Какво трябва да знам за сурогатното майчинство?

Сурогатното майчинство означава жена да износи и роди дете с намерението то да бъде отглеждано от друго лице или двойка. Когато се използва нейна яйцеклетка, тя има и генетична връзка с детето; при износване на ембрион от чужда яйцеклетка такава връзка няма. Тези медицински различия не решават сами по себе си кой е законният родител.

Допуска ли се в България?

В България няма разрешен ред за сурогатно майчинство. Медицинският стандарт към Наредба №Н-2 от 12 юли 2023 г. за дейности по асистирана репродукция забранява постигането на сурогатни бременности. Договор между участниците не може да отмени тази забрана или да прехвърли произхода и родителските права по тяхна воля.

Уговорка, която противоречи на закона или на добрите нрави, може да е нищожна по чл.26 от Закона за задълженията и договорите. Не мога да разчитам на обещание на агенция или на нотариална заверка като гаранция, че ще бъда признат за родител.

Коя жена се смята за майка?

По чл.60 от Семейния кодекс майка е жената, която е родила детето, включително при асистирана репродукция. Това правило се прилага и когато яйцеклетката е от друга жена. Самият генетичен принос на жената, която желае да отглежда детето, не я прави автоматично негова законна майка.

Произходът от жената, родила при асистирана репродукция, не може да бъде оспорен само на това основание. Предварителна декларация, че тя няма да има права върху детето, не замества законовите процедури.

Как се установява бащинството?

Бащинството се преценява отделно. Ако родилата жена е омъжена, по общото правило нейният съпруг се смята за баща, при условията и сроковете на Семейния кодекс. При установен произход не е достатъчно друг мъж просто да припознае детето — първо трябва да бъде преодолян съществуващият произход по допустимия законов ред.

В зависимост от случая може да се стигне до припознаване или съдебно установяване и оспорване на произход. Има срокове и ограничен кръг лица, които могат да предявяват съответните искове. Генетичната връзка е важна, но не отменя тези правила и специалните ограничения при асистирана репродукция.

Всяко сурогатство ли е престъпление?

Не е правилно автоматично да се приравнява всяка ситуация на един и същ състав на престъпление. Наказателната отговорност се преценява по конкретните действия и законовите признаци.

Наказателният кодекс наказва даването на съгласие за продажба на собственото дете, включително преди раждането му, както и определени форми на посредничество, свързани с осиновяване и имотна облага. Възможни са и други престъпления според фактите. Когато има плащане за предаване на дете, рискът е съществен; наричането на сумата „услуга“ или „обезщетение“ не определя само по себе си правната ѝ квалификация.

Същевременно правилата за наказателната отговорност на възрастните трябва да се разграничават от защитата на детето и неговото право на установена самоличност, произход и семейни отношения.

Ако детето е родено в чужбина?

Правилата се различават според държавата и могат да зависят от гражданство, пребиваване, семейно положение и предварително съдебно разрешение. Чуждестранна клиника или агенция не може да гарантира как българските органи ще признаят акта за раждане или съдебното решение.

За конкретния случай се проверяват приложимото право, документите за произход, признаването на чуждестранни актове, гражданската регистрация, гражданството и документите за пътуване. Няма универсално правило, че всяко дете, родено чрез сурогатство в чужбина, може да бъде вписано в България само след осиновяване.

Практиката на Европейския съд по правата на човека изисква да се отчита самостоятелният интерес на детето. При разглежданите от него условия трябва да има възможност за правно признаване на отношенията с възнамеряващия родител; това не означава задължително автоматично преписване на чуждия акт за раждане. Осиновяването може да бъде подходящ способ, ако е действително достъпно, своевременно и съобразено с интереса на детето.

Осиновяването решение ли е във всеки случай?

Не. Осиновяването се допуска от съд при законовите условия и в интерес на детето. Не може предварително да се договори като гарантиран резултат от плащане или като формално изпълнение на договор за сурогатство. Проверяват се необходимите съгласия, допустимостта на осиновителите, установеният произход и приложимият вътрешен или международен ред.

По българското право две лица могат да осиновят заедно само ако са съпрузи. Това не означава, че при всяка несемейна двойка непременно само единият може да има правна връзка с детето: възможното установено биологично бащинство и осиновяването са различни въпроси.

Преди поемане на ангажименти в чужбина е необходима съгласувана правна преценка в България и в съответната държава. Ако детето вече е родено, приоритет са неговите документи, здравна грижа, законно представителство и стабилна семейна среда.

Правна основа: чл.60–73 и разпоредбите за осиновяване на Семейния кодекс; чл.182а–182б НК; чл.26 ЗЗД; Наредба №Н-2/2023, приложение №1, раздел IV, т.5.7.9; чл.8 ЕКПЧ и относимата практика на ЕСПЧ.