Не ми плащат редовно заплатата. Какви са правата ми?

Работодателят е длъжен да ми плаща уговореното трудово възнаграждение в установения срок. Ако сумата не постъпи навреме, мога да търся плащане и законна лихва, да сезирам Инспекцията по труда и при законовите условия да прекратя договора без предизвестие.

Кога заплатата е забавена?

Проверявам падежа в трудовия договор, приложимия колективен договор и вътрешните правила. При уговорен ден за плащане забавата настъпва след изтичането му; не е нужно да изчакам още един месец.

Основната заплата и дължимите допълнителни възнаграждения се различават от бонус, който възниква само при определени условия, от възстановяване на разходи и от обезщетения. За всяка претендирана сума установявам основанието, размера и срока за плащане.

Не подписвам ведомост или разписка за пари, които не съм получил. Пазя договора, фишовете, банковите извлечения, графиците, доказателствата за отработено време и кореспонденцията с работодателя.

Може ли работодателят да ми плаща само 60%?

При добросъвестно изпълнение на задълженията чл. 245 КТ гарантира плащане на 60% от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата при съответното приложимо работно време и основание за изчисляване.

Това не опрощава останалата част. Разликата до пълния дължим размер остава изискуема със законната лихва. Финансовите затруднения на работодателя не превръщат едностранното намаляване на заплатата в законно споразумение.

Когато работодателят е пряк подизпълнител по договор за услуги, чл. 245, ал. 3 предвижда и солидарна отговорност на изпълнителя в определения от закона обхват. Той не отговаря, ако е изпълнил или изпълнява точно и добросъвестно задълженията си към работодателя. Това основание се проверява спрямо конкретните договори и работата ми.

Какво мога да направя веднага?

Изчислявам отделно дължимото за всеки период и отбелязвам падежите и частичните плащания.
Изпращам писмено искане за плащане и за извлечение от ведомостите за изплатени и неизплатени възнаграждения и обезщетения.
При нужда подавам сигнал до Главна инспекция по труда с данните на работодателя, работното място, периодите и наличните доказателства.
Следя сроковете за съдебна защита и преценявам иск или заповедно производство.

По писмено искане работодателят трябва да издаде необходимите документи за факти по трудовото правоотношение в 14-дневен срок. Липсата на предоставено извлечение не означава, че нямам право да заведа дело; съдът може да изиска доказателства от работодателя.

Инспекцията може да извърши проверка, да даде задължителни предписания в рамките на компетентността си и да наложи санкции. Сигналът не замества изпълнителния лист и сам по себе си не прекъсва давността за заплатите.

Мога ли да напусна без предизвестие?

Чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ ми позволява писмено прекратяване без предизвестие, когато работодателят забави трудовото възнаграждение или обезщетение по Кодекса на труда или общественото осигуряване. Законът не поставя условие за минимум една неплатена месечна заплата или едномесечно закъснение.

Установявам, че има действително дължима и просрочена сума, и посочвам ясно основанието в изявлението. Прекратяването настъпва с получаването му от работодателя; не е необходимо неговото съгласие. Осигурявам доказателство за връчването. Самоволното спиране да ходя на работа, без надлежно прекратяване, създава риск от дисциплинарни последици.

За подготовка на текста мога да използвам образец на заявление за прекратяване без предизвестие, съобразен с конкретните факти. При преустановена дейност и неоткриваем работодател има специална процедура по чл. 327, ал. 2, която не се прилага автоматично при всяко забавяне.

Какви обезщетения ми се дължат?

При основателно прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 работодателят дължи и обезщетението по чл. 221, ал. 1:

при безсрочен договор — брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието;
при срочен договор — действителните вреди, изчислени върху брутното възнаграждение за времето, през което съм останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на договора.

Отделно мога да имам право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, чието право не е погасено по давност, включително от предходни години. Просрочените заплати и лихвата остават дължими и след прекратяването.

Как търся парите чрез съда?

Мога да предявя иск срещу работодателя пред районния съд, включително по мястото, където обичайно полагам труда си, при условията на ГПК. Исковете за трудово възнаграждение се разглеждат по реда на бързото производство. При осъдително решение за възнаграждение за работа законът предвижда предварително изпълнение.

В приложимите случаи мога да подам и заявление по чл. 410 ГПК. Ако работодателят възрази в срока, съдът ми дава указания за предявяване на иск; срокът за него е един месец от съобщението. Ако няма своевременно възражение и са изпълнени останалите условия, заповедта влиза в сила и се издава изпълнителен лист. Използвам актуалния образец и ред за подаване.

С изпълнителен лист мога да поискам принудително събиране чрез съдебен изпълнител. Съдебното решение установява и присъжда дълга, но действителното събиране зависи и от наличното имущество и приложимите ограничения.

Какви са сроковете и разноските?

По общото правило всяко вземане за заплата се погасява с тригодишна давност, считано от неговия падеж. Срокът се преценява поотделно за всеки месец. Давността не заличава автоматично самото задължение, но работодателят може да се позове на нея в процеса. Проверявам и евентуално спиране или прекъсване.

Като работник или служител съм освободен от държавни такси и разноски по трудовото производство по чл. 359 КТ. Това не означава автоматично безплатен адвокат или пълна липса на риск за разноски: при загуба мога да дължа присъдени разходи на насрещната страна за защита. При успех възстановяването на направените от мен разходи зависи от искането, доказването им и изхода на делото.

При несъстоятелност на работодателя проверявам и режима за гарантираните вземания на работниците и служителите, който има отделни условия и срокове. Не изчаквам общият проблем на фирмата да се разреши, без да защитя собствените си вземания.

Съавтор: Рени Христова. Актуализация: Боряна Русева.