Класифицирана информация. Кой има достъп до нея?

Класифицирана информация е информацията, която представлява държавна или служебна тайна, както и определена информация, предоставена от друга държава или международна организация. Достъпът до нея е ограничен по закон, но не е запазен единствено за хора на високи държавни постове.

Кога информацията е държавна или служебна тайна?

Държавна тайна е информацията от категориите в приложение № 1 към Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), нерегламентираният достъп до която може да застраши или увреди защитените интереси на страната, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или конституционния ред.

Служебната тайна е различна: това е създавана или съхранявана от държавни органи или органи на местното самоуправление информация, която не е държавна тайна, но нерегламентираният достъп би засегнал неблагоприятно държавен или друг защитен интерес. Категориите информация, които могат да се класифицират като служебна тайна, трябва да имат законова основа. Самото желание на администрацията да не показва документ не е достатъчно.

Какво означава грифът?

Държавната тайна се обозначава с „Строго секретно“, „Секретно“ или „Поверително“ според предвидената в закона степен на опасност или вреда. За служебната тайна грифът е „За служебно ползване“. За чуждестранната класифицирана информация се съобразяват и приложимите международни договори и правила.

Личните данни, търговската тайна и професионалната тайна могат да са защитени на други основания. Те не стават автоматично класифицирана информация по ЗЗКИ само защото са поверителни.

Какво е „необходимост да се знае“?

Общото правило е достъп след разрешение и само когато служебните задължения или конкретно възложената задача го изискват. Разрешение за определено ниво не дава право да се разглеждат всички документи на това ниво от любопитство. Законът предвижда изрични изключения от общия режим.

Длъжността сама по себе си не е неограничено основание за достъп. Обикновен служител, експерт или изпълнител също може да има законен достъп, когато работата го изисква и са изпълнени съответните условия.

Кой има достъп по право?

По чл. 39 ЗЗКИ не се извършва проучване за надеждност за изрично посочените длъжности. Председателят на Народното събрание, президентът и министър-председателят получават по право достъп до всички нива за срока на длъжността.

За останалите законът обвързва достъпа с необходимостта да се знае и с конкретни условия:

Заместник министър-председателите, министрите и главният секретар на Министерския съвет — в рамките на компетентността им.
Народните представители — при предвиденото решение на парламентарна комисия или Народното събрание или при закрито заседание.
Съдиите, включително съдиите от Конституционния съд, прокурорите, европейският прокурор и европейските делегирани прокурори, адвокатите и следователите — във връзка с конкретното дело.
Членовете на ВСС — при предвиденото решение и закрито заседание на съответната колегия или пленума; главният инспектор и инспекторите към ВСС — при осъществяване на правомощията им.

Ако ми е нужна информация за защита по дело?

Чл. 39а ЗЗКИ предвижда отделно изключение за осъществяване на конституционното право на защита. Не се извършва проучване за надеждност; достъпът е по право за необходимото време и при спазване на принципа „необходимост да се знае“.

Следователно не е вярно, че гражданинът никога не може да има достъп до класифицирана информация. Конкретният достъп по дело се организира по приложимия процесуален ред и правилата за защита на информацията. Той не дава разрешение материалите да бъдат публикувани или предоставяни на други лица.

Какви са условията за разрешение по общия ред?

Кандидатът трябва да е пълнолетен, със завършено средно образование и по правило с българско гражданство, като законът урежда изключения за чуждестранни лица. Изисква се да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията и да отговаря на изискванията за надеждност от гледна точка на сигурността и за опазване на тайна.

Законът съдържа и изискване относно психически заболявания, удостоверявано по установения ред. Преценката се извършва в законова процедура, а не по слухове или произволна оценка на работодателя.

Проучването изисква писмено съгласие и се провежда от компетентния според закона орган. Не всяко разрешение се издава лично от ДКСИ. Видът на проучването зависи от нивото: обикновено за „Поверително“, разширено за „Секретно“ и специално за „Строго секретно“. Предвидено е и обучение за защита на информацията. За достъп до служебна тайна не се извършва проучване за надеждност.

Мога ли да обжалвам отказ или отнемане?

Отказът, прекратяването и отнемането на разрешение по общия административен ред на ЗЗКИ могат да се обжалват пред ДКСИ в седемдневен срок от уведомяването, чрез органа, издал акта.

Решението на ДКСИ подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок по чл. 68. Жалбата не спира изпълнението, а съдебното решение е окончателно. Когато първоначалният отказ, прекратяване или отнемане е издаден от самата ДКСИ, чл. 69 предвижда пряко обжалване пред ВАС. Проверявам незабавно приложимия ред и датата на уведомяване.

Какво важи за искане за обществена информация?

Заявлението по ЗДОИ не замества разрешението по ЗЗКИ. Когато обаче се отказва обществена информация с позоваване на класификация, отказът трябва да има законово основание и може да бъде оспорен по съответния ред. Наличието на защитена част не освобождава органа от преценка за частичен достъп до останалото съдържание, когато условията са налице.