Европейско удостоверение за наследство

След смърт на близък може да се наложи да докажа наследствените си права пред банка, нотариус или регистър в друга държава. Например наследодателят е живял в България, но има апартамент или банкова сметка в Германия. Европейското удостоверение за наследство улеснява доказването на правата в такива случаи.

Какво представлява удостоверението?

То се издава по Регламент (ЕС) № 650/2012 за използване в друга участваща държава членка. Може да удостоверява качеството на наследник или заветник, наследствените дялове, предоставянето на определени активи и правомощията на изпълнител на завещание или управител на наследството.

Използването му не е задължително. То не премахва националните документи за наследяване, например българското удостоверение за наследници. След като бъде издадено за ползване в друга държава членка, европейското удостоверение поражда предвидените в регламента последици и в държавата, която го е издала.

Регламентът се прилага за наследяването на лица, починали на или след 17 август 2015 г. Дания и Ирландия не участват в него. За използване на документи в тези държави или в държава извън ЕС, например Обединеното кралство, трябва да се проверят съответните местни правила.

Кой може да го поиска?

Заявление могат да подадат наследници, заветници с преки права върху наследството, изпълнители на завещания и управители на наследствено имущество, когато се налага да доказват положението си или да упражняват правата и правомощията си в друга държава членка. Само качеството на кредитор на починалия не дава право да поискам издаването му.

Кой орган е компетентен?

Първо се определя международната компетентност, а след това конкретният орган в съответната държава. По общото правило компетентни са съдилищата на държавата членка, в която починалият е имал обичайно местопребиваване към смъртта си. Гражданството или наличието на имот в България не са сами по себе си достатъчни, за да е компетентен български съд.

Регламентът предвижда и други основания — например при избор на право и изпълнение на условията за избор или приемане на компетентност, както и специални правила, когато обичайното местопребиваване е извън участващите държави. Затова не е вярно, че удостоверението винаги може да се издаде единствено в държавата на последното местопребиваване.

В различните държави издаващият орган може да бъде съд или друг компетентен орган. В България удостоверението се издава от районен съд, когато българските съдилища са международно компетентни по чл. 4, 7, 10 или 11 от регламента:

по последния постоянен адрес на починалия;
ако няма такъв — по последния му адрес в страната;
ако няма адрес в България — от Софийския районен съд.

Правилото за Софийския районен съд разпределя делата вътре в България. То не създава международна компетентност само защото починалият няма български адрес.

Как се определя обичайното местопребиваване?

Прави се цялостна оценка на живота на починалия през годините преди смъртта и към момента на смъртта: продължителност и редовност на пребиваването, причините за него, семейните, социалните и професионалните връзки. Постоянният адрес в личната карта и механичното броене на месеците не решават въпроса сами.

Например работа в чужбина или престой в дом за възрастни в друга държава изискват преценка на всички обстоятелства. Не мога предварително да заключа, че една държава е компетентна само защото престоят там е бил по-дълъг или по-евтин.

Кое право урежда наследството?

Компетентният орган и приложимото право са различни въпроси. По правило наследяването като цяло се урежда от правото на държавата на обичайното местопребиваване към смъртта. По изключение, при явно по-тясна връзка с друга държава, чл. 21, параграф 2 допуска прилагане на нейното право. Това изключение не прехвърля автоматично делото на нейните съдилища.

Приживе мога да избера за наследяването си правото на държава, чийто гражданин съм към избора или към смъртта. При повече от едно гражданство мога да избера правото на която и да е от съответните държави. Изборът се прави изрично в разпореждане за след смъртта, например завещание, или трябва да следва от неговите разпоредби.

Български гражданин, живеещ в Германия, може да избере българско право. Това не означава автоматично, че българският съд става компетентен. За компетентността се проверяват отделните условия на регламента, включително възможното писмено споразумение на заинтересованите страни по чл. 5 и правилата на чл. 6–9.

Регламентът не урежда всички съпътстващи въпроси. Данъчното облагане, брачният имуществен режим и изискванията за вписване в имотни регистри имат собствени правила. Те могат да са решаващи за това какво влиза в наследството и как ще упражня правата си.

Как подготвям заявлението?

Посочвам целта и обстоятелствата, които искам да бъдат удостоверени. Представям необходимите оригинални документи или надлежни заверени копия, доколкото са известни и необходими:

данни за починалия, смъртта, гражданството и последното обичайно местопребиваване;
данни за мен, представителя ми и основанието на правата ми;
данни за съпруг, партньор и други засегнати наследници или заветници;
актове за гражданско състояние и документи за родствена връзка;
завещания, избор на право, брачен договор и други относими документи;
сведения за приемане или отказ от наследство, активи и известни спорове по удостоверяваните обстоятелства.

За заявлението може да се използва формуляр IV по Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014; той не е задължителен по чл. 65, параграф 2. Издаващият орган използва формуляр V за самото удостоверение. Възможно е да се изискват преводи и допълнителни доказателства.

Органът проверява информацията, уведомява засегнатите лица и установява елементите, които трябва да се удостоверят. Не издава удостоверение, ако тези елементи се оспорват или то би противоречало на решение за същите обстоятелства. Процедурата не е начин да се заобиколи наследствен спор.

Как го използвам и колко време важи?

Оригиналът остава при издаващия орган. Получавам заверено копие. По правило завереното копие е валидно шест месеца, като датата на изтичане се отбелязва върху него. В изключителни, надлежно обосновани случаи може да бъде определен по-дълъг срок.

След изтичането искам удължаване на срока на копието или ново заверено копие. Изтичането на копието не означава, че губя наследствените си права.

В участващите държави удостоверението поражда действие без специално производство за признаване. За него не се изисква легализация или аналогична формалност. То създава предвидената в чл. 69 презумпция за точност на удостоверените обстоятелства, но може да бъде поправено, изменено или оттеглено.

При банка или имотен регистър може да са необходими превод, идентификация, заявление и други документи според конкретната операция. Удостоверението не освобождава от местните изисквания за вписване и не представлява автоматичен банков превод или автоматична регистрация на собственост.

Какво мога да направя при грешка или отказ?

Техническите грешки се поправят от издаващия орган. При неточни съществени елементи може да се поиска изменение или оттегляне. При законовите условия действието на удостоверението може да бъде спряно.

За удостоверение, издадено от български районен съд, ГПК предвижда различни срокове:

един месец от връчването за обжалване на удостоверението или отказа за издаване пред съответния окръжен съд;
две седмици от връчването за актовете по искане за поправка, изменение или оттегляне;
една седмица за обжалване на спирането на действието.

Когато установи неточност или неоснователен отказ в случаите на чл. 627е и 627ж ГПК, окръжният съд отменя акта изцяло или отчасти и връща делото на районния съд със задължителни указания.

Губя ли наследството, ако нямам такова удостоверение?

Не. То е средство за доказване и упражняване на права, а не задължително условие за самото наследяване. Въпреки това трябва да спазя приложимите срокове и изисквания за приемане, отказ, ограничаване на отговорността за дългове и защита на наследствени права. Липсата на нужда от европейско удостоверение не отменя тези задължения.