Искам да оставя след себе си завет. Преди да съставя завещанието, трябва да реша дали оставям на някого цялото си имущество или дял от него, или му предоставям конкретна вещ или право. Разликата определя дали той ще бъде наследник или заветник.
Общото, или универсално, завещателно разпореждане се отнася до цялото имущество на завещателя или до дробна част от него. Лицето, в чиято полза е направено, придобива качеството на наследник по завещание.
Заветът е частно завещателно разпореждане за определено имущество — например конкретен апартамент, автомобил, парична сума или право на ползване. Получателят е заветник. Той не става универсален правоприемник само защото получава тази вещ или право.
Думата „общо“ тук не означава общ документ на двама завещатели. Законът не допуска две или повече лица да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трето лице.
„Завещавам на брат ми Стоян една трета от цялото имущество, което ще притежавам към смъртта си.“ Брат ми е наследник по завещание за този дял. Разпореждането обхваща дял от наследството като съвкупност, а не една предварително посочена вещ.
„Завещавам на съседката ми Петя Петрова пожизнено право на ползване върху описаната ми покъщнина, а посочените мои ниви до село Лешниково — на фондация „Борба с редки имунни заболявания“. На братовчед ми Георги завещавам вземането си срещу него за заем от 150 евро.“
Петя получава правото на ползване, фондацията — правата върху определените ниви, а Георги може да се позове на завещателното разпореждане за вземането срещу него. Това са отделни завети. Точното описание на имуществото и правата е съществено, за да няма спор какво е завещано. Примерите илюстрират разликата и не са готови образци за подписване.
Възможно е едно лице да бъде едновременно наследник по закон или по завещание и заветник. По чл. 22 ЗН наследникът може да получи направения му завет дори ако се откаже от наследството. Приемането или отказът от наследството и приемането или отказът от завета трябва да се разграничават.
Заветът се включва в завещание, което може да бъде саморъчно или нотариално. Саморъчното завещание трябва да е изцяло написано на ръка от завещателя, да съдържа датата на съставянето и да е подписано от него след завещателните разпореждания. Само подпис върху напечатан текст не изпълнява тази форма. Нотариалното завещание се извършва пред нотариус с двама свидетели при законовата процедура.
Заветът на определена вещ е недействителен, ако завещателят не е неин собственик при откриване на наследството. Наследството се открива със смъртта му. Ако не е бил собственик при съставянето, но е придобил вещта и я притежава към смъртта си, липсата на собственост в първоначалния момент сама по себе си не прави завета недействителен.
Различно е правилото за определено количество родово определени вещи — например определена парична сума. По чл. 19, ал. 2 ЗН такъв завет може да бъде действителен, макар в имуществото да не е имало такива вещи при откриването на наследството. Затова не може да се даде един отговор за завещан конкретен автомобил и за завещана сума пари.
Трябва да се проверят и останалите условия за действие на завещанието: форма, дееспособност, евентуална отмяна и дали лицето, в чиято полза е направено, е надживяло завещателя. При завещание с международен елемент приложимото право също се установява отделно.
Завещателят може да възложи изпълнението на едно или повече дееспособни лица. По искане на заинтересуван районният съдия по мястото на откриване на наследството може да определи срок, в който посоченият изпълнител да приеме назначението. Ако не го приеме в срока, смята се, че се е отказал.
Изпълнителят съставя опис, след като покани наследниците и заветниците да присъстват. Влиза във владение и управлява наследственото имущество, доколкото това е необходимо за изпълнение на завещателните разпореждания. Не може свободно да продава наследствени имоти: необходимо е да има нужда и разрешение на районния съдия, който изслушва наследниците.
Съдията може да освободи изпълнителя при небрежност, неспособност или действия, несъвместими с необходимото доверие. Наличието на изпълнител не отменя правата на наследниците, кредиторите и заветниците.
Само качеството на заветник не ме прави лично задължен за всички дългове на починалия. Универсалните наследници, приели наследството, отговарят за наследствените задължения съобразно дяловете си. Наследник, който е приел по опис, отговаря до размера на полученото наследство, ако е запазил изгодите от този режим.
Това обаче не означава, че заветът е защитен от всяко вземане на кредиторите. По чл. 68 ЗН заветът на определена вещ се намалява съответно, ако останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения. Ипотека или друга тежест върху завещаната вещ също не изчезва само поради завета.
Например, ако освен завещана нива има други активи за 8 000 евро, а наследствените задължения са 10 000 евро, недостигът може да засегне завета. Конкретният размер и начин на удовлетворяване зависят от имуществото, вземанията, обезпеченията и приложимия ред. Стойността на пожизнено право на ползване не е равна автоматично на пълната стойност на вещта, върху която е учредено.
Отделно, когато наследството е прието по опис и активът му вече е изчерпан, кредиторите, които предявяват правата си след това, имат обратен иск срещу заветниците по чл. 66, ал. 2 ЗН. Искът се предявява в тригодишен срок от последното плащане. Този специален иск не бива да се смесва с общата отговорност на наследника или с възстановяването на запазена част.
Да. Низходящите, родителите и съпругът, когато имат право на запазена част, могат да искат намаляване на завещателни разпореждания и дарения, които я накърняват. Не всеки наследник по закон има запазена част — например братята и сестрите нямат такава.
Намаляването се извършва по правилата на чл. 28–36 ЗН след определяне на наследствената маса и съответните дялове. Заветът не е автоматично изцяло недействителен само защото има наследник със запазена част. При иск срещу лице, което не е наследник по закон, се проверява и изискването за приемане по опис по чл. 30, ал. 2 ЗН.
Мога да поискам доброволно изпълнение, а при спор — съдебна защита. Видът на иска зависи от предмета на завета и от това дали спорът е за собственост, предаване на вещ, плащане на сума или друго право. Обявяването на саморъчно завещание от нотариус не решава окончателно спор за неговата действителност.
Няма общо правило, че ако завещаната конкретна вещ липсва, наследниците винаги дължат цената ѝ. Ако завещателят не е бил собственик при смъртта си, може да се приложи чл. 19, ал. 1 ЗН. Ако вещта е била в наследството, но впоследствие е неправомерно отчуждена или повредена, защитата и евентуалното обезщетение зависят от конкретните факти. За родово определените вещи се прилага различният режим.
Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска районният съдия да определи реда и начина на плащане. Ако такъв ред не е определен, наследникът плаща по реда, по който пред него се предявяват правата. Приемането по опис е приемане на наследството с ограничена отговорност; то не означава, че наследникът е отказал да наследи.
Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането на наследството да поискат отделяне на имуществото на наследодателя от личното имущество на наследника. За недвижими имоти то се извършва чрез вписване, а за движимости — с молба до районния съдия и вписване в особената книга.
Това отделяне е различно от приемането по опис. Поискалите отделяне имат предимство пред тези, които не са го поискали; ако го искат и наследствени кредитори, и заветници, предпочитание имат кредиторите. Поради краткия срок не е разумно да чакам наследникът да изразходва имуществото, преди да проверя възможностите си за защита.
Автор: Юрия Марковска.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
3.10.2026
