Статус към 18 септември 2026 г.: това е законопроект, а не действащо правило. Правителството го одобри на 9 септември, а на 17 септември Комисията по труда, демографската и социалната политика го подкрепи с 10 гласа „за“, 7 „против“ и 1 „въздържал се“. Това е гласуване в комисия, а не първо гласуване в пленарната зала. Проектът може да бъде променен или отхвърлен.
Предложението е минималната работна заплата вече да не се получава автоматично само като 50% от средната брутна заплата. Вместо това се предвиждат диапазон, преговори между синдикати и работодатели и окончателно решение на Министерския съвет.
В действащия чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда е записана формула, която свързва минималната заплата за следващата година с 50% от средната брутна работна заплата за предходен 12-месечен период. Според мотивите към законопроекта тя не отчита отделно поскъпването на живота и производителността на труда.
За 2026 г. автоматичният механизъм не се прилага заради разпоредба в закона за държавния бюджет. Сега проект № 52-602-01-40 предлага самият текст на Кодекса на труда да бъде заменен. Това обаче още не е станало: докато няма окончателно приет и обнародван закон, проектът не променя ничия заплата.
По обявения от Министерството на труда и социалната политика модел всяка година ще има долна и горна граница. Долната ще е минималната заплата за текущата година. Горната ще се изчислява чрез четири показателя с равна тежест:
Синдикатите и национално представителните работодателски организации трябва да преговарят за конкретна сума в този диапазон и да изготвят доклад. Министерският съвет ще определи окончателния размер, като вземе предвид резултата от преговорите. По-рано представеният график предвижда данните да се дадат на социалните партньори до 1 април, преговорите да приключат до 15 май, а докладът — до 31 май. Законопроектът записва краен срок 15 август за определянето на заплатата за следващата година.
При обсъждането в комисията министърът на труда посочва ориентировъчен диапазон от 620 до 672 евро за 2027 г. Това не е приет размер. Нито долната, нито горната граница сама по себе си определя каква ще е минималната заплата.
Не. Проектът посочва 60% от брутната медианна работна заплата като референтна стойност при оценката на адекватността. Втората референтна стойност е издръжката на живот. Оценката трябва да се прави веднъж на три години.
Това е проверка дали минималната заплата е достатъчна, а не обещание всяка година тя автоматично да стане 60% от медианната. Текстът не превръща този процент в гарантиран размер, долна граница или индивидуално право на работника. Председателят на НСИ трябва да утвърди реда за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот до девет месеца след влизането на евентуалния закон в сила.
Пълният текст, внесен в Народното събрание, изброява четирите общи критерия, но не записва формулата за диапазона, равното им тегло или подробните срокове на преговорите. Той възлага на Министерския съвет да уреди с наредба начина за определяне на заплатата, оценката на адекватността и участието на социалните партньори.
Затова има разлика между рамката в законопроекта и подробния модел, описан от министерството. Ако парламентът приеме проекта, наредбата ще е решаваща за изчисленията. До нейното приемане не може да се приеме, че всички обявени детайли вече са задължителни правила.
За работещите проектът не води до незабавно увеличение и не дава право на горната граница от бъдещия диапазон. Точната минимална заплата ще трябва да бъде определена с отделен акт на Министерския съвет. Проектът позволява и по-високи минимални заплати да се уговарят с колективен трудов договор на отраслово или браншово равнище.
Работодателите не трябва да променят заплати и бюджети само заради гласуването в комисия. Те следва да наблюдават пленарните гласувания, окончателната редакция, наредбата и акта с конкретната сума. При планиране на възнагражденията, осигуровките и ведомостите може да е полезна и навременна счетоводна консултация.
Законопроектът трябва първо да бъде подкрепен от Народното събрание в пленарната зала. След това могат да се правят предложения между първо и второ четене, да има ново обсъждане в комисия и окончателно гласуване. Едва след приемане, обнародване и влизане в сила ще има нов законов режим. Паралелно трябва да бъде приета и наредбата, която да даде липсващите правила за формулата и преговорите.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
