Нарушенията на изборния процес в България

Нарушенията на изборния процес в България се третират строго с административно-наказателни разпоредби. Целта е да се гарантира спазването на закона и демократичността на изборите. Законът предвижда глоби както за обикновени граждани, така и за длъжностни лица.

Актовете за установени нарушения се съставят от председателя на общинската избирателна комисия. Това трябва да стане до 3 дни след подадения сигнал или жалба. Ясно е определен кратък срок, за да може бързо да се реагира на евентуални нарушения.

След това наказателните постановления се издават от областния управител по местоизвършване на нарушението. Отново има 3-дневен срок за тази стъпка. Така целият процес протича бързо и ефективно.

Има и специална разпоредба, ако нарушителят е самият областен управител. В този случай наказателното постановление се издава от министър-председателя.

За нарушения от обикновени граждани са предвидени глоби от 50 до 2000 лв. (25,56 – 1 022,58 евро). А за длъжностни лица, които умишлено нарушат закона, глобите са от 500 до 5000 лв. (255,65 – 2 556,46 евро). От 01.01.2026 г. България е член на еврозоната (1 EUR = 1,95583 BGN). Разбира се, ако деянието представлява престъпление, следва наказателна отговорност.

Цялата процедура – установяване на нарушенията, съставяне на актове, издаване и обжалване на наказателни постановления – следва Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно действащата редакция на чл. 59, ал. 2 ЗАНН (след изм. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), срокът за обжалване на наказателно постановление е 14 дни от датата на връчването му.

Така законодателят е предвидил ясни правила и механизми за санкциониране на нарушителите. Строгите глоби имат превантивен и възпиращ ефект. Гарантира се спазване на изборните правила в името на демокрацията.

‍