Киберпрестъпност - кога съм нейна жертва?

Пазарувам онлайн, използвам електронна поща и банкирам през телефона си. Ако някой проникне в профила ми, източи пари чрез измама или ме изнудва с лични снимки, има няколко възможни начина за защита. Първите стъпки са да огранича достъпа, да запазя доказателствата и да уведомя правилните органи и доставчици.

Какво обхваща киберпрестъпността?

Това е общо название за различни деяния. При едни самата информационна система или данните са обект на посегателство — например неправомерен достъп, изтриване на файлове или блокиране на система. При други интернет е средство за измама, изнудване, закана или друго престъпление. Правната квалификация зависи от конкретните действия, целта и последиците.

Затова не всяко неприятно съобщение е „компютърно престъпление“ и не всяка онлайн измама се наказва по един и същ текст. За да подам сигнал, не е необходимо сам да посоча точния член от Наказателния кодекс или вече да знам кой стои зад профила.

Фишинг и злоупотреба с лични данни

Фишингът е измамно представяне за банка, куриер, институция, работодател или друго доверено лице, с което се цели да предоставя парола, код, данни за карта, лични документи или пари. Може да е по имейл, съобщение, телефон или чрез фалшив сайт. Писмо с истинско лого и заплашителен срок не доказва, че подателят е институция.

Проверявам искането през самостоятелно отворения официален сайт или официалния телефон, а не през линка и номера в подозрителното съобщение. Не съобщавам пароли, кодове за потвърждение или данни за достъп на лице, което се свързва с мен непоискано.

Самото понятие „фишинг“ не е отделен универсален състав на престъпление. Според фактите може да има измама, компютърна измама, неправомерен достъп, престъпление с платежен инструмент или друго деяние. Незаконосъобразното обработване на лични данни може да доведе и до отделна защита по Общия регламент за защита на данните и ЗЗЛД.

Проникване в профил, промяна на данни и вируси

По чл. 319а НК неправомерният достъп до информационна система или част от нея в немаловажен случай се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до 1 533,88 евро. При повторност или достъп до данни за създаване на електронен подпис законът предвижда до седем години лишаване от свобода и глоба до 10 225,84 евро. За защитена тайна и критична инфраструктура има по-тежки състави.

Неправомерното копиране, използване, изменение, изтриване, повреждане, скриване на данни или спиране на достъпа до тях може да попадне под чл. 319б. Основният състав в немаловажен случай предвижда до шест години лишаване от свобода и глоба до 5 112,92 евро. Законът различава достъпа до системата от последващото посегателство върху данните.

Въвеждането на компютърен вирус по чл. 319г се наказва с лишаване от свобода до седем години и глоба до 2 556,46 евро. Текстът обхваща и други програми, предназначени за нарушаване работата на системата или за неправомерно узнаване, копиране или промяна на данни, при предвидените условия. При значителни вреди или повторност наказанието е по-тежко. Зловредната програма не е непременно „вирус“ в техническия смисъл.

Създаването, набавянето или разпространяването на програми, пароли и кодове с цел извършване на посочените в чл. 319д престъпления също може да бъде наказуемо. Конкретното наказание се определя от съда според доказаното деяние, а не само според названието „хакване“.

Кога има компютърна измама?

Чл. 212а, ал. 1 НК обхваща заблуждаване чрез въвеждане, изменение, изтриване или заличаване на компютърни данни или използване на чужд електронен подпис, с цел облага и с причинена вреда. Предвиденото наказание е от една до шест години лишаване от свобода и глоба до 3 067,75 евро. Ал. 2 урежда и неправомерното въздействие върху данни, за да се получи нещо, което не се следва на извършителя.

Например подменени платежни данни могат да доведат до превод по чужда сметка. Но всяка измама, при която е използван имейл, не е непременно именно компютърна измама: възможни са и общият състав на измамата или други престъпления.

Заплахи, обиди и изнудване онлайн

Интернет не изключва отговорността за обида и клевета. При тях се преценяват точните думи, контекстът, начинът на разгласяване и дали се твърдят факти или се изразява мнение. Критика и несъгласие не са автоматично престъпление.

Закани, които могат да породят основателен страх, системна нежелана комуникация със заплашителен характер и искане за пари срещу неразпространяване на снимки могат да имат различна наказателноправна квалификация. Системното следене по чл. 144а може да се осъществява и чрез средства за комуникация. Проповядването или подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на основанията по чл. 162 също е наказуемо.

При изнудване пазя съобщенията и търся полицията. Плащането не гарантира, че материалите ще бъдат изтрити или че исканията ще спрат. При риск за дете включвам родител или друг доверен възрастен и компетентните органи. Не препращам интимни материали на други хора „за доказателство“, особено когато се отнасят за дете.

Какво правя веднага?

1. При риск за банковата сметка се свързвам незабавно с банката по официален канал, искам блокиране на засегнатата карта или достъп и оспорвам конкретните операции. Ако сам съм наредил превод след измама, искам незабавна проверка и възможно спиране или връщане, без да приемам, че това е гарантирано.
2. При превзет профил използвам сигурно устройство, сменям паролите, прекратявам непознатите активни сесии, проверявам данните за възстановяване и включвам допълнително потвърждение при вход. Ако същата парола се използва другаде, сменям я и там.
3. Запазвам доказателствата: адреси на страници и профили, дати, часове, пълни съобщения, имейли с техническите им заглавни данни, платежни документи и снимки на екрана. Не редактирам оригиналите и не изтривам всичко, преди да е съхранено.
4. При заразено устройство ограничавам връзката му с мрежата и търся компетентна техническа помощ. Не го използвам за банкиране или за смяна на пароли, докато сигурността му не бъде възстановена.
5. Подавам сигнал и използвам механизмите на платформата за възстановяване на профил и премахване на незаконно съдържание.

При неразрешена платежна операция уведомявам доставчика без неоснователно забавяне; общият краен срок по чл. 77 ЗПУПС е 13 месеца от задължаването на сметката. Не всяко плащане, направено след заблуждаване, е „неразрешено“ по закона. Отговорността, съгласието за плащане, евентуалната груба небрежност и задължението за възстановяване се проверяват отделно от наказателното разследване.

Къде подавам сигнал и какви срокове следя?

За данни за престъпление мога да се обърна към районното управление на МВР или прокуратурата, както и да използвам официалната информация и каналите на дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП на cybercrime.bg. При непосредствена опасност за живот, здраве или сигурност се обаждам на 112.

В сигнала описвам фактите и вредите, прилагам наличното и оставям данни за връзка. Не трябва да представям предположение за извършителя като доказан факт. Ако съм претърпял вреди, мога да търся и обезщетение по приложимия ред; наложената глоба на извършителя не се изплаща на мен.

Обидата и клеветата по правило се преследват с частна тъжба до съда. Чл. 81, ал. 3 НПК предвижда шестмесечен срок от узнаването за престъплението, както и специална хипотеза след съобщение за спиране на производство. Не разчитам, че обикновен сигнал до полицията замества тази тъжба или автоматично запазва срока.

При нарушение на правата ми при обработване на лични данни мога да сезирам Комисията за защита на личните данни. По чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД срокът е шест месеца от узнаване, но не по-късно от две години от извършването. Това производство има различен предмет от разследването на компютърно престъпление.

Правна основа

Наказателен кодекс — чл. 144–148, 162, 209, 212а, 213а и сл., 249 и сл., 319а–319е; НПК — чл. 74–75, 80–81 и 208–209; ЗПУПС — чл. 77–80; Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД; официална информация на МВР и ГДБОП за киберпрестъпността.