Внос на стомана от Турция? Сега плащаш и за въглерода

Внос на стомана от Турция? Сега плащаш и за въглерода

От 1 януари 2026 г. влезе в сила нещо, за което много български фирми още не са чували: въглеродният данък на границата на ЕС, известен като CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism). Ако внасяш определени суровини или стоки от страни извън ЕС — ще трябва да плащаш не само мито, но и такса за въглеродните емисии, „вградени" в тях.

Разбираемо обяснение следва.

Какво всъщност е CBAM?

CBAM е механизъм на Европейския съюз, с който се налага „въглероден данък" на вноса на определени стоки от страни извън ЕС. Идеята е проста: европейските производители плащат за своите въглеродни емисии чрез EU ETS (Европейската система за търговия с емисии). За да е честно, вносителите трябва да плащат нещо подобно — иначе евтините, но замърсяващи вносни стоки имат нечестно предимство.

На практика: ако внасяш стомана от завод в Индия, който не плаща за въглерода си, ти трябва да купиш CBAM сертификати, покриващи разликата в емисиите.

Кои стоки и сектори засяга?

CBAM засяга вноса от страни извън ЕС в шест сектора:

• Желязо и стомана — профили, плочи, тръби, болтове и много други продукти
• Алуминий — необработен, профили, листове, конструкции
• Цимент — клинкер, портланд цимент, хидравличен цимент
• Торове — амоняк, нитрати, смесени NPK торове
• Електроенергия — внос от страни извън ЕС
• Водород — всички видове

Важно: обхватът на стоките се определя по митнически кодове (CN кодове). Не всеки продукт от горните категории автоматично е в обхвата — трябва да провериш конкретния код на стоката, която внасяш.

Как работи на практика?

Ето как изглежда процесът за един вносител:

• Регистрираш се при ИАОС (Изпълнителна агенция по околна среда) и получаваш статут на „одобрен декларатор"
• При всеки внос декларираш въглеродните емисии, вградени в стоката (получаваш ги от производителя)
• Веднъж годишно купуваш CBAM сертификати — по един сертификат за всеки тон CO₂ в декларирания внос
• Цената на сертификатите е обвързана с цената на квотите в EU ETS — в момента около 60–70 € за тон CO₂
• Ако производителят вече е платил въглероден данък в своята страна, може да се приспадне тази сума

Без статут на „одобрен декларатор" — митниците не пускат стоката. Буквално.

Кого засяга в България?

Директно са засегнати вносителите на стоки от горните шест категории от трети страни (Турция, Китай, Украйна, Индия и др.). Например:

• Ако фирмата ти внася алуминиеви профили от Турция за производство на дограма — CBAM се отнася за теб.
• Ако строиш и използваш вносен цимент или стоманени конструкции от страни извън ЕС — разходите ти ще нараснат.
• Ако търгуваш с торове за земеделие и ги купуваш от Русия или Беларус — засегнат си.

Косвено са засегнати и крайните потребители: строителството поскъпва, когато строителните материали поскъпнат. Очаква се CBAM да увеличи цената на вносните стомана и алуминий с 10–50 € на тон в зависимост от произхода.

Има ли изключение за малкия бизнес?

Да. С приетия Omnibus регламент (EU) 2025/2083 беше въведен праг от 50 тона годишно. Ако общото количество на всички внесени CBAM стоки (стомана + алуминий + цимент + торове взети заедно) е под 50 тона на година — не трябва да купуваш сертификати и не се регистрираш като „одобрен декларатор".

Важни уточнения:

• Прагът не важи за електроенергия и водород — те са обхванати без ограничение
• Ако очакваш да надхвърлиш прага — трябва да подадеш заявление за регистрация преди да го достигнеш
• Фирми, кандидатствали до 31 март 2026 г., получават гратисен период за цялата 2026 г.

Кога трябва да платиш реално?

Ето ориентировъчният график:

• 2026 г. — регистрация, деклариране на емисии, но финансовото задължение за сертификати се натрупва
• 2027 г. — първо реално плащане: купуваш CBAM сертификати за 2026 г. (до 31 август 2027 г.)
• 2028 г. — обхватът се разширява: включват се и downstream продукти от стомана и алуминий (конструкции, тръби, крепежни елементи)
• 2034 г. — пълно прилагане: плащаш за 100% от въглеродните емисии. Дотогава делът нараства постепенно, успоредно с намалението на безплатните квоти в EU ETS.

Какво трябва да направя?

Ако вносът ти попада в засегнатите сектори, ето конкретните стъпки:

• Провери митническите кодове на стоките, които внасяш — дали са в Приложение I на CBAM регламента
• Свържи се с ИАОС (iаos.bg) — изпрати им ЕОРИ номера, името на фирмата и имейл за EU Login регистрация
• Кандидатствай за статут „одобрен декларатор" — без него Митниците не пускат стоката след 01.01.2026 г.
• Поискай от доставчика данни за въглеродните емисии на произведените стоки — ще са ти нужни за декларацията
• Изчисли очакваните разходи: умножи количеството внесена стока (в тонове CO₂) по текущата цена на EU ETS квотите
• Обнови договорите с доставчици — включи клауза за предоставяне на верифицирани емисионни данни

При нарушения — например внос без статут или подаване на неверни данни — глобите са сериозни: от 200 лв. до кратно повече на тон нерегулиран CO₂.

Накратко

CBAM не е заплаха само за тежката индустрия. Засяга всеки, който внася стомана, алуминий, цимент, торове, ток или водород от страни извън ЕС. От 2026 г. трябва да си регистриран, да декларираш емисиите и да купуваш сертификати. Малкият бизнес с внос под 50 тона годишно е освободен. До 2034 г. таксата нараства постепенно, но посоката е ясна: въглеродът вече има цена и за вноса.

Ако не си сигурен дали твоят бизнес попада в обхвата — провери митническите кодове на стоките или се консултирай с митнически агент или юрист преди следващата доставка.