Когато пътувам с малък автобус, имам право на безопасен превоз и редовен превозен документ. Разговорното название „маршрутка“ обаче не определя само по себе си правния режим. Важно е дали превозът е по допълнителна градска линия, по редовна автобусна линия или е друг вид услуга.
Допълнителните маршрутни линии в София се движат по утвърдената общинска транспортна схема. Преди да се кача, проверявам маршрута, крайната спирка, цената и превозвача. Не трябва да приемам, че стар номер на маршрутка още се обслужва или че за всяка такава услуга важат билетите и картите на Центъра за градска мобилност. За обществения градски транспорт има собствени правила за пътуване и тарифни продукти.
Превозвачът трябва да издаде или да осигури издаването на билет или друг допустим превозен документ. Законът допуска хартиени и електронни билети и карти. Не всеки билет трябва да бъде откъснат или перфориран: начинът на използване и валидиране зависи от вида му.
За градски линии документът трябва да съдържа най-малко издател, означение „Билет за пътуване“ или „Карта за пътуване“, номер и превозна цена, а при издаване от фискално устройство — и дата. За междуселищните и международните превози се изискват допълнителни реквизити. Непоименен билет може да бъде преотстъпен преди започването на превоза, при приложимите условия за валидността му.
Договорът за превоз не става недействителен само защото билет не е издаден, е нередовен или е изгубен. Това обаче не ме освобождава от плащане и от задължението да имам редовен превозен документ при проверка. Изисквам документа и го пазя до края на пътуването. Пътуването без него може да доведе до санкция според вида на превоза и приложимите правила.
По чл. 35 от софийската наредба за организация на движението автобусите по допълнителни маршрутни линии спират възможно най-вдясно за качване и слизане по желание на пътниците, без да затрудняват останалите участници. Това правило се прилага заедно със Закона за движението по пътищата, знаците, забраните и условията на конкретната линия. То не дава право да изисквам спиране на опасно или забранено място. При редовните линии на градския транспорт качването и слизането е на обозначените спирки.
Качвам се и слизам само след пълно спиране. Не отварям врата и не се опитвам да слизам, докато превозното средство се движи. Шофьорът трябва да осигури безопасно качване и слизане.
Не е допустимо да се превозват повече хора от разрешения капацитет. За автобус без одобрени места за правостоящи всички пътници трябва да са седнали. Прилагат се и допълнителните ограничения за конкретния вид превоз. Твърдението „има място за още един“ не оправдава претоварване или превоз на правостоящи в автобус, предназначен само за седящи пътници. Ако мястото ми е оборудвано с колан, използвам го съгласно законовите изисквания.
Не трябва да преча на водача, да застрашавам останалите или да превозвам вещи, които могат да ги замърсят или наранят. За домашните животни проверявам приложимите условия на превозвача и съответната транспортна система. Специалните правила за кучета водачи и асистенти също трябва да се спазват. Пушенето в превозните средства за обществен транспорт е забранено.
За багаж, който предавам в багажно помещение, законът изисква багажна разписка. Самото издаване на разписката не е основание за допълнителна такса. Не оставям ценности без надзор и пазя документа, с който мога да установя предаването на багажа.
Превозвачът отговаря за смърт и за телесно или психическо увреждане вследствие на злополука, свързана с превоза — включително при качване и слизане. Отговорност може да има и за изгубен или повреден багаж. При пътнотранспортно произшествие първо осигурявам медицинска помощ и уведомяване на компетентните органи.
Превозвачът не се освобождава от отговорност, като се позове на дефект на автобуса или на физически или умствени недостатъци на водача. Непреодолимата сила може да е основание за освобождаване при законовите условия. Ако с поведението си съм допринесъл за вредата, това се преценява при определянето на отговорността; не всяка грешка на пътника заличава правото му на обезщетение.
Запазвам билета, медицинските документи, разходните документи и сведенията за свидетели. Записвам регистрационния номер, линията, часа и мястото. При възможност събирам снимки, без да преча на помощта и без да се излагам на опасност.
По Закона за автомобилните превози мога да предявя рекламация пред превозвача и да приложа документите за превоза и вредата. За багаж срокът е 7 дни от приключването на превоза, а за останалите случаи законът предвижда 30-дневен срок. Не отлагам подаването ѝ. Рекламацията не е пречка да предявя и съдебен иск.
За исковете по този ред давността е една година, а за исковете, произтичащи от смърт или телесна повреда на пътник — три години. Възможни претенции срещу застраховател или на друго правно основание имат собствен режим. Правата по Регламент (ЕС) № 181/2011 също се проверяват според вида и дължината на редовната линия: не всички правила за далечни автобусни пътувания се прилагат за градска маршрутка.
За нарушения на правилата за обществен превоз подавам сигнал до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а за нарушения на движението — до МВР. За общинската линия мога да уведомя и Столичната община. Посочвам конкретни дата, час, маршрут и регистрационен номер. Сигналът до контролен орган не замества искането за обезщетение и не бива да разчитам, че сам по себе си спира давностните срокове.
Автор: Богдан Млъчков. Актуализира: Петилина Петрова.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
3.10.2026