Към 5 октомври 2026 г. обсъжданите нови забрани за домашната ракия са законопроект, а не действащ закон. Министерството на финансите предлага промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), по които обществената консултация продължава до 23 октомври 2026 г. Предложената дата за влизане в сила е 1 януари 2027 г., но текстовете и датата могат да се променят при обсъждането и при евентуалното им приемане на първо и второ четене в Народното събрание.
Заглавието „1000 евро глоба за чужда ракия“ пропуска съществени подробности. Проектът не се отнася до всяка бутилка алкохол и не наказва просто липсата на лист хартия. Той обвързва държането на ракия от регистриран малък обект за дестилиране с мястото на съхранение и с лицето, посочено в акцизния данъчен документ.
Новата редакция на чл. 100 се отнася до алкохолни напитки с код по Комбинираната номенклатура 2208 — обозначени в проекта като „ракии“ — произведени в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране (СМОД). Това са регистрираните малки казани, в които се произвежда ракия за лично и семейно потребление.
Не става дума за обща забрана да държите у дома законно закупена фабрично бутилирана ракия. Не става дума и за нов самостоятелен „закон за ракията“: разглежданите правила са част от по-широк проект за изменение на ЗАДС.
В § 38 от проекта са предвидени две отделни забрани.
Първата е за мястото: ракия, произведена в регистриран СМОД, да не се държи на места или в помещения, свързани с осъществяване на стопанска дейност. В мотивите са дадени примери с търговски обекти, хотелски комплекси, къщи за гости, складове, фризьорски салони и автосервизи.
Текстът говори за „държане“, а не само за продажба. Следователно обяснението „не я продавам, само я пазя“ само по себе си не би изключило тази забрана. Наличието на акцизен документ също не премахва отделното ограничение за мястото.
Втората е за лицето: проектът забранява държането на такава ракия „от лица, които са различни от получателя по издадения акцизен данъчен документ или от лица, които не са членове на неговото семейство“.
По смисъла, следващ от текста и мотивите, ракията трябва да остане при получателя по документа и в семейния кръг. Не е достатъчно някъде да съществува документ за нея, ако той е издаден на друго, несвързано лице. Самата формулировка заслужава прецизиране в законодателния процес, включително за ясното очертаване на допустимото държане от членове на семейството.
Не. „Държане без акцизен документ“ е твърде тясно обяснение на предложената промяна. Акцизният данъчен документ (АДД) е важен, защото чрез него се установява кой е получателят на произведената ракия. Но проектът изрично цели да обхване и случаи, в които документ има, а ракията се държи от друг човек или в помещение за стопанска дейност.
Например съсед ви оставя своя ракия за съхранение, заедно с издадения на негово име АДД. По предложеното правило наличието на този документ не е достатъчно, за да бъде държането допустимо, ако не сте член на семейството му. Друг пример е ракия от малък казан, оставена в склад на заведение: тук се поставя и самостоятелният въпрос за забраненото място на съхранение.
В предложения чл. 100 няма изрично изключение за подаръци, за безвъзмездно предоставяне или за една бутилка. Затова държането на подарена ракия от СМОД от човек извън семейния кръг на получателя по АДД би могло да попадне в обхвата на забраната, ако текстът бъде приет в този вид.
Това обаче не означава, че всяка подарена бутилка автоматично ще води до глоба от 1000 евро. Трябва да бъдат установени конкретните обстоятелства и предпоставките за отговорност. Освен това проектът предвижда и прилагане на специалния ред за маловажни случаи.
Предложеният нов чл. 113а (§ 44) предвижда санкции за държане в нарушение на забраните по чл. 100:
Това са минимални размери по предложения общ санкционен състав, а не таван на наказанието. Затова изразът „до 1000 евро глоба“ е неточен.
С § 61 проектът включва новия чл. 113а в чл. 126б за маловажните случаи. По предложената редакция за маловажни се считат случаите, при които двойният размер на акциза за стоките — предмет на нарушението — не надвишава 100 евро. При изпълнение на законовите условия митническите органи могат да наложат глоба с фиш по специалния ред. Това не е разрешено количество ракия и не е общо освобождаване от отговорност.
Предвидена е и друга последица: чрез промяната в чл. 124, ал. 1 (§ 54) ракията — предмет на нарушението по новия чл. 113а — се включва сред стоките, които се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.
Разглежданите текстове не въвеждат обща забрана за производство на ракия за лично и семейно потребление в регистриран малък обект. Те са насочени към последващото държане извън този кръг и в места за стопанска дейност.
Това не означава, че до приемането им алкохолът може свободно да се произвежда, продава или държи без необходимите документи. Действащият ЗАДС вече съдържа правила за акциза, производството, документите и бандеролите. Новият проект трябва да се разграничава от тези съществуващи изисквания.
Отделно, с нов чл. 99в (§ 37), се предлага забрана за предлагане за продажба на акцизни стоки чрез обяви и съобщения, включително в интернет, социални мрежи и приложения за съобщения. Предвидени са изключения за определени стоки, предлагани от търговци чрез електронен магазин при посочените в проекта условия; за алкохолните напитки се изисква валиден български бандерол, когато той е задължителен.
Тази забрана има отделни санкции: по предложения чл. 123е глобата за физическо лице е от 250 до 750 евро, а имуществената санкция за юридическо лице или ЕТ — от 500 до 1500 евро. При повторно нарушение размерите са съответно от 1000 до 2000 евро и от 3000 до 4000 евро. Те не бива да се смесват с санкциите за държане на ракия.
В § 67 на публикувания проект е записано: „Законът влиза в сила от 1 януари 2027 г.“ Това е предложена, а не окончателно установена дата.
Обществената консултация не е приемане на закон. След нея проектът може да бъде преработен. Ако бъде внесен в Народното събрание, текстовете могат да се променят при първо и второ четене. За окончателните задължения и началната им дата ще бъде определящ приетият и обнародван закон, а не сегашният проект.
Пазете документите от регистрирания казан и проверявайте кой е посочен като получател. Ако държите чужда ракия или ракия в обект за стопанска дейност, не приемайте, че наличието на произволен АДД решава всички въпроси. При проверка запазете копия от представените документи и от съставените актове; при спор за произхода, държането или санкцията можете да потърсите адвокат за индивидуална преценка и защита.
До 23 октомври 2026 г. можете да изпратите становище по проекта чрез Портала за обществени консултации или на посочения от Министерството на финансите адрес taxpolicy@minfin.bg. Посочете консултация № 12731-K и конкретния текст — например § 38 за държането, § 44 за глобите или § 61 за маловажните случаи. Полезно е да опишете конкретната ситуация, която според вас остава неясна: подарък, съхранение при близък или разграничаване на семейно жилище от стопански обект.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
5.10.2026
