Кой би се регистрирал като „чуждестранен агент“ според законопроекта?

На 26 юни 2026 г. в Народното събрание е внесен законопроект за регистрация на чуждестранните агенти. Той предлага публичен регистър към Министерството на правосъдието, задължително обозначаване на публикации, ежегоден финансов одит и ограничения за определени дейности. Към 12 юли проектът не е приет на първо четене и няма действащ регистър по него.

Кои дейности са включени?

Проектът обхваща публично разпространяване на информация чрез медии, разяснителни, обучителни, информационни и агитационни кампании, предоставяне на социални, потребителски и други услуги, дейности с нестопанска цел и проекти, насочени към отделни социални групи.

Сред възможните задължени лица са физически лица, юридически лица, сдружения, фондации и партии, когато едновременно извършват такава дейност и получават свързано с нея подпомагане от чуждестранен източник.

Какъв е финансовият праг?

За материално подпомагане се предлагат парични средства или безвъзмездна материална помощ, получени пряко или косвено от чуждо правителство, чуждестранно предприятие, гражданин, дружество, фондация, организация или друго обединение.

Прагът е 1 000 евро — поотделно или общо за една данъчна година — когато средствата са свързани с обхванатата дейност. Проектът изключва търговски сделки, дарения за лечение, обучения и други посочени случаи. Точният обхват на тези изключения би бил важен при евентуално парламентарно обсъждане.

Кои дейности са изключени?

В проекта е записано, че законът не се прилага за дейности, финансирани със средства от Европейския съюз. Изключени са и дейности на организации в здравеопазването и здравните грижи, религиозни дейности, спортни клубове, застрахователи, финансови институции и определени лицензирани търговски дейности.

Това не означава автоматично изключване на всяко лице, което има и такава дейност. Ако текстът бъде приет, ще е нужно да се преценява конкретната дейност, източникът и връзката на финансирането с нея.

Какво трябва да се декларира?

Лицето трябва да подаде уведомление до публичния регистър в 15-дневен срок след достигане на прага. Предвиждат се данни за лицето, източника, размера, датата и основанието на финансирането. Министерството на правосъдието трябва да изпрати информацията до Агенцията по вписванията или Регистър БУЛСТАТ, където към наименованието да се добави „чуждестранен агент“.

Ако пет години след регистрацията или последното уведомление няма ново подпомагане, обозначението се заличава служебно според проекта.

Какви ограничения и задължения се предлагат?

Проектът разпростира някои ограничения и върху физически лица, свързани с организацията — например учредители, управители, собственици и определени получатели на плащания.

Какви санкции са записани?

При недеклариране в 15-дневния срок се предлага глоба от 700 до 3 000 евро за физическо лице и от 3 000 до 7 000 евро за останалите субекти. При повторно нарушение сумите са по-високи. Проектът предвижда и служебно вписване и уведомяване на НАП за данъчна ревизия.

Кога би започнал да действа?

Законопроектът още не е минал първо четене. Ако бъде приет, министърът на правосъдието трябва да издаде наредба в едномесечен срок, а лицата, получили обхванато подпомагане през предходните пет години, трябва да се регистрират в шестмесечен срок. Тези срокове не текат сега.

За сдружение или фондация е разумно още сега да поддържа ясна следа за договорите, даренията и предназначението на средствата. При учредяване или промени могат да са относими услугите на Advokatami.bg за регистрация на НПО и преглед на договор, без това да означава, че проектът вече създава задължения.

Източници

Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:

12.7.2026

Избрани от редакцията

Най-новите статии

Потърси правата си