Нов регистър за храните: кой ще подава данни по веригата на доставки?

Това е проект на наредба, а не действащ ред за подаване. Към 26 август 2026 г. обществената консултация е отворена до 18 септември 2026 г. Текстът може да бъде променен преди приемането му от Министерския съвет.

Самото законово основание за регистъра вече действа от 26 юни 2026 г., но задължението на бизнеса за реално подаване на данни ще възникне едва след изграждане и пускане на системата и не по-рано от 30 дни след датата на пускането ѝ. Тази дата ще бъде обявена със заповед на министъра на икономиката поне 14 дни предварително.

Какво ще следи регистърът?

Проектът урежда централен електронен регистър за движението на определени селскостопански и хранителни продукти от първото им пускане на българския пазар, през търговията на едро, до продажбата на дребно в обхванатите големи търговци. Регистърът ще се води от Министерството на икономиката и индустрията.

Целта е държавните органи да сравняват количества, произход, движения и ценови параметри, за да откриват по-рано признаци за нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията и потребителските права, както и данъчни, митнически, санитарни и фитосанитарни рискове.

Кой ще е задължен да подава данни?

Според проекта задължени ще бъдат три основни групи:

Понятието „бизнес оператор“ в закона обхваща и определени търговци на плодове и зеленчуци, вносители на храни, собственици или ползватели на обекти за съхранение на зърно, както и търговци със зърно над 50 тона годишно за всеки посочен продукт. Крайните потребители не са задължени лица.

Ако едно предприятие попада в повече от една категория — например има дейност на едро и голяма мрежа на дребно — ще подава информация за всяка приложима роля.

За кои продукти се предлага проследяване?

Първоначалният списък в проекта обхваща основни групи храни и селскостопански продукти, сред които:

Точният обхват е в приложение № 1 и може да бъде променен след консултацията. Добавянето на нови групи впоследствие ще изисква изменение на наредбата, а не само техническо решение на администрацията.

Какви данни ще се подават?

За всяка партида или пратка проектът предвижда данни за оператора и обекта, ролята във веригата, продукта и кода му, количество и мерна единица, произход, дати на производство, получаване и доставка, доставчик и получател, както и ценови и документни параметри по приложенията.

Големите търговци на дребно ще подават и информация за продажната цена и промените ѝ поотделно за всеки обект, когато цените се различават. Подаденото трябва да съответства на фактическото движение и на счетоводните, търговските, транспортните, митническите и складовите документи.

Какъв е срокът за подаване?

Публикуваният проект предвижда срок до 72 часа, а не 24 часа. За търговията на едро срокът ще тече от първото пускане или последващата дистрибуция. Ако стоката напуска производствения, търговския обект или стопанството преди изтичането на 72 часа, информацията трябва да бъде подадена не по-късно от часа на напускането.

За обхванатите търговци на дребно проектът също предлага 72 часа от предлагането на продукта на краен потребител или от промяната на данните. При различия между обектите информацията ще се подава поотделно за всеки обект.

Корекция на подадени данни ще може да се направи в срок до 72 часа от вписването. При последваща документално доказана промяна на доставната цена актуализацията ще е до 72 часа от издаването на съответния документ.

Как ще се влиза в системата и колко ще се пазят данните?

Достъпът на бизнеса и компетентните органи ще бъде с квалифициран електронен подпис. Проектът предвижда информацията да не може да се заличава, а първоначалните записи и всички корекции да се пазят с история на промените.

Данните ще се съхраняват най-малко 20 години. Ценовите нива няма да са публичен регистър за свободно търсене: по закона те ще са достъпни само за държавните органи, които имат контролни правомощия.

Ще решава ли изкуствен интелект, че има нарушение?

Не. Законът и проектът позволяват автоматизиран и алгоритмичен анализ, включително с изкуствен интелект, но резултатът е индикатор за риск. Системата може да изпрати сигнал до компетентен орган, който след това трябва да извърши проверка. Самият регистър няма да установява нарушение и няма да налага санкция.

Какви санкции предвижда законът?

Санкцията по чл. 100а от Закона за защита на конкуренцията е за неподаване или за невярна, непълна или заблуждаваща информация, когато това води или може да доведе до прикриване на нелоялна търговска практика. Размерите са според годишния оборот:

При повторно нарушение санкцията може да достигне два пъти максималния размер, но не повече от 2% от оборота. При три или повече нарушения за две години тя може да достигне 10% от оборота.

Как да се подготви бизнесът още сега?

Към 26 август 2026 г. няма текущ 72-часов срок за подаване, защото регистърът още не е пуснат. Подготовката е разумна, но реалното задължение ще започне според бъдещата министерска заповед и не по-рано от 30 дни след старта на системата.

Източници

Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:

26.8.2026

Избрани от редакцията

Най-новите статии

Потърси правата си