаняване по чл. 27 от Закона за закрила на детето съгласието по този ред се изразява от дирекцията.
При ограничено запрещение е необходимо и съгласие на попечителя. За недееспособен пациент съгласието се изразява от настойника, съобразно приложимите законови изключения.
Психичното разстройство само по себе си не отнема способността за информиран избор. При установена неспособност се прилага специалният ред на чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето: съдът назначава лице от близките, а при конфликт на интереси или липса на близки — представител на общинската здравна служба или определено от кмета лице.
За рисковите дейности по чл. 89, ал. 1 законът предвижда допълнителен ред с участие на комисията по медицинска етика и законните представители, а при липса на такава комисия — на ръководителя на лечебното заведение. Обикновен подпис на придружител не е достатъчен, за да се заобиколи този ред.
Рисковите дейности по чл. 89 могат да се извършат в полза на здравето без писмено съгласие само при законовите предпоставки: непосредствена опасност за живота, физическо или психично състояние, което не позволява на пациента да изрази съгласие, и невъзможност своевременно да се получи съгласие от лицето или органа, който трябва да го даде, когато законът изисква това.
Самото определяне на интервенцията като „спешна“ не освобождава от тези условия. Медицинска помощ против волята на пациента се допуска само в предвидени със закон случаи.
Да. Пациентът или надлежно оправомощеното по закон лице може по всяко време да откаже предложената помощ или продължаването на започната медицинска дейност. Отказът се удостоверява с подпис в медицинската документация. Ако лицето не може или отказва да подпише, това се удостоверява от лекуващия лекар и свидетел.
Лекарят трябва да обясни последиците от отказа. Когато животът е застрашен въпреки изразения отказ, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за животоспасяващо лечение по чл. 90, ал. 4.
Мога да оттегля отказа си по всяко време. Тогава медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес, причинено от отказа. Това не е общо освобождаване от отговорност за други нарушения или виновно причинени вреди.
Участието в научно изследване не следва автоматично от съгласието за лечение. Общият режим на Закона за здравето изисква лично писмено информирано съгласие след писмено разясняване на същността, значението, обхвата и рисковете. Съгласието може да се оттегли по всяко време.
По този общ режим не се извършват медицински научни изследвания върху недееспособни лица. За бременни, кърмачки и лишени от свобода също има забрана, когато не се очакват значителни ползи за здравето.
За клиничните изпитвания на лекарства се прилага специалният режим на Регламент (ЕС) № 536/2014 и лекарственото законодателство. Той съдържа отделни, строги условия за участие на деца и недееспособни лица. Затова общата забрана не бива да се тълкува като забрана на всяко клинично изпитване с участието на дете. Лечебното заведение трябва да разясни точно вида на изследването, правното основание и необходимите съгласия.
Мога да поискам копия от относимите медицински документи и да подам писмена жалба до лечебното заведение. Законът предвижда жалби и сигнали до регионалната здравна инспекция при нарушени пациентски права или спор относно обслужването. Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ има контролни и санкционни правомощия, включително за нарушенията по чл. 220.
Липсата на необходимата информация и извършването на медицинска дейност без изискуемо съгласие или извън даденото съгласие са различни нарушения. Глобата за непредоставяне на информацията по чл. 88 е от 153,39 до 511,29 евро, а за медицинска помощ без съгласие или в нарушение на обхвата му — от 255,65 до 766,94 евро. При повторност се предвижда и лишаване от право да се упражнява професията за шест месеца до една година.
Административната жалба сама по себе си не присъжда обезщетение. При причинени вреди мога да потърся защита по съдебен ред; основанието, причинната връзка и размерът на вредите се установяват за конкретния случай.
Закон за здравето — чл. 86–93, 162, 197–205, 220 и 233а; Наредба № 8 от 27 юни 2018 г.; Регламент (ЕС) № 536/2014 — чл. 28–35.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
4.10.2026