Ако съм осиновен и искам да узная биологичния си произход, мога да използвам процедурата по чл. 105 от Семейния кодекс. Не е необходимо да доказвам „важни обстоятелства“, наследствено заболяване или медицинска необходимост. Законът урежда кои лица могат да поискат информацията и как съдът я предоставя.
Право да подадат молба имат:
Ако съм непълнолетен, самостоятелното право на осиновения по тази разпоредба още не е възникнало, но осиновителите са сред лицата, които могат да поискат информация. Медицински документи могат да помогнат за определяне на конкретно търсената информация, но заболяването не е обща предпоставка за достъп.
Компетентен е окръжният съд, постановил решението за допускане на осиновяването. Подавам писмена молба, в която посочвам самоличността си, качеството, в което искам достъп, известните данни за осиновяването и каква информация желая да получа. Прилагам документите, установяващи правото ми да подам молбата, и следвам указанията на съда за останалите документи и такси.
Добре е искането да е конкретно: данни за родителите по произход, документи по делото, налична медицинска или семейна информация. Съдът може да предостави съхранените данни; процедурата не гарантира, че всички желани сведения съществуват или са запазени.
Държавните органи и органите на местното самоуправление, които съхраняват датата, номера на делото и съда, постановил осиновяването, са длъжни да предоставят тези сведения на правоимащия, за да може да упражни правото си по чл. 105, ал. 1.
Мога да поискам справка от общината или друг орган, който пази данните, като удостоверя самоличността и качеството си. Това искане за установяване на делото е различно от предоставянето на самите защитени данни за произхода. След съдебно допускане на разкриването съхраняващите органи предоставят и информацията за произхода или отнасяща се лично до осиновения в рамките на съдебното решение.
Съдът разглежда молбата при закрити врата. Той уведомява родителите по произход за производството без присъствието на осиновения и изслушва заключението на прокурора. Когато родителите не могат да бъдат установени по реда на ГПК или са починали, уведомяване не се извършва. Това само по себе си не прегражда произнасянето по молбата.
Уведомяването не означава, че родителите по произход имат безусловно право да забранят достъпа. Съдът се произнася по законовите предпоставки и конкретното искане. Производството не организира автоматично среща между осиновения и биологичните родители.
При уважаване на молбата получавам достъп и преписи съобразно разрешеното от съда. Когато е необходимо, представям съдебния акт пред органа, който пази съответните документи. Проверявам дали решението е влязло в сила и как точно е определен обхватът на достъпа.
Решението може да се обжалва от молителя и да се протестира от прокурора. Жалбата се подава чрез постановилия акта съд до компетентната по-горна инстанция. Следя датата на връчване и приложимия срок за конкретния съдебен акт. Достъпът до ВКС зависи от процесуалните предпоставки за касационно обжалване; той не е автоматична трета проверка на фактите и не е обща възможност за представяне на нови доказателства.
Получаването на информация не прекратява осиновяването. Не променя автоматично родителските отношения, имената или наследствените права. При пълното осиновяване правните последици се определят от Семейния кодекс, независимо че осиновеният е научил кой е биологичният му родител.
Ако реша да потърся контакт, съобразявам личния живот и желанието на другите лица. Данните за произхода не стават публични. Чл. 145, ал. 2 НК наказва разгласяването на тайната на осиновяването с намерение да се причинят вредни последици на осиновения, осиновителя или семейството им. Законният достъп по съдебен ред е различен от такова разгласяване.
Семеен кодекс — чл. 101 и 105; ГПК — правилата за съдебното производство и обжалването; НК — чл. 145, ал. 2.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
2.10.2026
