Получавам искане за плащане на стара сметка, заем или друго задължение. За да установя дали мога да се позова на погасителна давност, трябва да проверя вида на вземането, датата, на която е станало изискуемо, и действията на страните след това. Възрастта на договора сама по себе си не е достатъчна.
След изтичането на приложимия срок мога да откажа изпълнение, като се позова на давността. Съдът не я прилага служебно. Ако платя доброволно погасено по давност задължение, не мога да искам парите обратно само защото не съм знаел за изтеклата давност.
Общият срок по Закона за задълженията и договорите е 5 години. С 3 години се погасяват например вземанията за наем, лихви и други периодични плащания, както и за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. За някои вземания има специални срокове. Публичните задължения, като данъци и осигуровки, се подчиняват на отделни правила по ДОПК.
По правило давността започва, когато вземането стане изискуемо — когато кредиторът вече може да поиска плащането му. При договорен падеж изхождам от него. Датата на издаване на фактурата не замества автоматично падежа.
Например за месечна сметка с падеж 15 октомври проверявам срока от този падеж, а за следващата сметка — от нейния. Не събирам всички месечни вземания в един общ срок. Ако е уговорено изискуемостта да настъпи след покана, чл. 114, ал. 2 ЗЗД предвижда начало от възникването на задължението. При липса на уговорен срок трябва да се провери и специалното правило за съответния договор; не всеки заем става изискуем още с предаването на парите.
При заем с погасителни вноски давността за главницата и възнаградителната лихва започва от падежа на съответната вноска. За вноските с ненастъпил падеж, обхванати от валидно обявена предсрочна изискуемост, началният момент е настъпването на тази изискуемост. Това е разяснено в Тълкувателно решение № 3/2023 на ОСГТК на ВКС. Разсрочването на главницата не я превръща само по себе си в периодично плащане с тригодишна давност.
За обезщетение от непозволено увреждане началото е откриването на дееца. При неустойка за забава законът свързва началото с последния ден, за който тя се начислява.
При спиране изминалото време се запазва, но определен период не се брои. Основанията са законови — например докато трае съдебният процес относно вземането, между съпрузи или в определени отношения между деца и родители. След отпадане на основанието продължава да тече остатъкът.
Спирането не настъпва просто защото кредиторът е пасивен, длъжникът няма пари или страните водят обикновени разговори. Проверявам конкретното основание и периода, за който то действа.
Давността се прекъсва в случаите по чл. 116 ЗЗД:
Самото образуване на изпълнително дело, изпращането или връчването на покана за доброволно изпълнение и справките за имущество не са изпълнителни действия, които сами прекъсват давността. Обикновеното писмо за плащане, телефонното обаждане или нотариалната покана от кредитора също не я прекъсват сами по себе си. Прехвърлянето на вземането на друг кредитор не започва нов срок. Това е важно и при контакт с колекторска фирма.
След прекъсването тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, новият срок е винаги 5 години. При заповедно производство трябва да се провери дали и кога е предявен иск по чл. 422 ГПК и как е приключило производството.
Да. Чл. 112 ЗЗД предвижда 10-годишна давност за парични вземания срещу физически лица независимо от прекъсването, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Правилото има важни ограничения:
Разпоредбата е в сила от 2 юни 2021 г. Правилото, което ѝ придаваше обратно действие за заварените случаи, е обявено за противоконституционно. Затова не мога просто да извадя 10 години от днешната дата и да обявя всеки по-стар частен дълг за погасен по чл. 112. Обикновената тригодишна или петгодишна давност се проверява отделно.
Събирам договора, погасителния план, фактурите, платежните документи, споразуменията и съдебните книжа. При изпълнително дело проверявам цялата последователност от искания и действия, а не само датата на последното получено писмо.
Ако получа заповед за изпълнение, общият срок за възражение е един месец от връчването. При исково дело възражението за давност трябва да се направи своевременно. Ако вече има влязъл в сила съдебен акт и давността е изтекла след него, защитата може да изисква иск по чл. 439 ГПК. Съдебният изпълнител не решава общия спор за погасителната давност вместо съда.
Прекратяването на изпълнително дело поради две години бездействие на взискателя, когато законът го допуска, е различно от погасяване по давност. То не означава автоматично, че кредиторът е загубил възможността да събере вземането.
В съавторство с Владимир Иванов.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
3.10.2026