Хакерска атака. Изгубен лаптоп. Имейл, изпратен до грешен получател. Служител, изтеглил база данни на клиенти. Всичко това са примери за теч на лични данни – и всеки от тях може да се случи в моя бизнес. Въпросът не е дали ще се случи, а дали ще знам как да реагирам правилно, когато се случи.
GDPR е категоричен: при нарушение на сигурността на данните имам 72 часа да уведомя КЗЛД. Пропусна ли срока – получавам допълнителна санкция върху тази за самото нарушение. В тази статия ще обясня точно какво трябва да направя стъпка по стъпка.
GDPR дефинира нарушението на сигурността на данните като "нарушение на сигурността, което води до случайно или незаконосъобразно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни". На практика това включва три вида нарушения:
Важно е да разбера: не всяко нарушение трябва да се докладва на КЗЛД. Ако нарушението вероятно няма да доведе до риск за правата и свободите на физическите лица – например изгубен флаш диск с анонимизирани данни – уведомяване не се изисква. Но трябва да документирам всяко нарушение вътрешно, независимо дали докладвам или не.
Случаят с Националната агенция за приходите от 2019 г. е учебник по погрешно управление на нарушение на сигурността. Теч на лични данни на над 5 милиона български граждани – имена, ЕГН, доходи, адреси – беше разкрит не от НАП, а от хакерите сами, след като изпратиха данните на журналисти.
Резултатът: глоба от 5,1 милиона лева от КЗЛД – рекорд за България. Освен финансовата санкция, щетите за репутацията бяха неизмерими. За малкия и среден бизнес подобен сценарий може да е фатален.
За да разбера по-добре основните си задължения като администратор, препоръчвам да прочета: Каква отговорност нося като администратор на уеб сайт?
Чл. 33 от GDPR е ясен: при установено нарушение на сигурността на данните трябва да уведомя КЗЛД в рамките на 72 часа от момента, в който съм разбрал за него. Ако уведомлението не може да бъде изпратено в срок – трябва да го изпратя с обяснение на причините за забавяне.
Срокът започва да тече от момента, в който стана разумно сигурно, че е настъпило нарушение. Не е необходимо да знам всички детайли – достатъчно е да имам достатъчно информация, за да установя, че вероятно е имало нарушение. При разследване мога да изпратя първоначално уведомление с непълна информация и да го допълня по-късно.
Съгласно чл. 33, ал. 3 от GDPR, уведомлението трябва да включва:
Освен КЗЛД, при определени условия трябва да уведомя и самите засегнати лица – клиентите или служителите, чиито данни са изтекли. Задължението е по чл. 34 от GDPR и възниква, когато нарушението е вероятно да доведе до висок риск за правата и свободите им.
Примери за "висок риск":
Уведомлението до засегнатите лица трябва да е ясно, разбираемо и без излишен жаргон. Трябва да обясня: какво се е случило, какви данни са засегнати, какви мерки предприемам и какво могат да направят хората, за да се защитят.
За да разбера какви са правата на хората, чиито данни обработвам: GDPR и лични данни - какви са правата на потребителите?
Има три случая, в които уведомяването на засегнатите лица може да се избегне:
Практически процесът по уведомяване на КЗЛД за теч на лични данни изглежда така:
Реакцията след нарушение е важна, но превенцията е многократно по-ефективна. Ето какво мога да направя, преди да е настъпил теч на лични данни:
За пълна защита на бизнеса ми е добре да имам и актуални общи условия и политики за поверителност, в които е описано как обработвам и защитавам личните данни на клиентите си. Ако тепърва ги изготвям или искам да ги актуализирам, мога да се обърна за професионални общи условия за онлайн магазин или уебсайт, съобразени с изискванията на GDPR.
Ако управлявам онлайн магазин, рискът от теч на данни е особено висок – съхранявам имена, адреси, телефони, имейли и понякога платежна информация на хиляди клиенти. Препоръчвам да прочета: Лични данни - как да си ги защитя? и Какви са новите правила за защита на личните данни (GDPR)?
За платежните данни важи допълнителен стандарт за сигурност – PCI DSS – и е добра практика да не съхранявам номерата на карти в собствените си системи, а да разчитам на сертифицирани платежни доставчици.
Управлението на нарушения е само един аспект от GDPR съответствието. За да съм наистина защитен, трябва да имам цялостна система: политика за поверителност, регистър на дейностите, процедури за права на субектите, договори с обработващи и редовно обучение на екипа.
За цялостно въвеждане на GDPR в бизнеса мога да потърся специализирана правна помощ и да получа персонализиран GDPR наръчник, съобразен с конкретната ми дейност и рискове.
Теч на лични данни е реален риск за всеки бизнес – от стартиращ онлайн магазин до голяма корпорация. При настъпване на нарушение имам ясни задължения: да оценя риска, да уведомя КЗЛД в рамките на 72 часа, и при висок риск – да уведомя и засегнатите лица. Всичко трябва да е документирано.
Но най-важното е да не чакам нарушението да се случи. Превантивните технически и организационни мерки – криптиране, управление на достъпа, обучение, процедури – са многократно по-евтини от последиците от един сериозен теч на данни. Случаят с НАП е най-добрата илюстрация: 5,1 милиона лева глоба и неизмерими щети за репутацията.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Станимир
Ненов