Правата ми на работното място при жега и студ

При силна жега или студ работодателят трябва да осигури условия, при които работата не застрашава здравето ми. Задължението не се изчерпва с наличието на климатик. Значение имат температурата, влажността, движението на въздуха, топлинното излъчване, натоварването и продължителността на излагане.

Една и съща температура ли е допустима навсякъде?

Не. Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. разграничава оптимални и допустими стойности според сезона, категорията на работата и вида на работното място. Студеният период е при средноденонощна външна температура под 10°C, а топлият — при 10°C и повече.

Оптималните стойности се прилагат в посочените в наредбата климатизирани производствени помещения и постоянни работни места в климатизирани кабини за управление и контрол. Допустимите са за случаи, в които технически или технологични причини не позволяват оптималните. Наличието на обикновен климатик, който служителите настройват, само по себе си не решава към кой режим попада помещението.

При специални нормативни изисквания се прилагат те. Общите температурни граници на тази наредба не се прилагат например за хладилни помещения, подземни рудници и определени помещения за животни или селскостопанска продукция. Това не освобождава работодателя от задължението да защитава работещите.

Какви са оптималните стойности?

През студения период: 20–23°C за лека физическа работа, 17–20°C за средно тежка и 16–18°C за тежка работа.

През топлия период: 22–25°C за лека работа, 20–23°C за средно тежка и 18–21°C за тежка работа. Категорията се определя от действителното физическо натоварване, а не само от наименованието на длъжността.

Какви са допустимите граници?

През студения период на постоянни работни места допустимите температури са 18–25°C за лека работа, 15–23°C за средно тежка и 13–19°C за тежка работа. На непостоянни работни места съответните интервали са 15–26°C, 13–24°C и 12–19°C. Тези зимни граници не трябва да се представят като общ режим за цялата година.

През топлия период максималната допустима температура на постоянно работно място по общото правило е 28°C за лека и средно тежка работа и 26°C за тежка работа.

При определени високи външни температури и в зависимост от топлинното натоварване на помещението чл. 8 допуска по-високи стойности. Например при незначително топлинно натоварване пределите са до 31°C за лека и средно тежка работа и до 29°C за тежка; при значително — съответно до 33°C и до 31°C. Има отделно правило за технологични процеси с изкуствено поддържане на температура и влажност.

33°C не е общо разрешена температура за всеки офис. Изключенията се прилагат само при съответните условия. За непостоянните работни места има отделни правила, свързани и с външната температура. За конкретното работно място следва да се използва правилната разпоредба, а не произволно избрана най-висока граница.

Какво трябва да предприеме работодателят?

Работодателят оценява риска, обсъжда мерките с представителите на работещите и при необходимост осигурява измервания. Снимка на стаен термометър може да е полезен сигнал, но не заменя измерването по нормативния ред.

Според риска мерките могат да включват:

• вентилация, охлаждане, отопление, засенчване, изолация или промяна на оборудването;
• промяна на часовете и организацията на работа, ограничаване на излагането и подходящи почивки;
• места за възстановяване при подходяща температура;
• питейна вода и подходящи напитки;
• защитно облекло и лични предпазни средства;
• инструктаж, наблюдение на работещите и организация за първа помощ.

При млади работници, бременни, хора с определени заболявания или други особено уязвими лица се съобразяват специалните ограничения и медицинските препоръки. За непълнолетните общите пределни стойности за възрастни не са достатъчни.

Кога се спира работата на открито?

При опасно ниски или високи температури, бури, обилни валежи, силен вятър или гъста мъгла, определени с оранжев или червен код от НИМХ, работодателят преустановява работата на открито, когато условията създават заплаха за живота, здравето или безопасното изпълнение на дейността.

Има изключения за отбраната, предотвратяването и овладяването на бедствия и аварии и неотложни обществено необходими дейности, например възстановяване на водоснабдяване или електроснабдяване и медицинска помощ. И в тези случаи трябва да се осигурят подходящи защитни мерки. Липсата на предупредителен код не отменя оценката на реалния риск.

Мога ли сам да откажа опасна работа?

По чл. 283 КТ мога да откажа или да преустановя работа при сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето ми. Уведомявам незабавно прекия ръководител. Работата се възобновява след отстраняване на опасността по установения ред.

Това право не означава автоматично право на почивен ден при всяко усещане за топло или студено. Описвам конкретните условия, симптоми и риск и при възможност оставям писмена следа. При законосъобразен отказ законът ме защитава от неблагоприятни последици; въпросът за дължимото възнаграждение или обезщетение се решава според приложимото основание.

Мога да подам сигнал до Главна инспекция по труда, като посоча работодателя, адреса, работното време и проблема. Инспекторите могат да дадат задължителни предписания, да спрат опасна дейност и да наложат санкции. При непосредствено влошаване на здравето търся медицинска помощ.

Правна основа: чл. 127, 275, 283 и 413 КТ; чл. 4 и 22 ЗЗБУТ; Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г.