Как се финансират политическите партии?

Субсидирането на политическите партии днес е актуална тема, която все по-интензивно става предмет на разгорещено обществено обсъждане, включително и под формата на национален референдум. Ще се опитам да си изясня въпроса за същността на политическите партии и начини за тяхното финансиране, както и какви ограничения и специални изисквания са поставени пред тях от закона.

Същност на политическите партии

Политическите партии са доброволни сдружения, предназначени да формират и изразяват политическата воля на гражданите, като използват демократически методи и средства, за да постигат целите си. Те са единствените организации, които могат да участват на избори.За политическите партии важат общите правила за извършване на стопанска дейност от юридически лица с нестопанска цел. Едновременно с това обаче те са обвързани и от редица изисквания и ограничения, произтичащи от особеното им политическо естество. Допълнителна стопанска дейност партията може да извършва само ако е свързана с основната й дейност и само ако приходите се използват за постигане на определените в устава цели.За да извършват тези дейности обаче, партиите се нуждаят от източници на средства за тяхното осъществяване. Тези източници са:

• собствени приходи;
• държавна субсидия.

Финансиране от собствени приходи

Какво е позволено на политическата партия да върши като стопанска дейност или иначе казано – какво може да върши със собствени средства, за да се финансира? Политическите партии нямат право да участват в търговски дружества и кооперации, затова те не могат и да получават приходи от подобни организации. На практика, партиите могат да имат следните източници на собствени приходи:

1. Членски внос (например за едни е 2 лева годишно, а за други се определя от Върховния им орган и не може да надвишава 10 процента от месечното възнаграждение).
2. Доходи от собствени недвижими имоти (напр. доходи от наем на сгради).
3. Дарения и завещания от физически лица, ненадвишаващи 10 000 лева за една календарна година.
4. Лихви от парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, доколкото това не включва участие в търговски дружества и кооперации.
5. Издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост.

Партиите имат право също така на банкови заеми. Размерът им може да достига две трети от отчетените им приходи.

Финансиране чрез държавна субсидия

Другият източник на приходи е държавната субсидия. Държавните субсидии се определят всяка година в държавния бюджет и се отпускат на четири равни транша към партии и коалиции, които отговарят на определени условия. През 2017 за всеки действителен глас партиите получават годишна субсидията от 11 лв. За да получават партиите или коалициите държавна субсидия, те трябва да са регистрирани в Централната избирателна комисия, да са участвали в последните избори и да имат избрани народни представители. Например ако партията ми е получила да кажем приблизително 500 000 действителни гласа и това ще означава,че при субсидия 11 лева на глас за 2017-та година, ще получи годишна субсидия от 5 500 000 лева.Субсидия могат да получават и партии, които не са представени в парламента, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове. За всеки получен глас се полага субсидия в размер пет на сто от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година.

Откъде не може да се получава финансова помощ?

Освен че могат да изразходват средства за точно определени дейности, партиите също така трябва да ги натрупват по точно определени в закона начини. Поради тази причина, за да бъде запазено чисто и неопорочено представителството на волята на гражданите, се забранява получаването на:

1. Анонимни дарения.
2. Средства от юридически лица и еднолични търговци.
3. Средства от религиозни институции.
4. Средства от чуждестранни правителства, държавни предприятия, търговски дружества и организации с идеална цел.

Публичност

Политическите партии са длъжни да осигурят публичността на своето финансиране. Затова се води публичен регистър, който се публикува в интернет страницата на партията и съдържа:

1. Физическите лица и вида, размера, стойността и цената на направеното дарение или завещание.
2. Декларация за произхода на средствата от дарение, когато те надвишават размера на една минимална работна заплата.
3. Притежаваните недвижими имоти и разпоредителните сделки с движимо или недвижимо имущество, чиято стойност надвишава 1000 лв.
4. Имената на физическите лица, предоставили безвъзмездно вещи за ползване или извършили услуги с личен труд. За вещите трябва да се представи декларация за собственост и срок за ползване, а за услугите- техния вид.
5. Годишните финансови отчети и отчетите от предизборните кампании.

За какво могат политическите партии да изразходват средствата си?

Като юридически лица те могат да ги изразходват, изпълнявайки следните дейности:

• подготовка и участие в избори;
• организация на мероприятия (митинги, конференции, шествия и др.);
• осигуряване на работата на партийни структури;
• други присъщи за дейността на партията разходи (за материали, телефонни услуги, наеми, разходи за персонал).

[toggles][toggle title=Източници]Конституция на Република България: чл.11 - относно функцията и ролята на партиите в обществения живот Закон за политическите партии:чл. 21 - чл. 32 - относно финансиране, имущество и разходи Закон за юридическите лица с нестопанска цел:чл. 1 - чл. 3 - относно разликите на политическите партии с обикновените юридически лица[/toggle][/toggles]