В Държавен вестник, бр. 52 от 8 юни 2026 г., е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за водите. Част от промените засягат пряко ВиК услугите: качеството, загубите на вода, бизнес плановете на операторите и информацията към потребителите.
Законът вече е в сила. Изрично е записано, че влиза в сила от деня на обнародването му, тоест от 8 юни 2026 г.
В Закона за водите вече се уточнява, че в рамките на всяка обособена територия ВиК дейностите могат да се осъществяват само от един оператор.
Това не е правило, което дава на потребителя избор между няколко доставчика на вода. Напротив, моделът остава териториален. Важното е, че законът вече дефинира по-ясно „обособена територия“: това е територията, на която един ВиК оператор стопанисва, поддържа и експлоатира публичните ВиК мрежи и съоръжения и предоставя услуги на потребителите.
Законът въвежда разграничение между битови и небитови потребители. За услугите „доставяне на вода“ и „отвеждане на отпадъчни води“ принципът за единна цена на обособената територия остава задължителен по категории потребители.
За услугата „пречистване на отпадъчни води“ е възможно цената да се определя различно според степента на замърсеност. Това има значение основно за небитови потребители и дейности, при които отпадъчните води не са като обичайните битови отпадъчни води.
Промените в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги дават по-подробна рамка за показателите за качество и ефективност. КЕВР трябва да измерва и оценява качеството на ВиК услугите чрез тези показатели.
За доставянето на вода сред показателите са:
Има отделни показатели и за отвеждането на отпадъчни води, пречистването, измерването, отчитането, събираемостта и ефективността на разходите.
Общите загуби на вода включват реални загуби, тоест течове, и търговски загуби. Те трябва да се определят по методика за допустимите загуби на вода във водоснабдителните системи, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
КЕВР ще определя максималния размер на допустимите общи загуби на вода и годишни целеви нива за тяхното намаляване. Законът изрично свързва това с опазването на водния ресурс и със социалната поносимост на цената за битовите потребители.
Промените не означават, че сметката за вода автоматично пада или че авариите изчезват от утре. Те обаче дават по-ясни критерии, по които операторите ще бъдат оценявани: прекъсвания, налягане, течове, качество на водата, ефективност на отчитането и информация към потребителите.
В новата уредба изрично се предвиждат и изисквания за информиране на потребителите и за качеството на информацията. Това е важно, защото при ВиК услугите проблемът често не е само в самата авария, а и в липсата на навременна и разбираема информация.
Законът урежда и срокове за бизнес плановете на ВиК операторите за регулаторния период 2027–2031 г. Те трябва да се представят в КЕВР не по-късно от 30 юни 2026 г. Комисията трябва да ги разгледа и одобри в тримесечен срок от постъпването им и да утвърди цени за първата година от периода не по-късно от 31 декември 2026 г.
След това ще има промени в наредбите за регулиране на качеството и цените на ВиК услугите, указания от КЕВР и преработване на бизнес плановете. До одобряването на преработените планове остават в сила одобрените към 31 декември 2026 г. бизнес планове и цени.
Ако имам проблем с вода, налягане, прекъсване, течове или сметка, тези промени не заменят конкретните ми права по договора с оператора и общите условия. Но занапред е по-лесно да се пита по същество: какъв е показателят, каква е целта, какво е отчетено и какво е направил операторът.
Най-видимият ефект за потребителите вероятно няма да дойде веднага, а през бизнес плановете, целевите нива и начина, по който КЕВР ще контролира изпълнението им.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
18.6.2026
