На 21 януари 2026 г. 51-ото Народно събрание прие мащабни промени в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), обнародвани в Държавен вестник на 3 февруари 2026 г. Измененията засягат два ключови стълба на потребителската защита: безопасността на продуктите и колективната защита чрез представителни искове. Те транспонират изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 относно общата безопасност на продуктите и Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите.
Досегашните национални правила за обща безопасност на стоките и услугите (чл. 69–103 от стария ЗЗП) са отменени изцяло. На тяхно място идва директното прилагане на европейския Регламент (ЕС) 2023/988, който гарантира, че всички потребителски продукти на пазара в ЕС са безопасни – без значение дали се купуват от физически магазин, или онлайн. Регламентът обхваща и новите технологии: свързани с интернет устройства, продукти с цифрово съдържание и вградени цифрови услуги. Производителите вече задължително извършват анализ на риска преди пускане на продукта на пазара, осигуряват информация на български език и поддържат регистър на жалби, инциденти и изтегляния. Вносителите и дистрибуторите носят подобни задължения за проверка и уведомяване.
Една от най-значимите новости е, че онлайн местата за търговия (маркетплейсове като Amazon, eMag, OLX и подобни) получават ясно разписани задължения по новия чл. 76 от ЗЗП, в съответствие с чл. 22 от Регламент (ЕС) 2023/988 и Акта за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065). Те трябва да се регистрират в европейската система за бързо предупреждение Safety Gate и да реагират на разпореждания за премахване или блокиране на достъпа до опасни продукти. Контролните органи могат да разпоредят на платформата да свали опасен продукт от страницата си или да блокира достъпа до него, като мерките подлежат на незабавно изпълнение.
Второто голямо направление е въвеждането на представителните искове за защита на колективните интереси, транспониращи Директива (ЕС) 2020/1828. Когато дадена нелоялна търговска практика засяга цяла група потребители, квалифицирана организация може да предяви иск от името на всички засегнати. Новият закон предвижда два вида искове: (1) иск за преустановяване или забрана на нарушаваща практика; и (2) иск за средства за правна защита – обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената или прекратяване на договора. Кръгът на организациите, които могат да предявяват такива искове, се разширява значително: вече не само потребителски сдружения, но и Комисията за защита на потребителите (КЗП) и квалифицирани организации от други държави членки на ЕС могат да завеждат представителни искове. В Гражданския процесуален кодекс е създадена нова глава 33а, която урежда процедурата, включително възможност за доброволно споразумение между страните, одобрявано от съда. Важно: докато тече съдебният процес по представителен иск, давността за индивидуални искове не тече.
Законът въвежда нова скала от административни санкции. За нарушения на изискванията за безопасност по Регламент (ЕС) 2023/988 глобите за физически лица достигат до 40 000 лв., а имуществените санкции за юридически лица – до 50 000 лв. Онлайн платформите, които не изпълняват задълженията си, рискуват санкции до 20 000 лв., а при неизпълнение на разпореждане на КЗП – до 30 000 лв. Възпрепятстването на проверки се наказва с глоба до 5 000 лв. Отделният потребител също печели: вече изрично има право на намаляване на цената или разваляне на договора, сключен в резултат на нелоялна търговска практика, както и на обезщетение за вреди. При обявяване на намаление на стоки, предлагани на пазара по-малко от 30 дни, предишната цена трябва да е била обявена поне 7 дни преди намалението (това правило влиза в сила една година след обнародването). Ако при проверка продуктът се окаже безопасен – разходите са за сметка на контролния орган; ако е опасен – плаща търговецът.
Промените идват в изпълнение на задълженията на България като държава членка на ЕС. Регламент (ЕС) 2023/988 замени остарялата Директива 2001/95/ЕО за обща безопасност на продуктите и се прилага пряко от 13 декември 2024 г. в целия ЕС, но изисква национално законодателство за определяне на контролни органи, санкции и процедури. Директива (ЕС) 2020/1828 пък въвежда общ европейски механизъм за колективна защита, позволяващ на потребителските организации да действат от името на засегнати граждани в цялата общност. С приетите изменения България постига пълно съответствие и с двата акта, като се присъединява към останалите държави членки, които вече прилагат новия режим.
Правна рамка: Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (обн. ДВ, бр. 12 от 3.02.2026 г.); Регламент (ЕС) 2023/988 относно общата безопасност на продуктите; Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителните искове; Гражданския процесуален кодекс (нова глава 33а).
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
26.2.2026
