На 15 септември 2026 г. в Държавен вестник, бр. 85, беше обнародвана подробната българска уредба за автоматичния обмен на информация за криптоактиви. Законът посочва, че влиза в сила от 1 януари 2026 г., въпреки че е обнародван по-късно през годината.
Това е важна промяна за хората, които ползват Binance или друга крипто платформа, но не доказва, че Binance изпраща всяка сделка направо на НАП. Новите правила определят кои доставчици събират и подават информация, между кои данъчни администрации тя се обменя и в какви срокове.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е създаден нов раздел за автоматичен обмен на информация за криптоактиви. Той въвежда в българското право правилата по DAC8 и ги свързва с международната рамка CARF.
За определени доставчици на услуги за криптоактиви възникват три основни задължения: да установят данъчната резидентност на клиентите си, да събират обобщени данни за отчетните сделки и да подадат информацията към компетентната данъчна администрация. След това данъчните администрации обменят данните с държавата, в която клиентът е местно лице за данъчни цели.
България участва и в многостранното споразумение по CARF, обнародвано в Държавен вестник, бр. 50 от 2 юни 2026 г. Новият закон в бр. 85 вече урежда подробно как доставчиците и НАП прилагат отчетността в България.
От публикувания закон не може да се направи такъв общ извод. Binance не е посочена по име, а правилата зависят от конкретното дружество, което обслужва клиента, неговия лиценз, регистрация и държавата, в която има задължение да отчита.
Когато доставчикът е длъжен да отчита в България, той подава информация на изпълнителния директор на НАП. Когато отчита в друга държава от ЕС или в участваща юрисдикция, очакваният път е: доставчикът подава към местната компетентна администрация, а тя обменя данните с НАП, ако клиентът е български данъчен резидент. Законът предвижда и случаи, в които доставчикът не подава повторно в България, защото е изпълнил задължението си в друга държава.
Самата Binance посочва в разяснението си за CARF/DAC8, че събира и проверява данъчна информация за засегнатите потребители и че данни може да бъдат предоставяни на съответните данъчни органи според приложимото право. Това подкрепя извода, че български данъчен резидент не бива да разчита на анонимност. Не е доказателство за универсален пряк поток „Binance → НАП“.
Тук има три различни момента, които не трябва да се смесват:
Следователно 1 януари 2026 г. е началото на първия отчетен период, а не дата, на която НАП непременно е получила всички данни. 30 юни 2027 г. е българският срок за подаване от доставчик към НАП, когато българският режим е приложим. 30 септември 2027 г. е срокът за обмен между данъчни администрации в ЕС. За партньорски юрисдикции извън ЕС обменът започва след влизането в действие на съответното споразумение и за периодите, предвидени в него.
Законът предвижда идентификационни данни за доставчика и за клиента, както и обобщени данни по вид криптоактив за съответната календарна година. Те могат да включват:
Това не е достъп до парола, възстановителна фраза или съдържанието на личния портфейл. Данните обаче могат да покажат несъответствие между отчетената активност и подадена данъчна декларация. Обобщените стойности не са автоматично изчисление на дължим данък и не обясняват непременно дали даден превод е между два собствени портфейла.
Доставчикът трябва да установи къде клиентът е местно лице за данъчни цели и да провери достоверността на подадената декларация чрез наличните данни и документи. За физическо лице декларацията включва най-малко имена, адрес по местоживеене, държавите или юрисдикциите на данъчна резидентност, изискуемите данъчни номера, дата и място на раждане. Отделно от съдържанието на декларацията, при годишното предоставяне на информация доставчикът отчита мястото на раждане само когато е длъжен да го събира и предоставя на друго основание. За дружества се проверяват и контролиращите лица.
За клиенти, с които е установено отношение между 1 януари и 15 септември 2026 г., законът дава на доставчиците три месеца от обнародването, тоест до 15 декември 2026 г., да завършат комплексната проверка. Ако тя не е завършена в този срок, доставчикът не трябва да допуска сделки от съответния ползвател до приключването ѝ.
За клиенти, които са имали отношение с доставчика още към 31 декември 2025 г., проверката трябва да бъде приложена до 1 януари 2027 г. Отделно действа общо правило: ако клиентът не предостави изисканата информация, след 60 дни от първото искане и най-малко две писмени напомняния доставчикът не допуска извършването на сделки. Това е ограничение върху сделките до изпълнение на проверката, а не нов данък или автоматична санкция за клиента.
Не. Промените в ДОПК уреждат събиране, подаване и обмен на информация. Те не създават отделен „крипто данък“ и не определят сами по себе си, че всяко движение на криптоактив води до данък.
Дали има облагаем доход и как се декларира той се решава по действащите данъчни правила според вида на сделката, цената на придобиване, начина на продажба или замяна и това дали лицето действа лично или чрез дружество. За отделен преглед на тази тема вижте Крипто данъци в България.
Автоматичният обмен също не означава, че НАП получава готово и безспорно данъчно изчисление. Данните могат да бъдат използвани за съпоставка, проверка или ревизия, а човекът трябва да може да обясни произхода и движението на активите си.
Не приемайте нито че НАП вижда всяка сделка в реално време, нито че сделките остават извън полезрението на данъчните органи. Новата уредба създава структуриран годишен обмен, а точният път на данните зависи от доставчика и държавата, в която той отчита.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
3.10.2026
