Преди брака е полезно да изясня кои вещи и имоти ще бъдат общи, как ще поемаме семейните разходи и дали ни е необходим брачен договор. Българското право позволява да изберем между законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Ако не изберем друго, по правило се прилага режимът на общност.
Брак може да сключи лице, навършило 18 години. Самото съжителство без граждански брак не създава съпружеска имуществена общност.
Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, са общи независимо на чие име е придобиването. Приносът може да се състои в пари, труд, грижи за децата и работа в домакинството. Законът предполага съвместен принос, докато не бъде доказано противното.
Например жилище, купено през брака със съвместен принос, може да е общо, макар в нотариалния акт да е посочен само единият съпруг. Докато общността съществува, съпрузите нямат определени идеални части, с които всеки да може самостоятелно да се разпорежда.
Правилото не означава, че всяко имущество и всяко вземане, възникнало през брака, автоматично става общо. За собствеността са важни видът на правото, основанието за придобиване, приносът и произходът на средствата.
Лични са и вещните права, придобити изцяло с лично имущество. Ако използвам средства от продажба на наследен имот за покупка на друг имот, трябва да мога да докажа произхода и вложението им. При частично вложени лични средства съответната част може да е лична, освен ако е незначителна. Пазя договори, банкови извлечения и платежни документи. Самото плащане от сметка на мое име не доказва, че средствата са лични по смисъла на Семейния кодекс.
Всеки съпруг може да управлява общото имущество, но разпореждането с общи вещи и права по правило се извършва съвместно. Ако единият съпруг се разпореди сам с общ недвижим имот, другият може да оспори сделката по съдебен ред до шест месеца от узнаването, но не по-късно от три години от извършването ѝ.
При движимите вещи има специални правила: възмездната сделка може да запази действие в полза на добросъвестен приобретател. За безвъзмездни сделки и за сделки, изискващи нотариална заверка на подписите, законът предвижда различна защита. Затова не прилагам механично правилото за недвижимите имоти към всяка продажба на вещ.
Личната собственост не винаги позволява самостоятелно разпореждане със семейното жилище. Когато съпрузите нямат друго жилище — общо или лично на всеки от тях — е необходимо съгласието на другия съпруг. При отказ районният съд може да разреши сделката, ако установи, че тя не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството. Това правило се прилага и при режим на разделност.
Придобитото от всеки съпруг през брака е негова лична собственост. Можем и заедно да придобиваме вещи в обикновена съсобственост при определени дялове.
Разделността обаче не заличава приноса на другия съпруг. При прекратяване на брака по исков ред всеки може да получи част от стойността на придобитото от другия през брака, доколкото е допринесъл с труд, средства, грижи за децата, работа в домакинството или по друг начин. Това не е автоматично право на половината от всяка вещ; приносът и размерът на претенцията подлежат на установяване.
При законовите режими съпрузите участват в посрещането на семейните нужди и носят солидарна отговорност за задълженията, поети за такива нужди при условията на Семейния кодекс. Не всеки личен заем или дълг на единия съпруг става автоматично дълг на другия.
При кредит проверявам кой е длъжник, съдлъжник или поръчител, за какво служат средствата и какво обезпечение е учредено. Промяната на режима не е начин да се премахнат вече придобити права на кредитори.
Брачен договор могат да сключат дееспособни лица както преди брака, така и по време на него. С него можем да уредим правата върху имущество, начините на управление и разпореждане, участието в разходите и задълженията, имуществените последици при развод и допустимите въпроси на издръжката.
Договорът урежда имуществени отношения. Той не е средство за налагане на лични задължения за поведение и не замества съдебната преценка за интереса на децата. Не може да съдържа разпореждания за случай на смърт, извън изрично предвиденото в закона изключение относно дяловете при прекратяване на уговорена общност, и не замества завещание.
Не можем просто да обявим предбрачно лично имущество за съпружеска имуществена общност. Възможни са конкретни прехвърляния на права при спазване на необходимата форма и вписвания. За неуредените с договора имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.
Брачният договор се сключва лично, писмено, с нотариална заверка на съдържанието и подписите. Ако прехвърля право върху недвижим имот, прилагат се и специалните правила за местна компетентност на нотариуса и вписване в Имотния регистър. Договорът, сключен преди сватбата, поражда действие от сключването на брака.
Избраният режим се отразява по установения ред в акта за граждански брак и в публичния Регистър на имуществените отношения на съпрузите към Агенцията по вписванията. Можем да го променим и по време на брака, като спазим съответната форма и регистрация. Ако няма вписан режим, при сделка между съпруг и трето лице се прилага законовият режим на общност.
Преди избора описваме имотите, значимите придобивки, кредитите и очакваните семейни разходи. При бизнес, ипотека, деца от предишна връзка или съществено лично имущество индивидуалната правна преценка е особено полезна. Мога да потърся съдействие за имуществените отношения и изработването на договор според конкретните ни нужди.
Правото е в съавторство с Петя Баковска. Актуализирал: Стела Парушева.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
3.10.2026
