ТЕЛК и личната помощ: онлайн заявления, пълномощник и автоматични проверки за риск

Два различни законопроекта засягат една и съща група хора: хората с увреждания и семействата им. Единият е за ТЕЛК и НЕЛК. Другият е за личната помощ. И в двата има обща линия: повече електронно подаване, повече обмен на данни и проверки, които започват от оценка на риска.

Към 18 юни 2026 г. и двата текста са само законопроекти. Те са внесени на 4 юни 2026 г. и още не са приети. Затова засега няма ново задължение за гражданите и няма автоматична промяна в процедурите.

Какво се предлага за ТЕЛК и НЕЛК?

Първият законопроект допълва Закона за здравето. Той засяга информационната база данни за медицинската експертиза, през която се подават заявления и заявления-декларации.

Идеята е подаването по електронен път да се признае като електронна административна услуга. Заявителят трябва да се идентифицира по реда на Закона за електронното управление, но проектът изключва средствата за електронна идентификация с ниво на осигуреност „ниско“.

Това е важно за хората, които нямат квалифициран електронен подпис или трудно ползват досегашния електронен режим. В мотивите се казва, че сегашната система създава неудобство, защото ограничава начините за електронна идентификация.

Може ли да подаде пълномощник?

Да, това е една от предложените промени. Проектът допуска заявленията и заявленията-декларации по електронен път да се подават чрез пълномощник по реда на чл. 24 от Закона за електронното управление. Предвиден е и втори вариант: да се приложи електронен образ на нотариално заверено пълномощно.

Ако текстът бъде приет, това би било полезно за хора, които не могат сами да работят с електронни услуги. Например възрастен човек, човек с тежко заболяване или човек, който разчита на близък за административните си процедури.

Какво означава автоматична проверка за риск?

Проектът предвижда чрез информационната база данни да се реализира система за автоматизирана оценка на риска от незаконосъобразно установяване на трайна неработоспособност. В мотивите това е описано като реакция срещу т.нар. „фалшиви ТЕЛК решения“.

Ако системата отчете висок риск във връзка с действия на ТЕЛК, случаят трябва да се разгледа от НЕЛК. Ако високият риск е във връзка с действия на НЕЛК, случаят трябва да се разгледа от лица, оправомощени от министъра на здравеопазването.

Това не е автоматично отнемане на права. Поне по текста на проекта „висок риск“ означава, че случаят отива за допълнителен контрол от компетентен орган.

Какво се предлага за личната помощ?

Вторият законопроект изменя Закона за личната помощ. Той заменя сегашното препращане към европейския регламент за електронна идентификация и към закона за електронния документ с общия ред на Закона за електронното управление.

Проектът добавя и правило, че документите и данните за заявителите трябва да се изпращат в тридневен срок до Агенцията за социално подпомагане чрез централизирана информационна система.

Новият чл. 42 предвижда Агенцията за социално подпомагане да изгражда и поддържа централизирана информационна система за контрол на предоставянето на лична помощ. Чрез нея трябва да се прави автоматизирана оценка на риска от незаконосъобразно предоставяне на средства за заплащане на лична помощ.

Какво става при висок риск при личната помощ?

При установен висок риск Агенцията за социално подпомагане трябва да приложи разпоредбите на чл. 37 от Закона за личната помощ. Проектът не казва, че системата сама решава кой има право на лична помощ и кой няма. Тя трябва да насочва вниманието към случаи, които изискват проверка.

Правилата и методите за оценка на риска ще се утвърждават със заповед на министъра на труда и социалната политика по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

Кога биха влезли в сила тези промени?

Ако бъдат приети в този вид, промените в Закона за здравето трябва да влязат в сила два месеца след обнародването им в Държавен вестник.

Промените в Закона за личната помощ са с по-дълъг срок: три месеца след обнародването. Това време е предвидено за техническа и организационна подготовка.

Какво не трябва да се пропуска?

Първо, проектите не премахват ТЕЛК, НЕЛК или личната помощ. Второ, не въвеждат автоматичен отказ само защото алгоритъм е отчел риск. Трето, за хората с увреждания най-важният въпрос ще бъде дали електронното подаване наистина ще стане по-достъпно, без да създаде нови пречки за хората, които не работят лесно с електронни услуги.

Ако текстовете продължат напред в Народното събрание, трябва да се следи как ще бъдат описани методите за оценка на риска и как ще се гарантира, че хората с реална нужда от подкрепа няма да бъдат затруднени от допълнителни проверки.