Кога и как да поискам прекратяване на осиновяване?

Преди години осинових Иван, когато беше бебе. Сега е на 15 години, наскоро научи за осиновяването и отношенията ни се изостриха: караме се, бяга от училище и трудно общуваме. Мога ли да поискам прекратяване на осиновяването?

Осиновяването създава трайна семейна връзка. То не може да се прекрати едностранно с декларация или само защото възпитанието на детето е трудно. Семейният кодекс допуска прекратяване при определени основания, като съдът проверява конкретните обстоятелства и интереса на детето.

На какви основания се прекратява осиновяване?

Поради унищожаемост — когато при допускането му са нарушени изрично посочени в закона изисквания.
Поради тежко провинение на едната страна или други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
По взаимно съгласие при специалните условия на закона.
При смърт — по различни правила за пълното и непълното осиновяване.

Кога осиновяването е унищожаемо?

Не всяко нарушение в процедурата е основание за унищожаване. Член 106, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс изброява конкретните нарушения. Сред тях са:

Осиновеният вече е бил навършил 18 години при подаване на молбата за осиновяване.
Осиновителят не е бил дееспособен или е бил лишен от родителски права. Медицинска диагноза сама по себе си не означава недееспособност.
Не е спазена изискваната възрастова разлика: по общото правило осиновителят трябва да е най-малко с 15, но не повече от 50 години по-възрастен от осиновения. При осиновяване от двама съпрузи е достатъчно единият да отговаря на изискването. Законът предвижда изключения при осиновяване на дете на съпруг, на внук, както и от роднина по съребрена линия от трета степен.
Нарушена е забраната за осиновяване между роднини по права линия или между братя и сестри. Баба и дядо могат да осиновят внук при предвидените в закона условия, включително когато е роден извън брак или единият или двамата му родители са починали.
Едно лице е осиновено от двама души, които не са съпрузи, или е нарушена забраната за повторно осиновяване, докато предишното не е прекратено. За осиновяване от съпруг на осиновителя има изключение.
Липсва изисквано от закона съгласие или то е опорочено, както и в определените случаи на нарушение на изискването за вписване в регистъра.

При съгласието трябва да се съобразят и законовите изключения: например Семейният кодекс допуска осиновяване без съгласие на родител в изрично уредени случаи. Затова самото отсъствие на подпис на биологичен родител не доказва, че осиновяването е унищожаемо.

Кой може да поиска унищожаване и в какъв срок?

Искът се предявява пред окръжния съд. Срокът и лицата, които могат да го предявят, зависят от конкретното нарушение:

При липса на необходимото съгласие по чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 3 иск може да предяви само лицето, което не е дало съгласие. За осиновителя и родителя срокът е една година от узнаването за осиновяването. За осиновения е една година от навършване на пълнолетие, а ако узнае по-късно — от узнаването. Тези правила се прилагат и при съгласие, дадено поради грешка, измама или заплашване, както и при нарушение на правилото за съгласие на майката след изтичане на 30 дни от раждането.
При нарушението на чл. 82, ал. 1, т. 1 относно вписването в регистъра осиновителят, осиновеният и всеки от родителите му могат да предявят иск в едногодишен срок от допускането на осиновяването.
В останалите случаи на унищожаемост тези лица могат да предявят иск до навършване на пълнолетие на осиновения.

За по-стари осиновявания и производства трябва да се проверят приложимият към тях закон и преходните правила. Не бива автоматично да се прилагат днешните условия към осиновяване, допуснато по друг правен режим.

Какво означава дълбоко разстройство на отношенията?

Осиновителят или осиновеният могат да поискат прекратяване от окръжния съд при тежко провинение на едната страна или други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията им. Преценката е конкретна: изследват се семейната връзка, причините и трайността на разстройството, поведението на страните и доказателствата.

Насилие, системно унизително отношение или тежко изоставяне на семейните задължения могат да имат значение. Разводът на осиновителите, заболяване, спор или труден период в развитието на детето обаче не прекратяват сами по себе си осиновяването. В примера с Иван караниците и бягството от училище не означават автоматично, че законовото основание е налице. Може да е необходима подкрепа за детето и семейството.

Ако делото за прекратяване на пълно осиновяване започне през периода на наблюдение по чл. 104, съдът изисква становище от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на осиновителя. В останалите случаи по това основание, преди да разгледа иска по същество, съдът възлага на дирекцията експертна оценка за степента на разстройство на отношенията.

Прокурорът може да иска прекратяване за защита на обществения интерес, а дирекция „Социално подпомагане“ — когато осиновяването противоречи на интереса на осиновения. За тези искове се прилагат специалните срокове по чл. 106, ал. 6 и 7; при дълбоко разстройство те могат да бъдат предявени до пълнолетието на осиновения. По делата за прекратяване участва прокурор, освен при прекратяване по взаимно съгласие.

Кога е възможно прекратяване по взаимно съгласие?

Необходимо е осиновителят и осиновеният да са дееспособни, а осиновеният да е навършил 25 години. И двамата трябва действително да желаят прекратяването. Молбата се подава до районния съд, който проверява законовите предпоставки.

При 15-годишния Иван този ред е неприложим. Самото навършване на 18 години също не е достатъчно за прекратяване по взаимно съгласие по действащото правило.

Какво става при смърт?

При непълно осиновяване то се прекратява със смъртта на осиновителя или на осиновения, ако последният няма низходящи. Преживелият наследява починалия. Ако починалият осиновен има низходящи, семейната връзка с тях се запазва.

При пълно осиновяване смъртта на осиновител не го прекратява автоматично. Ако единственият осиновител или и двамата осиновители са починали, съдът може да го прекрати, когато това е в интерес на осиновения и той още е непълнолетен. Искане могат да направят осиновеният, неговите родители, настойникът, попечителят или дирекция „Социално подпомагане“.

Ако Иван е осиновен от двама съпрузи и единият почине, докато другият е жив, смъртта сама по себе си не е основание за прекратяване по този ред.

Ако една от страните почине по време на делото?

При иск за унищожаемост или за дълбоко разстройство делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца. Ако искът бъде уважен, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия. Това е специалното правило на чл. 108, което не трябва да се смесва с обикновеното прекратяване на непълно осиновяване поради смърт.

Какви са последиците?

Действието на осиновяването престава с прекратяването му — последиците са занапред. Преустановяват се създадените от осиновяването семейни права и задължения, като се съобразяват специалните правила при смърт и висящо дело.

При прекратяване на пълно осиновяване се възстановяват правните връзки с роднините по произход. Това обаче не означава автоматично предаване на дете на биологичен родител: трябва да се преценят родителските права, възможността за грижа и необходимите мерки за закрила. При непълното осиновяване връзките с роднините по произход поначало са запазени.