Сключване на брак с чужденец

Бракът с чужденец изисква да проверим правилата както за мястото на сключване, така и за гражданството на всеки от нас. Преди да резервираме дата, уточняваме с общината или компетентния орган какви документи са необходими за конкретната държава и семейно положение.

Можем ли да сключим брак в България?

По чл. 6 от Кодекса на международното частно право брак пред българско длъжностно лице по гражданското състояние може да се сключи, ако поне единият от нас е български гражданин или има обичайно местопребиваване в България. Не е необходимо непременно и двамата да живеем тук.

Обичайното местопребиваване се определя според фактическата житейска връзка с държавата и не се свежда само до адресна регистрация. В България гражданският брак се сключва с лично, едновременно, свободно и изрично съгласие пред длъжностното лице. Религиозният ритуал сам по себе си не поражда последиците на граждански брак.

Кои закони определят условията?

Формата на брака по правило се урежда от правото на държавата, пред чийто орган го сключваме. Условията за всеки от нас се определят от правото на държавата, чийто гражданин е към този момент, при приложимите правила за многократно гражданство и лице без гражданство.

Когато се прилага българското право, брак може да сключи лице, навършило 18 години. Трябва да липсват пречките по чл. 7 СК: друг съществуващ брак, посочените в закона основания, свързани с пълно запрещение, забранено родство или съответни отношения по осиновяване. За заболяване, създаващо сериозна опасност за живота или здравето на другия съпруг или поколението, законът допуска изключение, когато другият съпруг знае за него. Това изключение не се отнася до всички останали пречки.

При условията на чл. 76, ал. 2 КМЧП пречка в чуждото отечествено право, която е несъвместима със свободата за сключване на брак по българското право, не се зачита при брак пред български орган. Преценката е за конкретната пречка и не означава, че можем изцяло да пренебрегнем чуждия закон.

Какви документи подготвяме?

• Валидни документи за самоличност.
• За чуждия гражданин — удостоверяване, че отечественото му право признава брак пред чуждестранен компетентен орган и че по него няма пречки за брака. Точният документ и издаващият орган зависят от държавата.
• Декларациите по Семейния кодекс и изискуемите медицински свидетелства.
• При предишен брак — документ за прекратяването му, например влязло в сила решение за развод или акт за смърт, когато обстоятелството не се установява по приложимия служебен ред.
• Ако сме избрали имуществен режим — обща декларация с нотариално заверени подписи, а при брачен договор — удостоверението от нотариуса.

Предварително уточняваме срока на валидност и изискваната форма на всеки документ. Ако документът за развод е чуждестранен, може да е необходимо и прилагане на правилата за признаване на решението. Ако единият не разбира български, организираме необходимия преводач с общината, така че съгласието и съдържанието на документите да са ясни.

Трябват ли апостил и превод?

Не за всеки чужд документ се изисква една и съща заверка:

• За официални документи от друга държава от ЕС, попадащи в Регламент (ЕС) 2016/1191 — включително за брак, брачна дееспособност и семейно положение — не се изисква апостил при представянето им пред български орган.
• Приложим международен договор може също да освобождава документа от легализация.
• В останалите случаи проверяваме дали се прилага Хагската конвенция за апостила или е необходима консулска легализация.

Преводът е отделен въпрос. Многоезично стандартно удостоверение, приложено към документ в обхвата на регламента, може да спести превод при предвидените условия. Самото удостоверение не замества основния документ. Освобождаването от апостил удостоверява автентичността; то не решава автоматично всички въпроси за правните последици на брака.

Ако се оженим в чужбина?

Можем да сключим брак пред компетентния местен орган, ако местното право допуска това. Не е задължително да използваме българско посолство или консулство.

Брак между български и чужд гражданин може да се сключи и пред български дипломатически или консулски представител, ако това е допустимо както по правото на приемащата държава, така и по отечественото право на чуждия гражданин. Предварително уточняваме възможността с конкретното представителство и съобщаваме всички гражданства на двамата.

Как се регистрира чуждестранният брак в България?

Българският гражданин трябва в шестмесечен срок от съставянето на чуждестранния акт да предостави или изпрати заверен препис или извлечение за регистриране на събитието в България, с необходимите според случая превод и заверки. Това може да стане чрез българското представителство или пряко пред съответната община.

Компетентна е общината по постоянния адрес на съпруга — български гражданин, а когато съпругът е чужденец — по постоянния адрес на съпругата — българска гражданка. Проверяваме и отразяването на избраната фамилия. В държавата на чуждия съпруг може да е необходима отделна регистрация според нейното право.

Бракът, пребиваването, гражданството и режимът на семейното имущество са различни правни въпроси. За последващо установяване в друга държава проверяваме отделно приложимите условия.

Правна основа

Кодекс на международното частно право, чл. 6 и 75–77; Семеен кодекс, чл. 4–10; Закон за гражданската регистрация; Регламент (ЕС) 2016/1191. Указания на МВнР за брак и регистрация на гражданско състояние в чужбина.