Велико народно събрание - свикване и правомощия

Когато се обсъждат промени в Конституцията, често се поставя въпросът дали е необходимо Велико народно събрание. Отговорът зависи от съдържанието на промяната: част от конституционните изменения могат да бъдат приети от Народното събрание, а други са запазени за Великото народно събрание.

Какво представлява Великото народно събрание?

Великото народно събрание (ВНС) е специално избран представителен орган с правомощия по глава девета на Конституцията. То се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред. Народното събрание има 240 депутати.

ВНС упражнява учредителна власт, но не е постоянно действащ парламент и не получава неограничен мандат по всички конституционни въпроси. То решава само тези въпроси, за които е избрано. Действащата Конституция от 1991 г. е приета от Седмото велико народно събрание.

Как започва процедурата?

Право да внесат проект по въпросите от компетентността на ВНС имат най-малко половината народни представители — 120 депутати — или президентът. Това е различно от мнозинството, необходимо за решението за избори.

Проектът за нова Конституция, за изменение на действащата по въпрос от компетентността на ВНС или за промени в територията на страната се разглежда от Народното събрание не по-рано от два и не по-късно от пет месеца след внасянето му.

Как се стига до избори?

1. Народното събрание решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство две трети от всички депутати — най-малко 160 гласа.
2. Президентът насрочва изборите в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
3. С произвеждането на изборите за ВНС се прекратяват пълномощията на Народното събрание. Това не става още с внасянето на проекта или с гласуването на решението за избори.

Следователно президентът има право на инициатива и правомощие да насрочи изборите при условията на Конституцията, но не може сам да замени изискваното парламентарно решение със 160 гласа.

Какви въпроси решава ВНС?

Член 158 от Конституцията запазва за ВНС следните правомощия:

• Приемане на нова Конституция. Тя урежда основите на държавата, правата на гражданите и устройството на публичната власт.
• Промяна на територията на България и ратифициране на международни договори, които предвиждат такава промяна.
• Промени във формата на държавно устройство и държавно управление. Например преминаването от парламентарна към президентска република или от единна държава към федерация засяга тази компетентност.
• Изменение на чл. 5, ал. 2 и 4: непосредственото действие на Конституцията и статута на международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за България. Тези договори са част от вътрешното право и имат предимство пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.
• Изменение на чл. 57, ал. 1 и 3: неотменимостта на основните права и правилото за временно ограничаване на отделни права със закон при война, военно или друго извънредно положение, с изрично посочените изключения.
• Изменение или допълнение на глава девета, която урежда промяната на Конституцията и приемането на нова.

Защитените от ограничаване по чл. 57, ал. 3 права са конкретно посочените в чл. 28, 29, чл. 31, ал. 1–3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37: правото на живот, забраните за изтезания и определени посегателства, основни гаранции при обвинение, неприкосновеността на личния живот и свободата на съвестта, мисълта и религията. Не бива този списък да се заменя с общото твърдение, че всяко процесуално право е абсолютно неограничимо.

Всяка промяна в държавен орган ли изисква ВНС?

Не. Конституционният съд тълкува „формата на държавно управление“ по-широко от избора между република и монархия: значение имат основните държавни институции, начинът на формирането им и балансът между властите. Това е изяснено в Решение № 3 от 2003 г.

Същевременно не всяко организационно уточнение или прецизиране на правомощие променя този модел. Решение № 8 от 2005 г. допуска определени промени в рамките на съдебната власт от Народното събрание, ако се запазват балансът между властите и основните конституционни принципи. Необходимостта от ВНС се преценява според конкретната промяна и практиката на Конституционния съд.

Как ВНС приема решения и кога приключва работата му?

По внесените проекти ВНС приема решения с мнозинство две трети от всички 400 народни представители — най-малко 267 гласа — на три гласувания в различни дни. Актовете се подписват и обнародват от председателя му в седемдневен срок от приемането.

ВНС може да изпълнява и функциите на Народно събрание в неотложни случаи. Това правомощие не разширява предмета на конституционния му мандат. След окончателното произнасяне по въпросите, за които е избрано, правомощията му се прекратяват и президентът насрочва избори по установения със закон ред.

За Седмото ВНС Конституцията от 1991 г. съдържа специални преходни правила: то продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на ново и приема необходимите за прехода закони. Тази историческа уредба не е общо разрешение всяко ВНС да продължава мандата си по собствена преценка.

Как Народното събрание променя Конституцията без ВНС?

За въпросите извън изключителната компетентност на ВНС инициатива имат най-малко една четвърт от депутатите — 60 — или президентът. Предложението се разглежда не по-рано от един и не по-късно от три месеца след постъпването му.

Законът за изменение или допълнение се приема с три четвърти от всички депутати — 180 гласа — на три гласувания в различни дни. Ако предложението получи поне две трети, но по-малко от три четвърти от гласовете, има специална процедура: ново разглеждане след не по-малко от два и не повече от пет месеца, при което са необходими най-малко 160 гласа.

Законът се подписва и обнародва от председателя на Народното събрание в седемдневен срок. Този ред не позволява на Народното събрание да навлиза във въпросите, запазени за ВНС, дори да има достатъчно гласове.

Може ли референдум да замени ВНС?

По действащия закон чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на ВНС. Подписка или обществена подкрепа за промяна не отменя конституционния ред за инициатива, решение за избори и произнасяне на ВНС. Гражданите участват чрез изборите и другите допустими форми на демократично участие, но референдумът не може да се използва като заместител на този специален ред.

Правна уредба

Конституция на Република България — чл. 1–5, 57 и 153–163, § 1 от преходните и заключителните разпоредби; Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд; Решение № 8/2005 г.; Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление — чл. 9, ал. 2, т. 1.