Нормално всяка година Народното събрание приема редовен закон за държавния бюджет. За 2026 г. обаче това не се случи — правителството на Росен Желязков падна заради декемврийските протести, преди да е успяло да прокара бюджета. Вместо него парламентът гласува удължителен закон — временно решение, което позволява на държавата да събира приходи и да харчи пари, докато се сформира редовно правителство и приеме истински бюджет.
Първият удължителен бюджет беше само за три месеца (януари–март 2026 г.). Тъй като на 19 април 2026 г. предстоят нови избори, а парламентът излиза в ваканция на 19 март, служебното правителство внесе в Народното събрание на 26 февруари 2026 г. втори удължителен закон. Разликата е голяма: този път няма фиксиран краен срок — законът ще важи до приемането на редовен бюджет, каквото и да се случи след изборите.
И в двата удължителни бюджета е записано 5% увеличение на заплатите в публичния сектор, влизащо в сила от 1 януари 2026 г. Това означава, че то важи с обратна дата.
Ако работиш в държавна администрация или общинска структура и все още не си получил увеличението, финансовият министър Георги Клисурски изрично призова работодателите да го приложат незабавно. Много ведомства и общини все още не са направили това, въпреки че задължението е в сила от 1 януари.
Ако работиш в частния сектор — удължителният бюджет не засяга пряко заплатата ти. Минималната работна заплата за 2026 г. е 620,20 евро (около 1213 лв.), но тя се определя отделно.
Удължителният бюджет не намалява и не замразява пенсиите и социалните плащания. Те продължават да се изплащат в сегашните размери.
Важна подробност: вторият удължителен закон изрично позволява разходите за заплати и социални плащания да се финансират от Фискалния резерв (държавните спестявания), ако в бюджетните ведомства няма достатъчно средства. Към момента резервът е рекордните около 8 млрд. евро.
До момента общините бяха силно ограничени — можеха да харчат само колкото са харчили през същия месец на предходната година. Вторият удължителен бюджет дава повече гъвкавост:
В новия удължителен закон е включено и разрешение за нещо по-специфично: споразумение с Европейската комисия по механизма SAFE (Мерки за сигурността на Европа) в размер на 3,261 млрд. евро. Това са средства за модернизация и укрепване на отбранителната промишленост в рамките на европейска инициатива. Споразумението подлежи на последваща ратификация от парламента.
За обикновения гражданин това не означава непосредствена промяна в джоба — но е значима стъпка в контекста на укрепването на европейската отбрана.
Редовният бюджет за 2026 г. не може да бъде приет преди изборите на 19 април. След вота новоизбраният парламент трябва да сформира редовно правителство, а то да изготви и внесе бюджета. Реалистичната прогноза е редовен бюджет да бъде приет не по-рано от лятото на 2026 г.
Именно затова вторият удължителен закон е написан без краен срок — за да не се налага трето удължаване и да се избегне финансова несигурност при различни политически сценарии след вота.
България работи без редовен бюджет, защото политическата ситуация не позволи той да бъде приет навреме. Удължителният бюджет е временната кръпка, която пази системата работеща. Вторият му вариант, внесен на 26 февруари в Народното събрание, е по-гъвкав от първия — дава повече свобода на общините, гарантира заплатите и социалните плащания и предотвратява финансова несигурност до изборите и след тях. Редовен бюджет реалистично може да очакваме едва след лятото на 2026 г.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
2.3.2026