Жертва съм на трафик на хора. Какви са правата ми?

Трафикът на хора е организирана криминална дейност, която се изразява в действия по набиране, транспортиране, приемане или укриване на хора в страната или чужбина с цел трудовата им, сексуална или друга експлоатация и е обявена за престъпление в Наказателния кодекс. Ако стана жертва на трафик на хора, от една страна, аз разполагам с общите права, които имат пострадалите от престъпления. Наред с това, мога да се ползвам със специална закрила, която законът предвижда за жертвите на това престъпление.

Идентификация като жертва, период за размисъл, право на информация

Мога да бъда считан за жертва на трафик, независимо дали извършителят на престъплението е открит или заловен. За да добия такъв статут, властите трябва да ме идентифицират като жертва на трафик. Това могат да сторят следствените органи, полицията и прокуратурата. Органът, който образува наказателното производство, трябва да ми връчи препис от постановлението за образуване на досъдебно производство, с което ме информира, че имам качеството „пострадал”.

След като бъда идентифициран като жертва на трафик на хора, разполагам с 1-месечен период, в който мога да преценя дали да сътруднича за разкриване на престъплението. По време на този период имам право на:

• безплатна психологическа помощ, както и безплатна правна помощ от държавата или от организации за подпомагане на пострадали.

• настаняване в приют. Ако се съглася да сътруднича, имам право да удължа престоя си в приюта, докато приключи наказателното производство.

След като бъда идентифициран като жертва на трафик, органите на досъдебното производство са длъжни да ме информират за статута и правата, с които разполагам, както и специалната закрила, която мога да получа. Съдействие в това отношение може да ми окаже и организация за подкрепа на пострадали.

Достъп до правна помощ, право на защита и безопасност

Като жертва на трафик, имам право на безплатна първична правна помощ ако не разполагам със средства. Поради това е важно да се сдобия от властите с документ, потвърждаващ, че съм идентифициран. Първичната помощ включва консултация и подготвяне на документи за завеждане на дело. Трябва да попълня и подам молба до Националното бюро за правна помощ, а към нея трябва да приложа и декларация за семейно положение и имуществено състояние, заедно с доказателства за ниски доходи (например удостоверение, че получавам социални помощи). Имам право и на същинска правна помощ, която включва процесуално представителство от адвокат. За получаване на същинската помощ от значение е и преценката на органите за интересите на правосъдието във всеки конкретен случай.

Дори и да реша да не сътруднича за разкриване на престъплението, това не ме освобождава от задължението да се явя за разпит и ако не го направя, мога да бъда глобен или доведен принудително. Като свидетел, имам правото да не отговарям на въпроси, чиито отговори могат да ме уличат в престъпление. При такива въпроси имам правото да се консултирам с адвокат. Личните ми данни трябва да бъдат пазени в тайна и да ми бъде осигурена анонимност. Мога да поискам да ми бъде назначена лична физическа охрана. Ако смятам, че тези мерки не са достатъчни, могат да поискам прилагане на специална програма за защита. Тя включва допълнителни мерки като охрана на имуществото ми, временно настаняване на безопасно място, промяна на мястото на живеене или на работа, както и пълна смяна на самоличността. Ако по делото вече има обвиняем, мога да поискам да му бъде наложена забрана да ме доближава по време на производството или да осъществява контакт с мен под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, а също и да посещава определени населени места, райони или обекти, в които аз пребивавам или посещавам.

Право на обезщетение

Имам право да получа обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди от престъплението. Мога да търся обезщетението в хода на наказателното производство и да искам да се плати от извършителя, като предявя срещу него граждански иск. При присъдено обезщетение, сам трябва да търся изпълнението. Имам право да искам запор или възбрана на имуществото на подсъдимия по време на производство като гаранция на иска.

Ако съм уведомил властите за трафика, на който съм бил жертва, мога да търся компенсация на имуществени вреди и от специален държавен фонд за обезщетяване на пострадали от престъпления. Това право имам дори трафикантът да е останал неразкрит и производството да е било прекратено, включително поради смърт или давност. Могат да ми бъдат компенсирани различни разходи до 10 000 лева, сред които медицински, транспортни, пропуснати доходи и др. Необходимо е да разполагам с писмени доказателства - например касови бележки, билети, фактури и т.н.

Автор: Деян Драганов

Актуализирал: Магдалена Митева

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Наказателно-процесуален кодекс (НПК)

чл. 67 – относно забраната за доближаване до пострадалия;

чл. 73, ал. 2 – относно обезпечителни мерки на гражданския иск;

чл. 74-75 – относно правата на жертвата като пострадал в наказателното производство;

чл. 84, ал. 1 – относно правото да се предяви граждански иск в наказателния процес;

чл. 120 – относно задължението на свидетеля да се яви на разпит;

чл. 121 – относно правото на свидетеля да не отговаря на въпроси, които могат да го уличат в престъпление;

чл. 122, ал. 2 – относно правото на свидетеля да се консултира с адвокат при разпита;

чл. 123, ал. 2, т. 1 – относно възможността за назначаване на лична физическа охрана.

§ Закон за борба с трафика на хора (ЗБТХ)

чл. 9, ал. 2 и 3 – относно настаняването в приют по време на периода за размисъл;

чл. 10-11 – относно осигуряването на психологическа помощ по време на периода за размисъл;

чл. 20 – относно анонимността и защитата на данните на жертвите;

чл. 25, т. 2 – относно възможността за продължаване на престоя в приюта;

чл. 26, ал. 1 – относно периода за размисъл, идентификацията на жертвата и задължението за информиране за правата;

чл. 29 – относно възможността за продължаване на престоя в приюта до приключване на наказателното производство.

§ 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби – относно дефиницията за жертва на трафик на хора.

§ Закон подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП)

чл. 3, ал. 3 – относно вредите, които могат да бъдат обезщетени;

чл. 6 – относно задължението за информиране;

чл. 9, ал.1 - относно осигуряването на психологическа помощ;

чл. 10 – относно безплатната правна помощ;

чл. 12-14 – относно обхвата и ограниченията на предоставяната финансова компенсация;

чл. 15, ал. 1, т. 5 – относно изискването жертвата да е сътрудничила на властите;

чл. 18, ал. 7 – относно изискването да бъдат приложени документи, удостоверяващи твърдените обстоятелства.

§ Закон за правната помощ (ЗПрПомощ)

чл. 21 – относно видовете правна помощ;

чл. 22, ал. 1, т. 7 – относно безплатното предоставяне на първична правна помощ на жертвите на трафик на хора;

чл. 22, ал. 2 – относно необходимите документи;

чл. 23, ал. 2 – относно изискването за съобразяване с интересите на правосъдието;

чл. 25, ал. 1 и 2 – относно процедурата за получаване на правна помощ

§ Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство (ЗЗЛЗВНП)

чл. 5 и чл. 6 – относно програмата за защита на застрашени лица.

§ Наказателен кодекс (НК)

чл. 159а-159г – съставите на трафика на хора.

§ Защита на правата на пострадали от трафик на хора в България – правен анализ, фондация „Анимус”.

[/toggle][/toggles]