Как да назнача чужденец на работа?

Искам да наема служител, който не е български гражданин. Първо проверявам гражданството му, документа и основанието за пребиваване и правото му да работи на конкретната длъжност. Не всички чужденци минават през една и съща разрешителна процедура.

Граждани на ЕС, ЕИП и Швейцария

Гражданите на държавите от ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария по правило имат свободен достъп до българския пазар на труда. За наемането им не искам разрешение за работа като за гражданин на трета държава. Спазвам Кодекса на труда, изискванията за пребиваване, квалификация и вписване на трудовото правоотношение.

При регулирана професия проверявам признаването на професионалната квалификация. Правото на свободно движение не отменя специалните изисквания за упражняването ѝ или ограниченията за определени длъжности.

Граждани на трети държави

За тях установявам точния режим. От значение е дали лицето има постоянно или дългосрочно пребиваване в България, международна или временна закрила, семейна връзка с български или европейски гражданин, статут на студент или друго основание. В определени случаи не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда, но може да е необходимо деклариране или регистрация на заетостта.

Картата за пребиваване сама по себе си не винаги дава право на работа. Проверявам правното основание и ограниченията. Обикновена краткосрочна виза или безвизов престой не са общо разрешение за трудова заетост. За сезонната работа, висококвалифицираната заетост със „Синя карта на ЕС“, вътрешнокорпоративния трансфер, командироването и други случаи има отделни процедури.

Кога се използва единно разрешение за пребиваване и работа?

При обичайното наемане от български работодател на гражданин на трета държава често се прилага единното разрешение за пребиваване и работа по чл. 24и ЗЧРБ. То се издава от МВР чрез „Миграция“ и включва становището на Агенцията по заетостта за достъпа до пазара на труда.

Разрешението е за срок до три години, а при по-кратък трудов договор — за срока на договора. Не приемам, че всеки работник задължително трябва да напусне страната, за да кандидатства: законът предвижда възможност за кандидатстване от чужденец с разрешено пребиваване, при изпълнение на съответните условия.

Когато лицето вече има продължително пребиваване, заявлението се подава не по-късно от два месеца преди изтичането на разрешения срок. Следя и дали конкретното основание допуска преминаване към този режим.

Какви условия трябва да изпълня като работодател?

За общия режим проверявам изискванията по чл. 7 ЗТМТМ:

По общото правило броят им през предходните 12 месеца не трябва да надвишава 20% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малките и средните предприятия по приложимото законово определение — 35%. Има законови изключения и специални режими, при които тази квота не се прилага. Изчислявам показателя по действащите правила, а не спрямо броя на свободните места или само спрямо българските служители.

Какви документи подготвям?

Заявлението и приложенията се подават в дирекция „Миграция“ или съответното звено при областната дирекция на МВР от работодателя, упълномощено лице или в предвидените случаи лично от чужденеца, с подпис и на работодателя. Обичайно са необходими:

Проверявам и изискванията за признаване на висшето образование чрез НАЦИД и за представяне на удостоверението или данните от регистъра на съответния етап. За някои категории има изключения от определени документи.

Не заменям обосновката с формална декларация, че „няма работници“. Същевременно не пренасям автоматично стари универсални срокове за предварително проучване към всяка различна процедура. Следвам конкретните изисквания за избраното разрешение.

Как протича процедурата?

„Миграция“ проверява документите и получава необходимите становища. При нередовности по чл. 24и законът предвижда уведомяване и седемдневни срокове за отстраняването им в съответните етапи. Следя посочения електронен адрес, защото пропускът може да доведе до прекратяване.

Агенцията по заетостта дава становище по преписката в предвидения 15-дневен срок, който може да спре при необходимост от допълване. Общата процедура по чл. 24и е до два месеца, с възможност за удължаване с още два при фактическа и правна сложност. Тези срокове не означават, че всеки кандидат ще разполага с виза и документ за пребиваване на една и съща дата.

Когато се изисква виза за дългосрочно пребиваване, след положителното съобщение се следва и визовата процедура. Законът предвижда срок до 20 дни за предприемане на действия по подаване на заявлението за виза и явяване на работодателя или пълномощника с чужденеца пред „Миграция“ до 14 дни от влизането му с визата, с необходимите документи.

Таксите зависят от конкретната услуга, визата, разрешението и документа. Заплащам ги в евро по приложимите тарифи и указанията на съответния орган; няма една обща такса, която да покрива всички различни режими.

Кога може да започне работа?

Не допускам служителя до работа преди да са изпълнени изискванията за законна заетост и пребиваване. За единното разрешение договорът се съобразява със законовото изискване за влизане в сила от получаването на документа за пребиваване. Изпълнявам и изискванията за писмен договор, вписване в Регистъра на заетостта и предоставяне на необходимите документи преди постъпването.

По чл. 10 ЗТМТМ уведомявам Главната инспекция по труда в седемдневен срок от действителното започване на работа. Съхранявам изискуемото копие от валидния документ за пребиваване. Уреждам осигуряването според статута на лицето и приложимите международни правила.

При промени или предсрочно прекратяване изпълнявам отделните задължения за уведомяване на Агенцията по заетостта и „Миграция“, включително приложимите тридневни срокове. Не приемам, че разрешение за един работодател, място и длъжност автоматично позволява всяка друга работа; промяната се преценява по съответния режим.

Отказ и незаконна заетост

Отказ може да бъде постановен при неизпълнени условия, непълни документи, неверни данни или други законови основания. Преглеждам мотивите и указанията за оспорване на конкретния акт. Съдебната защита по общия ред на АПК обичайно е в 14-дневен срок от съобщаването; не всяко решение се обжалва задължително пред министъра на труда.

Забранено е наемането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава. Нарушението може да доведе до санкции и други последици, но не заличава правото на възнаграждение. Законът предвижда плащане поне на приложимия минимум за предполагаем тримесечен период, освен ако се докаже друга продължителност, както и възможност за иск в тригодишен срок. Плащането остава дължимо и след завръщането на работника в друга държава.

Съавтор: Виктория Пенчева.

Правна основа

ЗЧРБ — чл. 24и; ЗТМТМ — чл. 7–16 и специалните режими; Кодекс на труда. Официална информация: достъп до пазара на труда на чужденци и процедура за единно разрешение.

Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:

Праватами

.бг

3.10.2026

Избрани от редакцията

Най-новите статии

Потърси правата си