Развод и деца – какво се промени в Семейния кодекс?

С измененията в Семейния кодекс (СК), обнародвани в ДВ, бр. 115 от 30 декември 2025 г. и в сила от същата дата, са въведени промени в правилата за упражняване на родителските права след развод, пътуването на деца в чужбина и защитата срещу т.нар. „родителско отчуждаване“. При определяне на мерките съдът преценява най-добрия интерес на конкретното дете.

Съвместно упражняване на родителски права – вече изрично в закона

Новата уредба на чл. 59 СК вече изрично предвижда възможност за съвместно упражняване на родителските права и след развода.

Как става?

С общо съгласие – родителите могат да се споразумеят за съвместно упражняване, включително с помощта на медиатор. Съдът утвърждава споразумението.

По решение на съда – когато и двамата родители искат да упражняват правата и съдът прецени, че това е в най-добрия интерес на детето, той може да постанови съвместно упражняване и да определи конкретните мерки за всеки родител. Това не означава автоматично равен брой дни при всеки родител или отпадане на издръжката.

Какво решава съдът при развод без съгласие?

Когато родителите не постигнат споразумение, съдът служебно определя:

• местоживеенето на децата;
• кой упражнява родителските права (или дали ще е съвместно);
• режима на лични отношения;
• издръжката;
• възможността за пътуване на детето в чужбина и издаването на лични документи – нова изрична точка.

Режим на лични отношения – по-подробна уредба

Законът вече изрично посочва какво включва режимът на лични отношения:

• дни и периоди за виждане;
• училищни ваканции, официални празници, лични празници;
• неприсъствена комуникация – телефон, писма, електронни съобщения.

Задължение за информиране

Родителят, при когото живее детето, е длъжен:

• да съдейства на другия родител;
• своевременно да му предоставя информация за детето;
• да го уведомява предварително с документ, когато режимът не може да се спази.

Неизпълнението може да доведе до изменение на режима и допълнителни мерки по съдебен ред. Само по себе си то не отменя действащото решение.

Родителско отчуждаване – съдът вече реагира

При данни за отчуждаващо поведение съдът задължително изслушва вещо лице – психолог. При наличие на отчуждаващо поведение или опасност от него съдът определя мерки за преодоляването му: предписва задължително поведение за родителя, изменя постановените мерки или постановява нови. Твърдението на единия родител само по себе си не установява такова поведение. Съдът изследва всички обстоятелства, включително данни за насилие и рисковете за детето.

Пътуване на дете в чужбина – нови правила

Законът за първи път дефинира понятието „пътуване“: кратковременно напускане на територията на страната, което не води до промяна на местоживеенето. Разрешението за кратко пътуване не е разрешение за установяване на детето да живее в друга държава.

При развод по взаимно съгласие родителите могат да включат пътуването и издаването на лични документи в споразумението по чл. 51. Това е допустимо и в споразумение по чл. 127 при родители, които не живеят заедно. При липса на споразумение в исковия развод съдът се произнася и по тези въпроси съгласно чл. 59, ал. 2.

Когато тези въпроси не са уредени по чл. 51, 59 или 127 и няма съгласие, спорът се решава по чл. 127а от районния съд по настоящия адрес на детето. Този ред се прилага и при промяна на обстоятелствата след предходното уреждане. Съдът може да допусне предварително изпълнение; то не възниква автоматично, защото е купен билет.

Промяна на местоживеенето на детето

Член 126, ал. 1 СК предвижда: за промяна на местоживеенето, водеща до съществена промяна на центъра на социалния и семейния живот на детето, е необходимо съгласие на двамата родители – дори когато вече има съдебно решение. Правилото засяга съществената промяна на центъра на живота на детето, а не всяка смяна на жилище. При спор се търси съдебно разрешение; предоставените родителски права не дават неограничено право на едностранно преместване.

Привременни мерки

Нов чл. 138б СК: съдът може по всяко време да определя или изменя привременни мерки. Докато делото трае, привременните мерки заместват по-рано постановеното решение.

Унищожаване на брак с непълнолетен

Брак може да сключи лице, навършило 18 години. При брак в нарушение на това изискване чл. 47, ал. 1, т. 1 предвижда, че непълнолетният съпруг може да иска унищожаването му в срок от 6 месеца след навършване на пълнолетие, но само ако няма деца от брака и съпругата не е бременна.

Промени в ГПК

• При брачните искове задължително се разглеждат и въпросите за родителските права, личните отношения, издръжката на децата и семейното жилище, когато има ненавършили пълнолетие деца.
• Привременните мерки могат да се постановяват и служебно от съда.
• По искането за привременни мерки съдът се произнася в заседанието, в което е направено. Ако са нужни допълнителни доказателства, насрочва ново заседание в двуседмичен срок.
• Привременните мерки могат да се изменят от съда, пред който делото е реално висящо.

Какво важи за вече започнали дела?

Съгласно § 11 от закона за изменение неприключилите към 30 декември 2025 г. производства по чл. 59, 127 и 127а СК, както и по чл. 322, ал. 2 и чл. 323 ГПК, се разглеждат по досегашния ред. Датата на започване и предметът на конкретното дело имат значение.

При спор по чл. 127 родителите могат да потърсят медиатор, с изключение на случаите на домашно насилие. При необходимост съдът може да определи защитена среда и надзор при личните контакти.

Какво да запомня?

• Съвместното упражняване на родителски права вече е изрично уредено.
• При развод по взаимно съгласие може да се уговори и пътуването на детето в чужбина; при спор се прилага съответният съдебен ред.
• Преместване, което съществено променя центъра на социалния и семейния живот на детето, изисква съгласие на двамата родители.
• Родителското отчуждаване е разпознато от закона – съдът може да предпише мерки.
• Родителят, при когото живее детето, е длъжен да съдейства и информира другия.
• Привременните мерки са по-гъвкави и могат да заместят стари решения.
• При нарушение на възрастовото изискване непълнолетният съпруг има посочения шестмесечен срок за иск, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна.

Правна основа: чл. 6, 47, 51, 59, 126, 127, 127а и 138б и § 2а СК; чл. 322–323 ГПК; ЗИД на Семейния кодекс, ДВ, бр. 115/2025 г., включително § 11.