Има съдебно решение за местоживеенето на детето или за личните отношения с него, но другият родител не го изпълнява. Когато разполагам с подлежащо на изпълнение основание, мога да поискам съдействие от съдебен изпълнител по чл. 528 ГПК. Водещ е интересът на детето, а изпълнението трябва да съответства на конкретния съдебен акт.
Процедурата може да се използва за предаване на детето на родителя, при когото следва да живее, за осъществяване на определения режим на лични отношения и за последващото му връщане. Приложима е и при изпълняемо съдебно утвърдено споразумение.
Не всяко задържане на дете от трето лице се разрешава автоматично по същия ред. Например чл. 126, ал. 2 от Семейния кодекс предвижда отделно производство за връщане на отклонено от местоживеенето си дете и изпълнение по административен ред. При международно отвеждане или задържане има специални процедури.
Разпределението на родителските права може да включва и съвместното им упражняване по действащия чл. 59 СК. Затова проверявам точно кой, кога и къде трябва да предаде или върне детето, вместо да разчитам само на общото изразяване „родителските права са мои“.
Подавам молба до компетентен държавен или частен съдебен изпълнител въз основа на изпълняемия акт и необходимия изпълнителен лист. Местната компетентност се определя по чл. 427 ГПК, съобразно мястото за изпълнение и приложимите правила. Посочвам къде е детето и известните данни за родителя, който трябва да изпълни.
Прилагам относимите съдебни актове и описвам конкретните неизпълнения, уговорените или определените дати, опитите за контакт и обстоятелствата, важни за детето. Не организирам самоволно насилствено вземане.
Съдебният изпълнител определя място и време и кани задълженото лице да предаде детето доброволно. Поканата се връчва по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време.
В тридневен срок от връчването родителят трябва да съобщи готов ли е да изпълни, какви пречки съществуват и на кое място и по кое време е готов да предаде детето. Това не му дава право едностранно да замени съдебния режим, но позволява да се преценят реалните затруднения.
За неизпълнение на задължението за отговор съдебният изпълнител налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост постановява принудително довеждане. Довеждането на родителя е отделна мярка от предаването на детето.
Съдебният изпълнител може да поиска съдействие от дирекция „Социално подпомагане“ за отстраняване на пречките, за работа с родителите и детето и за подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето. При необходимост се привличат специалисти, включително психолог.
Подготовката трябва да отчита възрастта, зрелостта и състоянието на детето. То не бива да бъде използвано за предаване на заплахи или обвинения между родителите. Ако има данни за насилие, те се съобщават конкретно и своевременно на компетентните органи.
При липса на доброволно изпълнение съдебният изпълнител може да налага глоба за всяко неизпълнение и със съдействие на полицията и кмета да пристъпи към принудително предаване. То изисква особено внимание към детето и оценка на необходимите подготвителни и защитни мерки.
По чл. 529 ГПК при препятстване на изпълнението полицейските органи задържат длъжника и незабавно уведомяват прокуратурата. Неизпълнението или осуетяването на съдебно решение за родителски права или лични контакти може да постави и въпрос за отговорност по чл. 182, ал. 2 НК. Престъпление и наказание не се установяват автоматично само по твърдение на другия родител.
Отказът трябва да се изследва внимателно със съдействие на компетентните специалисти. Той може да е свързан със страх, конфликт, заболяване, преживяно насилие или други обстоятелства; не доказва сам по себе си нито манипулация, нито негодност на някой родител.
Съдебният изпълнител не може сам да промени местоживеенето или режима, определен от съда. При промяна на обстоятелствата заинтересуваният родител може да поиска от компетентния съд изменение на мерките и подходящи привременни или защитни мерки. Самото завеждане на ново дело не спира автоматично изпълнението: необходимо е допустимо искане и съответен акт за спиране, когато законът го позволява.
Когато конкретен контакт е възпрепятстван от заболяване, училищна заетост или друга основателна причина, родителят, при когото детето живее, следва своевременно да уведоми другия и да представи съответния документ съгласно чл. 59, ал. 5 СК.
ГПК — чл. 404–405, 426–427, 527–529; Семеен кодекс — чл. 59, 126 и 127; Закон за закрила на детето — чл. 23; НК — чл. 182, ал. 2.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
4.10.2026
