Адвокатите вече ще могат да се рекламират, но без изпит вече не може да се влезе в професията

Народното събрание прие окончателно на 30 януари 2026 г. мащабни промени в Закона за адвокатурата, които засягат както самите адвокати, така и гражданите, които ползват техните услуги. Измененията идват след като аналогични текстове бяха приети през 2024 г., но тогава президентът Румен Радев наложи частично вето, а окончателното му преодоляване беше осуетено в пленарна зала.

Край на вписването без изпит

Може би най-значимата промяна е премахването на възможността юристи с 5 и повече години стаж да се вписват като адвокати, без да полагат адвокатски изпит. Досега тази „задна врата“ позволяваше на практика да се заобиколи изискването за проверка на знанията. Занапред без изпит ще могат да станат адвокати единствено доктори по право и лица, които вече са били вписани като адвокати. С други думи — ако желаете да ангажирате адвокат, вече можете да сте по-спокойни, че той е преминал реална проверка на квалификацията си.

Адвокатите вече могат да се рекламират

За втори път (след опита през 2024 г.) депутатите вдигнаха забраната за реклама на адвокатската дейност. Адвокатите вече имат право да рекламират своята професионална дейност и да привличат клиенти лично или чрез посредници, стига да спазват закона и Етичния кодекс на адвоката. Рекламата обаче е обвързана с ясни ограничения: забранено е използването на невярна или подвеждаща информация (включително за размера на хонорарите), сравняване с колеги без обективна основа, разкриване на данни за клиенти без тяхното писмено съгласие и създаване на неоправдани очаквания за резултата от делото. Особено важна е забраната за насочване на реклами към пострадали, жертви или хора, които не са в състояние свободно да изберат адвокат — например непосредствено след инцидент или нещастие.

Посредниците — регулирани, а не забранени

Новите текстове за пръв път уреждат ролята на посредниците, които свързват адвокати с потенциални клиенти — нещо, което на практика съществува отдавна чрез различни онлайн платформи. Занапред адвокатът е длъжен да не допуска посредникът да се намесва в отношенията му с клиента след първоначалния контакт и да следи посредникът да не получава поверителна информация. Ако на посредника се дължи възнаграждение, то трябва да бъде определено отделно от адвокатския хонорар. Тази промяна дава яснота на гражданите — ако намерите адвокат чрез онлайн платформа, знайте, че той е лично отговорен за защитата ви, а посредникът не може да влияе на работата му.

По-строги правила за дисциплина и разноски

Промените въвеждат и по-строги дисциплинарни мерки. Давността за дисциплинарно преследване на адвокати е увеличена от една на две години от извършване на нарушението, което дава повече време за сигнализиране и разследване на провинения. За дисциплинарно уволнени магистрати срокът, след който могат да се впишат като адвокати, нараства от две на три години. Важна новост за гражданите е, че при спор за адвокатски разноски съдът вече няма да може да присъди по-малко от сумата, която другата страна е платила на своя адвокат, а възраженията за прекомерност ще трябва да бъдат мотивирани.

Чуждестранни адвокати и електронно гласуване

Законът въвежда и нови правила за адвокати от държави извън ЕС, които искат да се явяват по дела в България — те ще трябва да владеят български език, да имат минимум две години стаж (пет години за дела пред върховните съдилища), да работят съвместно с български адвокат и да притежават застраховка. Промените са свързани с процеса на присъединяване на България към ОИСР. На последно място, гласуването за органи на адвокатурата вече ще може да се извършва и чрез специализирани електронни устройства за машинно гласуване, което модернизира управлението на самата професия.