Цифрова самоличност в телефона: европейският портфейл и българският законопроект

На 17 септември 2026 г. Народното събрание отхвърли на първо гласуване законопроект № 52-654-01-76 за изменение на Закона за електронната идентификация. Предложението включваше държавно приложение за цифрова самоличност и електронни административни услуги. То не е приет закон и не създава само по себе си право физическата лична карта да се заменя с телефон при всяка проверка.

Какво предлагаше българският законопроект?

Внесеният на 1 юли 2026 г. проект предвиждаше конкурентен модел: различни доставчици, които отговарят на европейските изисквания, да могат да предлагат портфейли за цифрова самоличност, а държавният портфейл да бъде една от възможностите.

Идеята за държавно приложение надхвърляше електронната идентификация. Целта беше през него да се ползват административни услуги и да се улесни взаимодействието с институциите. Предлагаше се и методика за заплащане на доставчиците на квалифицирани електронни подписи, така че гражданите да ги използват безплатно за лични нужди. Предвидените в отхвърления проект срокове и функции не са действащи задължения въз основа на този законопроект.

Какво е европейският портфейл за цифрова самоличност?

Отделно от националния законопроект, Регламент (ЕС) 2024/1183 установява европейска рамка за цифрова самоличност. Европейският портфейл е средство за сигурно удостоверяване на самоличност и представяне на електронни удостоверения и данни. Рамката предвижда и електронно подписване.

Според Европейската комисия държавите членки трябва да предоставят европейски портфейли до края на 2026 г., съобразно сроковете след актовете за изпълнение. Това е срок за въвеждане на рамката, а не доказателство, че всяка функция вече работи във всяка държава или институция.

Използването на портфейла е доброволно. Сред основните принципи са контролът на потребителя върху споделяните данни и възможността да се предоставя само необходимата информация. Например удостоверяване на определено обстоятелство не следва автоматично да изисква предоставяне на всички лични данни.

Мога ли да показвам телефона вместо лична карта?

Снимка или сканирано копие на личната карта в телефона не се превръща в официален документ за самоличност. Електронното удостоверяване е допустимо по съответния правен ред и чрез признатите средства. При пътуване, полицейска проверка или друга процедура проверявам какъв документ и какъв начин на идентификация се изискват.

Не бива да приемам, че общо представяне на бъдещо приложение отменя действащите задължения за личните документи. Конкретната услуга трябва да е въведена, да е достъпна чрез официален доставчик и да е приложима за съответната процедура.

Ще мога ли да подписвам и да получавам съобщения от институциите?

Цифровата идентификация, квалифицираният електронен подпис и електронното връчване са различни функции. Влизането в приложение не означава непременно, че съм подписал документ или че всяко известие има последиците на официално връчване. За всяка услуга се проверяват изискванията за подпис, регистрация, съгласие и момент на връчване.

Когато използвам съществуваща електронна административна услуга, следвам публикуваните от съответната институция условия. Не изтеглям приложение и не предоставям лични документи само защото то се рекламира като „държавен цифров портфейл“ — проверявам официалния източник и доставчика.

Източници: статус на законопроекта в Народното събрание; доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред; Европейска комисия — европейска цифрова самоличност.