Приживна делба или как да спестя бъдещи кавги на наследниците си

Искам предварително да разпределя имуществото си между наследниците, за да намаля риска от бъдещи спорове. Законът за наследството допуска приживна делба с дарение или със завещание. Изборът определя кога собствеността преминава и как мога да защитя интересите си.

Кои наследници трябва да включа?

Съобразявам не само имуществото, но и кръга на наследниците с право на запазена част — призованите към наследяване низходящи, родители и съпруг. Не всички роднини от тези групи наследяват едновременно: например при живи деца родителите не наследяват по закон, а внуците наследяват по заместване при съответните условия.

Решаващ е кръгът на наследниците при откриване на наследството. Раждане, брак или смърт след съставянето на делбата могат да променят положението. По чл. 78, ал. 1 ЗН делбата е недействителна, ако не е включен наследник с право на запазена част. Ако наследник е включен, но делът му накърнява запазената част, той може да иска нейното възстановяване. Това са различни основания за защита.

Делба с дарение: прехвърляне приживе

При делбата с дарение прехвърлям налично свое имущество, а надарените приемат дарението. Не мога да даря бъдещо имущество. За недвижим имот е необходим нотариален акт и вписване; договор само с нотариална заверка на подписите не е достатъчен. За движими вещи и други права се спазва съответният способ за прехвърляне: например дарението на движима вещ може да се извърши чрез предаване или писмено с нотариално заверени подписи, а за регистриран автомобил има специална форма.

При недвижимите имоти собствеността се прехвърля със сделката, а не след смъртта ми. Ако искам да продължа да живея в жилището, мога да си запазя пожизнено право на ползване, изрично оформено в нотариалния акт. Уточнявам и разноските за имота. Устно обещание, че „всичко остава както досега“, не замества вещно право.

Дарението не може да се отменя свободно само защото съм променил намерението си. За отмяна са необходими законовите основания. При делба с дарение чл. 78, ал. 2 ЗН допуска и оспорване по чл. 74 ЗН за увреждане с повече от една четвърт от стойността на дела; това е отделна защита със специален едногодишен срок.

Делба със завещание: действие след смъртта

В завещанието разпределям конкретни вещи и права между наследниците. Докато съм жив, те не стават собственици въз основа на него и не е нужно предварително да приемат разпределението. След смъртта ми придобиването на наследството е свързано с приемането му по правилата на ЗН.

Завещанието може да бъде:

• Саморъчно: написвам целия текст собственоръчно, поставям дата и подпис след завещателните разпореждания. Напечатан и само подписан текст не изпълнява тази форма. Мога да го оставя за пазене при нотариус.
• Нотариално: изразявам устно волята си пред нотариус и двама свидетели. Нотариусът я записва и прочита, след което се извършва подписването по установения ред.

Завещанието може да бъде отменено с ново завещание или с нотариален акт, съдържащ изрично изявление за отмяна. Получаването обратно на саморъчно завещание, оставено при нотариус, само по себе си не го отменя. Не разчитам на вземане на препис от нотариално завещание или на неформално устно изявление като начин за отмяна.

Какво става с пропуснато имущество и запазените части?

Приживната делба може да обхване част от имуществото. Останалите при смъртта неподелени вещи и права се делят по закон, ако не съм се разпоредил другояче. Предварителното разпределение не изключва спорове за собственост, действителност на актовете или запазена част.

При изчисляване на запазената част се образува наследствената маса по чл. 31 ЗН, включително с прибавяне на относимите дарения. Не е достатъчно да сравня само стойността на разпределените имоти. Преди сделката проверявам собствеността, съпружеския имуществен режим, тежестите и оценките. Ако имотът е съпружеска общност, не мога еднолично да разпределя чуждите права.

За свързаните въпроси виждам запазената част, завещанието и правото на ползване.

Правна основа

Закон за наследството, чл. 5–10, 23–31, 38–41, 48, 74 и 77–79; Закон за задълженията и договорите, чл. 18 и 225–227; Семейният кодекс относно съпружеската общност.